НЕДЕЛЯ СЛЕД БОГОЯВЛЕНИЕ
Покайте се, защото се приближи царството небесно (Мат. 4 - 17)
Миналата неделя църквата ни предложи поука от името на великия пророк Иоан Кръстител. Днес такава поука ни се предлага вече от името на самия Спасител Господ с думите, с които е започнала някога неговата проповедническа дейност. След 40 дневен пост и борба с искушенията в пустинята, Христос се появява със Своята божествена светлина между хората, които до тогава се намирали в тъмнина и смъртна сянка, явява се при измъчените от греха и невежеството, за да ги призове чрез покаяние в царството на свободата, правдата и братството, за което ни разказва днес прочетеното евангелие.
В онова време Иисус като чу, че Иоан (Кръстител) е предаден, отива в Галилея и, като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
- Земята Завулонова и земята Нефталимова на край морския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина; и за ония, които седяха в смъртна сянка, изгря светлина.
- Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно (Мат. 4:12-17).
На по-ясен език може да се каже; луната се скрива, слънцето изгрява. „Викащият в пустинята” – Иоан Кръстител – наистина е бил една пълно-светла луна в тогавашния духовен мрак. Хората, които се лутали из дебрите на греха, като узнавали за неговото благовестие, бързали да отидат при него, за да го послушат и да утешат измъчените си души. Но, ето че Иоан бил предаден на развратния цар Ирод, когото той изобличил в незаконно кръвосмешение с братовата си жена. Ирод го хвърли в тъм-ницата и там го погуби. Проповедта на Кръстителя се прекрати; светлата луна залезе.
Когато Иисус Христос узнава за ста-налото, веднага заминава за крайморските предели на Галилея и се спира в град Капернаум. Народът по тия места тънел в най-грубо невежество и пълен греховен мрак. Пророк Исаия казва, че хората там седели в смъртна сянка и ето тук именно най-напред изгрява слънцето на правдата – Христос Спасителят се спира при тях и започва да проповядва и да казва:”п окайте се, защото наближава царството небесно”.
Това евангелско събитие е твърде назидателно. Вниманието ни се спира, преди всичко на обстоятелството, че както Иоан Кръстител, тъй и Иисус Христос поставят едно и също начало на проповедта си – покайте се! А това обстоятелство ни говори, че главното условие за възраждането и духовната обнова, за радостта и щастието на хората, е покаянието. То ни говори, че покаянието е вратата, през която се минава в царството на благодатта и правдата. Необходимо е да се измени нрава, да се обнови духовно сърцето, да се изправи живота, та да може да се заживее по благотворните евангелски правила, а това може да се постигне само чрез покаяние.
Христос Спасител носи всеопрощение; но прощение ще получат ония, които се покаят и на тях ще се благовести за царството на спасението и вечния живот. Потребно е те чрез дълбоко разкаяние да съкрушат коравите си сърца, да изплатят с покайни сълзи вършените неправди и беззакония и да отварят в сърцата си място за мир и утеха. Защото думата Евангелие значи утеха. Ето затова още от първия момент, както Иоан Кръстител, тъй и Христос Спасителят започнали новото евангелско благовестие с думите – покайте се!
Двадесет столетия вече са изминали оттогава. През тези векове божествената светлина на Евангелието разпръсна своите благотворни лъчи по целия свят, но този призив за покаяние ежегодно се отправя към вярващите, защото покаянието е необходимо за човешкото благоденствие.
Съблазните и изкушенията ни дебнат от всички страни. Те нападнаха дори и Иисус Христос, но Той ги победи. Ала ние не ви-наги ги побеждаваме. Волно и неволно, ние често пъти ставаме оръдие на злото, непре-станно вършим грехове и неправди, които помрачават нашия духовен поглед и забравяме да живееем по правилата на Божия закон, а последиците от това са тежки изпитания, непоносими скърби и нещастия в живота.
Къде е облекчението и утехата? Христос ни казва – покайте се! Внесете обновление в душите си и това обновление ще ви донесе мир в сърцата, радост в семействата и благоденствие в обществото. Потребно е всеки да се вглежда в себе си и да вижда в какво и как е грешил. Това не е трудно, защото заповедите на закона Божий са известни, а в душата има съвест.
Заповедите предписват: вяра в Бога, любов към родители и ближни, морална чистота, справедливост, милосърдие и добротворство, а забраняват – кражба, убийство, безчестие, лъжа и измама. Запитай съвесста си и тя ще ти каже, кои от тия заповеди си изпълнил и кои си престъпил. Тогава ще се убедиш, че злощастието те е епостигнало, или от неизпълнението, или от нарушението на някоя от Божиите заповеди. Както, като се огледаш в чисто огледало, можеш да видиш и най-малките пъпчици и петънца по лицето си, тъй се откриват нашите грехове и престъпления, когато съвестта ни се огледа в огледалото на Божий закон.
И какво ни остава да сторим, щом окото на съвестта ни вижда извършените от нас неправди и грехове, които са причинили толкова скръб на нашите ближни? Нищо друго, освен да се признаем за виновни. Излишно и безполезно е, да се извиняваме с незнание, с увлечение, или измама. Трябва бързо да се изпълни съвета на спасителя: покайте се! Това е спасението. Съвестта трябва да получи свобода да те измъчи със своя бич и да те застави да поискаш прошка от Бога. Да се съкруши и смекчи коравото сърце, защото съкрушеното и смирено сърце става достойно за царството на светлината правдата и радостта.
Христос не разпитва за големината за голе-мината и тежестта на нашите грехове. Той казва само:покайте се! Велико е Божието ми-лосърдие. Каквито и да са нашите грехове и престъпления, то ще ги покрие, ако нашето разкаяние е искренно и доброволно. С изтър-пените ужасни мъки и страдания, с цената на своята кръв и кръстна смърт, Христос направи твърде лесно опрощаването на покаялите се. Можем ли и бива ли, след това, да останем равнодушни към неговия призив за покаяние?
Не само неразумно, но и престъпно е да продължаваме да тънем в греховния мрак, който причинява толкова скърби и нещастия, когато всеки момент може да се получи прошка и светлина. Нима, защото Господ е безкрайно благ към нас, ние трябва да презираме неговите благодеяния? Или нехаем за неговата благост, кротост и дълготърпение, защото не знаем, че неговата благост ни води към покаяние (Рим2-4).
Не, ние трябва да бързаме да използване милосърдието Божие и да измолим опрощение. Дълготърпението на Бога се продължава само в тоя живот. То ще свърши заедно с живота ни на земята. Ала нам предстои друг живот във вечността, но зад гроба няма покаяние, а има съд. Там започва тържеството на правосъдието, а не на милосърдието и дълготърпението. Затова още древният библейски мъдрец е съветвал: недей се бави да се обърнеш към Бога, не отлагай днес за утре, защото внезапно ще се прояви неговия гняв и във време на разплата (за греховете си) ще погинеш (Сир. 5:8-9).
И тъй нека не забравяме, че дето заповедите на Божия закон не се спазват, там царува греховният мрак и „смъртната сянка”, а където настане покаяние и духовна обнова по началата на вярата, любовта и правдата, там изгрява светлината на царството Божие. Прочее, нека послушаме съвета на Христа Спасителя. Нека помним, че на всички ни предсои смърт; за всички ни се готви съд и че за мнозина ще се отвори адът. Тая мисъл нека сломи и смекчи окаменелите и упорити сърца и да ги доведе до искрено покаяние. Тя нека ни направи достойни за приближаващото се царство небесно. Амин!
М - т Неофит Видински
