НЕДЕЛЯ 15 СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
ПОКАЯЛИЯТ СЕ ЗАКХЕЙ .
СЛОВО В НЕДЕЛЯ 32 СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
Свети праведни Иоан Кронщадски (1829-1908)
Днешното Евангелие (Лука. 19:1-10), възлюбени братя, ни учи с примера на началника на митарите Закхей на добрата наука да подаваме милостиня на нищите, да се каем на дело, а не само на думи и да се опрощаваме с ближните за обидите, които сме им нанесли. То учи всички: и богатите и небогатите – на науката на действеното покаяние, на науката на щедрата и посилна (за нас) милостиня за бедните и на въздаянието на обидените да придобиват великата и богата милост и благоволение на Господа и вечно спасение на душата.
Закхей бил митар, който откупувал или събирал налози от своите съграждани; а откупвачите на налози често събирали не без да извършват грях, и не без да извършват голям грях, - изцеждали, тъй да се каже, дан от народа нерядко чрез всякакви притеснения и неправди, само и само да вземат двойно и тройно повече от това, което сами са платили на римските чиновници, които били назначавани от Рим за събиране на данъци, и така да се обогатят колкото може повече за сметка на народните нужди. И Закхей по тази причина бил много богат и бил недолюбван от народа, който го и нарекъл грешник. Но този грешник – дивен Си, Господи, във всичко! – с пришествието на Господа в Иерихон и в дома на неправдата се осъзнал, разпознал безобразието и гибелността на сребролюбието, на разбогатяването, на неправдата извършена с жескотосърдие и искрено се покаял пред Господа за всички свои неправди и станал праведник. Господи ! – казал той, - половината от имота си давам на сиромаси и , ако от някого нещо съм взел несправедливо , ще отплатя четворно .
О, блажен глас на каещия се митар, който почувствал цялото свое блаженство от посещението в неговия дом на първата Благост и на Източника на блаженството на разумните твари! Как се преродил изведнъж митарят! Този, който преди това познавал само изкуството да трупа и богатее, сега изведнъж узнал добрата наука да подава и раздава и внимателно започнал да разплита това кълбо, което преди усърдно намотавал.
Нека този пример ни послужи с вас, братя и сестри! Много са и днес, мои братя, между нас, макар и не точно между нас, жестоки митари, които се прелъстяват от лекотата на трупането и неправедното обогатяване, но много жалко за тези, които не са подобни на евангелския митар. Закхей, което неправедно натрупал, всичко това и раздал на сиромаси, които, види се, били немалко и по това време, не само в нашето, и когото бил обидил, на тогова възвърнал четворно, а нашите митари, бързо натрупват значително повече от Закхея, обогатяват сами себе си и не мислят да раздават на бедните неправедно натрупаното или дори – каква мерзост и гордост! – се смеят над тези, които подават или раздават на бедните, които според тях не заслужават и парче хляб, - видите ли, всички тези бедняци са тунеядци и пияници, всички до един. Наистина е по-лесно да осъждаш всички, отколкото да размисляш дълго как да отличиш истинския бедняк от неистинския. Да предположим, че и между сиромасите няма хора без грехове, всички хора са грешни и между тях наистина има пияници и тунеядци. Но това ще кажа на тези строги съдии – не е мое, а Господне, това, което ще се каже за тях! С какъвто съд съдите , с такъв ще бъдете съдени ; и с каквато мярка мерите , с такава ще ви се отмери (Мат. 7:1). Вие чисти и праведни ли сте пред Бога, за да съдите толкова строго по-малките братя? А вие, бих им казал, вечни добросъвестни труженици, въздържатели, целомъдреници, неразвратени до дълбините на сърцето, нестежателни, - вашето богатство с праведни трудове ли е добито, съвестта ви не ви ли изобличава в лъжи, неправди, в подкупи, в празни занимания, в празни игри предизвикващи корист, в завист, тщеславие, съперничество, във взаимна вражда и неприязън, в пиршества, във всякакъв разкош и прочие? И вие смеете да повдигате вежди и да осъждате по-малките братя за гладуването и едва ли не за гладната им смърт? Та нима природата на бедните е желязна, излята от стомана, а не е подобострастна и слаба, както и у всички нас, че да не им позволява нито да пият, нито да ядат, нито да се стоплят в топлия ъгъл след като вкочанясвали на студа в продължение на часове? Не, нашите митари са жестоки, макар и в християнска, небесна любвеобилна вяра и са се родили и възпитавали и живеят и се ползват от нейните неизчислими блага. Да, впрочем, дали се ползват? Евангелският митар сияе като светла звезда на действеното покаяние и миросърдие, и на него трябва да подражаваме ние.
Да смегчи всеблагият и всемогъщ Господ нашите сърца и сърцата на всички имотни и заможни люде! Обичайно е да се защитават само нищите, да ги презираме, да ги наричаме тунеядци, а да им дадем работа и занятие никой не се е потрудил или да им даде дреха, за да могат да работят на студа, никой не иска. Та нима защитата и презрението може да помогне срещу мъката? Елате при тези сиромаси с действена помощ: облечете ги, нахранете ги, дайте им работа и ще видите, че те с радост ще работят. Или без повече ропот дайте материална помощ на енорийското настоятелство за устройване на дом на трудолюбието, за да може то да го построи и да учреди в него постоянна работа, за да не ядат даром хляба нашите набедени тунеядци, погрижете се всички да им се дава посилна работа – и няма да има тунеядци. Всички те, между другото, са плод на нашето жестокосърдие, невнимание, на нашата гордост и самоугодие; не само те са виновни за своята празнота, а и обществото. Кажете, какво бихте сторили, ако попаднете в техната среда, ако застанете на тяхно място? Да избави Бог всекиго от такава участ, и да благодарят на Бога щастливците от този свят за това, че те с цялото множество свои волни и неволни грехове живеят в доволство, разкош, че всички блага се леят пред тях като река. Да, те се каят в своя суетен живот, в своите игри и забави, но нека не забравят, че когато им е много топло, и светло и сито, и весело, на мнозина им е много студено и гладно и крайно невесело. Амин!
