НЕДЕЛЯ 16 СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
на Митаря и Фарисея
Братя и сестри,
В днешното евангелско четиво светата ни Църква предлага назидателната притча на нашия Спасител Господ Иисус Христос за Митаря и Фарисея.
В същност, на пръв поглед, фарисеят е един благочестив човек, който заслужава почит и уважение: отива в църква да се моли и пости повече от други, дава молостиня – и при все това – той си отиде осъден.
А митарят е грешен човек, събитач на данъци от името на римската власт, която поробила еврейския народ; притеснител на народа, потънал в дълбочините на порока, обаче – той е „оправдан”.
Защо така? – Нима не заслужава похвала и награда фарисеинът за своето благочестие и добри дела? Нима митарят не трябва да бъде наказан за греховете му? – Защо тъкмо обратната присъда виждаме в св. Евангелие?
Работата е там, че фарисеят се молел, преизпълнен с гордост, и неговата молитва приличала повече на самохвалство; а митарят се молеше, „като се удряше в гърди” с пълно смирение и дълбоко разкаяние за греховете си.
„Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (Притч.3,34). Гордостта не дава възможност да съзнаем греховете си и да се разкаем за това. Гордостта е една голяма пречка за духовния напредък на човека. Гордостта води към духовен застой. Горделивият е доволен от себе си и наклонен даже към самохвалство.
Ето защо, именно днес в първата подготвителна неделя към великия пост, св. Църква смята за свой дълг чрез притчата за митаря и фарисея да ни посочи коя е най-голямата пречка за подготовка на душата ни към спасителната четиридесятница.
Всичко трябва да се прави своевременно и да не се отлага за дълго време. Ако не плевим редовно градината, ще порастне в нея толкоз много бурен, че ще заглуши зеленчука и не ще бъде лесно да го изплевим. Ако не започнем да лекуваме болестта в самото начало, тя ще застарее и ще бъде вече мъчно да се изцерим. Ако направим петно на някоя дреха и не го изчистим веднага, то ще изсъхне и ще бъде вече мъчно или даже невъзможно да го премахнем. Така и грехът, додето не пусне корени на дъното в душата ни, по-лесно се изкоренява и душата се очиства.
Поради туй св. ни Църква всяка година ни подкрепя да направим едно основно очистване на душите си от греховете, които са се насъбрали през годината. Още отдалече - 3 седмици преди започването на великия пост чрез подготвителните седмици, св. Църква ни вика да настроим душите си както подобава, за да сторим „плодове, достоини за покаяние” (Лук.38).
Няма човек на земята, който да е живял и да не е съгрешил” (заупок.молитва). Всички сме грешни и постоянно съгрешаваме. Но трябва да се каем, за да получим опрощаване на греховете. А за това необходимо е да ги осъзнаем. Да отхвърлим гордостта и изпълнени със смирение да кажем, както казал цар Давид; „съгреших пред Господа” (2Цар.12,13). Тогава ще чуем и ние чрез устата на изповедника, че грехът ни е простен; както и на царя Давида чрез устата на пророка Натана е казано: ”Господ сне от тебе греха ти”.
„Познай себе си !” учил великият мъдрец на древността Сократ. Той смятал, че без това е невъзможно нравственото облагородяване на човека. Сократ добре схващал и разбирал, че именно гордостта заслепява човек и му пречи да се вгледа добре в душата си.
Въобще гордостта нанася големи поражения в душата ни,защото спъва духовния растеж на човека. Горделивият човек смята себе си за добродетелен и поради туй лишава себе си от възможността да разшири кръгозора на умствените си познания. Горделивият човек не може да има и истинска обич към ближните, защото гледа с високомери към тях.
Горделивият вижда само недостатъци у другия, а своите не забелязва, както и фарисеят в днешната притча. Напротив, по думите на благочестивия френски учен Бл. Паскал: ”Колко човек е по-добър и по-умен,толкова повече забелязва доброто у другите хора”.
Обаче, колко и да е душевно покварен горделовият, той вдига обикновено голям шум и създава „ голяма реклама” за себе си. „Лошото колело, казва руският писател Л.Толстой, по-силно скърца, празният житен клас по-високо стърчи. Тъй е и с лошия и празен човек”.
Има различни видове на гордост: едни се гордеят с богатство, което е тленно и скоропреходно. Крадци, пожар или друго нещастие и онзи, който вчера е бил богат, става последен сиромах, достоен за окайване. Защото като се надявал на богатството си, не придобил сръчност за никаква работа и сега ще трябва или да гладува или да проси.
Други се гордеят с високи длъжности, които заемат и гледат с пренебрежение на „простосмъртните”. Но колко често и тяхното положение става нетрайно и те се лишават от високите постове, за да слезнат наравно при тия, които вчера те са притеснявали.
Трети се гордеят с образованието и талантите си, макар да имат покварени души и стоят в духовно-нравствено отношение по-долу от един прост селянин, който честно и почтено изкарва прехраната с труда си и има добро възпитание от родители си.
Четвърти, особено жените, често се гордеят с външността си и облеклото си. А колко още други поводи за гордост намира човек; понякога пък и без всякакъв повод просто „се надува”, за да предаде по-голяма важност на себе си.
А всичко е „суета на суетата”. Днес сме тук – утре сме в гроба. Днес си млад и хубав – а след няколко години лицето ти ще се набръчка и увехне. Днес имаш възможност хубаво да се облечеш, а утре не знаеш с какво ще се кичиш…
Горделивият човек, без сам да съзнава това, обикновено става смешен и омразен за окръжаващите го.
„Гордостта на човека го унижава, казва Соломон, а смиреният по дух ще придобие чест” (Притч. 29,23). И наистина горделивият човек предизвиква у нас само отвращение с надутостта си.
„Гордостта, казва един философ, е най-големият бич на човечеството. От нея произлизат всички разделения и неуредици в социалния живот, съперничество на съсловията, пороците, интригите, омразите и войните. Като внушава на човека безумно честолюбие, тя потопява земята в реки от кърви и я покрива с развалини”.
А Блез Паскал счита гордостта наравно с леността за „двата извора на всички пороци”.
Ето защо, взимайки добра поука от днешното евангелско четиво и отзовавайки се на призива на светата ни Църква, нека отхвърлим от себе си всякаква гордост, смирено да съзнаем нашите грехове и недостатъци и достойно да се подготвим към идващата св. велика четиридесятница.
Да не се молим както фарисея, братя, пее св. ни Църква, защото онзи, който се превъзнася, трябва да се смири. Поради това нека да се смирим пред Бога, и да се помолим като митаря: очисти нас, Боже, грешните”.
АМИН
