НЕДЕЛЯ 17 СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
- на Блудния син
„А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.” (Лука 15:22-24)
Възлюбени в Господа нашего братя и сестри,
Времето на най-големия постен подвиг в годишния кръг на църковния живот наближава. Днес светата ни Православна Църква е наредила да се чете из светото Евангелие по св. ап. и евангелист Лука – притчата за Блудния син. Тази притча вълнува умовете на поколения от деня в земната проповед на Христа Иисуса – нашия Цар и Бог и в нея е търсен всякакъв смисъл. Няма жив човек, който да не е преживявал поне веднъж в живота си този момент на колебание и отклонение от праведния живот, който е описан в притчата. Най-често това се случва в годините на нашето телесно и духовно съзряване на ранната младост. Приисква се на младия човек да носи сам отговорностите за своето препитание и понеже е отрасъл в дом, какъвто и да е той, желанието му е да живее един по-друг живот, изпълнен с по-малко отговорности и с по-малко отчет за делата си пред този, който го е възпитавал.
Такава е в човешки план съдбата на блудния син, както е описана в притчата, но това е само сюжета на този евангелски разказ:
Един баща имаше двама сина. По-големият се трудеше здраво на нивата на своя баща, който не е никой друг, но е нашият Бог-Отец, комуто първородният син принасяше служението си и Чиято воля изпълняваше.
Когато нашите прародители бяха изгонени от рая, тяхното потомство чуваше разказа за общуването с Бога, а неколцина и чуваха неговия глас, както това се случи с Каин след убийството на брат му Авеля. След време, поколение след поколение, хората се предаваха на съблазнителя на праотеца Адама – сатаната, и все по-рядко се сещаха за всевиждащото око на своя Създател. Те до такава степен се мъчеха да избягат от Бога, че започнаха да отричат Неговото съществуване. Така по-младият син от притчата поиска от баща си своя дял от наследието и замина за чужбина, далеч от надзора на своя родител и далеч от родителските изисквания за труд и праведен живот. Този дял се състоеше от безценните Божии дарове: на първо място - свободната човешка воля, която синът получи, когато я поиска. Но тук бяха още вярата, надеждата и любовта, които са постоянната връзка със Създателя, обещанието за живот вечен, когато човек е до Бога и блаженството, което идва с изпълнението на това обещание. Какво направи по-младият син в страната на греха? Пропиля бащиния си имот в забавления, които за бащата бяха непристойни, във веселие с неискрени приятели, които мигом се пръснаха заедно с изчезналото богатство на сина. Така и синът изведнъж изпита глад тежък и неутолим. Що да стори? В чуждата страна с него бяха гуляли мнозина, езическите бесовски сборища бяха обещавали непрестанно забавление и постоянна ситост, но ето че сега никой не откликваше, а всеки считаше своето за свое и не искаше да го раздели със сина, който бе имал глупостта да повярва, че този, който взима е винаги готов да дава. Така пребиваването в греха, братя и сестри, е съюз на омразата, и колкото и да се старае да прилича на любовта, що е жертвена и споделя всичко, дори и жизнено необходимото, няма нищо общо с нея.
Синът потърси един свой познат, с когото бе имал вземане-даване и в своята неопитност мислеше, че онзи веднага ще му даде от благата си, но не стана така. Чуждоземецът го прати да пасе свинете му из земите си и не му даде дори храна преди да му плати за труда. Синът, който беше свикнал на излишество гледаше как нечистите животни ядат своята свинска храна и, срам-не-срам, се изкуши да утоли глада си с нея. Но людете, които докарваха тази храна като допълнение към тревата що свинете пасяха, не му даваха от рожковите, защото господарят не им беше разрешил това.
Свинете, братя и сетри, както и в чудото с изцеряването на бесноватите, не се споменават случайно в светото Евангелие. Те са символ на нечистата храна. За да изпадне дотам един иудеин, той трябва да е деградирал напълно и да е отритнат от рода си. Пасенето на свинете означава вече обвързване с греха и задължения свързани с него. Тези задължение превръщат предалия се на греха в негов разпространител, както болният често става разпространител на зараза. Така зависимият от всеки грях се опитва да въвлече колкото може повече люде в греха, за да не се чувствува сам и да има поне това оправдание пред съвестта си – че и други извършват престъплението, следователно, то е нещо нормално.
Но ето, че стана чудото – съвестта на блудния син се пробуди. Той си спомни бащиния дом, в който дори слугите имаха хляб в изобилие.
Слугите в дома на Бога Отца, братя и сестри, са онези книжници и фарисеи, които служеха ревностно за опазване на Отеческото наследство. Те бяха верни на Господа си и заслужено се хранеха на Господнята трапеза.
Всичко греховно, що беше сторил синът се откри пред него и понеже беше син на своя Отец, Чиято любов невидимо го окръжаваше, стремейки се да го предпази без да нарушава свободната му воля, реши да отиде в бащиния си дом, да падне в нозете на родителя си и да му признае, що е сторил. „Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си” (15: 18,19), реши синът, вдигна се и се завърна в бащината си земя бос, неумит, изпосталял и нищожен в самочувствието си. Той вероятно очакваше суровото отношение на този, от когото бе поискал своя дял, но ето че бащата, като го съзря отдалече се затече, хвърли се на шията на сина и от умиление го разцелува. От тази неочаквана проява на бащина любов у сина не остана ни прашинка от бесовските страсти. Те се притаиха около него и чакаха сгоден случай да се върнат, но бащината любов, която е любовта на Бога-Отца е толкова голяма, че пред нея не издържа нищо нечисто.
„Татко, рече синът с треперещ глас в който нямаше и сянка от предишната гордост, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.”(15:21) За негово голямо учудване бащата не му наложи наказание, не го изпрати да върши най-черната работа, но повели на слугите си да го облекат с най-хубавата премяна, която се намира в дома. Така след искрено покаяние и изповед Бог облича каещия се в премяната на обновлението. После на ръката на сина Отец сложи пръстена на обручението на Светия Дух, което ще рече обещание за живот вечен при това покаяние и живот в дома на Отца, сиреч – живот праведен.
На краката на сина бащата заповяда да обуят обуща, които са символа на способността на сина да ходи по Божиите заповеди. Тази сила и тази способност се дава на разкаяния, който принесе греховете си в нозете на Небесния Отец чрез Неговия Син – Христа Бога.
Накрая бащата заповяда да заколят угоеното теле, което е жертвата на Христа за изкупление на греховете на всички люде по земята, които само трябва да повярват в Него.
Ето, че от нивата на бащата се зададе по-големият син и възнегодува, че бащата устройва такова веселие за този, който някога бе пропилял бащиното си наследство. Не искаше да влезе на трапезата, както иудеите на искаха да признаят на езичниците възможността да влязат в Църквата Христова.
„Синко, каза бащата на по-големия син, ти винаги си с мене, и всичко мое е твое, трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.”
Човекът макар и жив, дишащ, хранещ се и общуващ, е вече мъртъв, когато го пороби грехът, но мигом оживява за живот вечен, когато се покае.
Братя и сестри, да не бъдем като по-големия син от притчата и да не храним презрението си към изпадналите в грях, но да ги възлюбим състрадателно, като се молим на Този, Който единствен може да опрощава греховете, да им въздаде искрено и дълбоко покаяние, за да се спасят! Да молим Бога да даде дълбоко и съкрушително на тези чеда из иудейския народ, които още не са повярвали, че Христа Помазаника, Когото още очакват, вече дойде и ни изкупи с Кръвта Си.
В последните дни мнозина от тях ще видят истината и ще се обърнат към светото Православие, което е истинското благодатно християнство и това ще прогневи антихриста и неговия долен баща – сатаната. Нека не пестим молитвите в скришната си стая и особено по време на Великия пост – колкото повече люде се спасят толкова по-голяма радост е на небесата.
Дай, Господи, искрена и дъблока вяра на невярващите и зловярващите, покаяние на грешниците, благочестие и сговор на православното духовенство, монашество и миряни, за да заслужим живот вечен в Царството Небесно!
Амин!
