НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА
„ А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си” (Мат. 25:31)
Боголюбиви братя и сестри,
Нашата православна вяра има една висота, достигането на която ни прави необратимо християни – разбирането по сърце и с ум на неизбежността на Божия Страшен съд. Не постигнем ли тази висота, ние не можем да схванем в пълнота Божиите заповеди, които изискват от нас да възлюбим нашия Създател и да възлюбим ближния, както любим себе си. Едва тогава ние можем да разберем каква е връзката между духовната борба за спасението на собствената ни душа и любовта към ближния. За невярващия тук се открива противоречие и може да се случи да чуем, че щом като наша основна грижа е да спасим себе си, то за каква любов към ближния може да става дума. Божията премъдрост има предвид това забравено от нас знание, че всички ние произхождаме от прачовека, който е и наш прародител, и който беше венецът на Божието творение. Имайки предвид нашата немощ и повредена от греха природа, Бог иска да ни покаже, че душата си никой от нас, потомците на прачовека, не ще може да спаси, ако не е в състояние да възлюби ближния, както себе си до такава степен, че да е в състояние да даде земния си живот за него. Премъдростта Божия се състои и в това, че у ближния ние виждаме Божия образ, по който е сътворен човекът.
Съзнанието за неизбежността на Съда Господен предизвиква у нас една нова по качеството си съвест, главен инструмент на която е помненето на смъртта. Нашият Бог Творец и Промислител в безкрайната Си любов към венеца на творението Си не пожела да ни внуши страха от Съда като ни представи мъките, на които ще бъдат подложени грешниците, които са мъките отредени за изкушаващите ги демони. Бог ни просветли за деня на съда чрез Своите пророци и най-вече чрез земната проповед на Своя Син, с Когото е една същност. При първото Си пришествие Господ Иисус Христос не дойде с тържеството на земен цар, но се роди като най-низкопоставен раб – в пещерата, която служеше за обор. Не беше положен сред скъпоценности, а в яслите, в които се хранеше добитъкът. Не извърши първото служение на християнската света Литургия под огромния купол на благолепно украсена катедрала сред благолепни и благочинни велможи, а насред дървена иерусалимска горница, пред груби външно и неуки галилейски рибари. Така най-смиреномъдър и дълготърпелив живя сред людете, та не ослепителното въздействие на сетивата да поведе след него повярвалите, а сърдечното познание, което е възможно само за освободените от страстите – съзнаващите греховете си и покаялите се за тях.
Такова беше Неговото Първо пришествие, но Второто ще бъде в славата Му, тази слава ще предизвика у нас, свидетелите на пришествието, непознат дотогава страх. За грешниците този страх ще бъде непоносим, защото пред лицето Господне ще са явени всички тайни и явни грехове и греховни помисли. За праведниците страхът ще бъде уверение, че никой няма да може да се оправдае сам, каквито и да са делата му. Това може да направи само всеправедния Съдия, Който живя между нас като Човек съвършен. Светата Църква, на която Първосвещеникът е Самият Господ наш Иисус Христос, Който невидимо присъствува навсякъде, където се съберат двама или трима в Негово име, е наредила богомъдро в днешната Неделя Месопустна, в чина на светата Литургия, да се чете из глава 25-та на Евангелието по Матея този откъс, в който Господ Сам описва повторното Си явяване, за което вярващите готвят душите си. Нужно е нам да си припомним благовестието за това страшно Второ пришествие, за да укрепим духа си и своята решителност за очистващия великопостен подвиг.
Пред лицето Господне ще се съберат всички народи – и тези, които доживеят повторното явяване и отдавна изчезналите. Господ ще отдели овците от козите, сиреч ще отдели тези, които повярваха в Сина Божий – Архипастиря, които проявиха кротостта на агнето. Ще ги отдели от тези, които се опиват от своето своенравие, горделивите и суетните, ненамиращи време да се замислят за неибежния край на земния живот и за това, което предстои след края. Сред тях са грешниците, каквито сме всички люде, сред числото на които бихме могли да изпаднем и ние, ако не сме се разкаяли за греховете си и не сме измолили опрощение приживе. В деня на Съда няма да бъде чута никоя молитва, ще бъде чуто свидетелството на съвестта. Тя ще изобличи всекиго, като яви дори отдавна забравените грехове. Не ще има значение високото положение в обществото или каквото и да било, което в земния живот носи почит и уважение – съб-рано богатство, големи успехи в професията, слава между човеците. Велможите ще се на-редят сред последните и ще чакат с трепет своята присъда.
Първосвещеникът на небесната и на земната Църква ще изпита съвестта на всекиго и ще рече на тези, които не са подали никому ръка, не са нахранили гладния, не са напоили жадния, не са облекли голия, а са се възползували от слабостта на немощния, за да присвоят неговото и са се гордеели с това: „ Махнете се от Мен, ще рече Господ, защото , щом не сте сторили добро на тези най - малки мои братя на Мен не сте го сторили!”На добросърдечните, жертво-готовните, състрадателните, които всякога, без да го явяват сред людете, са помагали според възможностите си, на тях Господ ще рече: „ Елате с Мене в Царството небесно , защото Мен нахранихте и напоихте , Мен утешихте , когато бях в несгода !”
Разбирането на този евангелски текст, братя и сестри, ще ни помогне да разберем истинските цели на скверните учители на беззаконието, които покваряват народите и техните най-малки по възраст синове и дъщери с преклонение пред парите, което е изобличено от Господа нашего като идоло-служение. Сеячите на беззаконие измислят и въвеждат свои човешки закони, които са беззакония пред Божия закон. Егоистичното отношение към ближния дава своите плодове в нашето общество и то до такава степен, че и най-възвишените души и най-зрящите съвести вдигат ръце пред чуждото нещастие с оправданието, че не знаят какво да на-правят. Колко често сме си затваряли очите, братя и сестри, пред изпадналите в крайна нужда! Колко често сме разточителствали, когато други не могат да утолят глада на децата си. Българите винаги сме били добросърдечен народ и това особено много вбесява слугите на врага човешки. Те искат от нас (и като че ли успяват) да не общу-ваме помежду си, да научаваме какво става у нашия съсед не като похлопаме на вратата му, за да го попитаме дали няма нужда от нещо, а от новините по телевизията. Милиони семейства по света всяка вечер престават да разговарят помежду си, а прекарват вечерите си с очи вторачени в телевизионния екран, откъдето и те и техните деца се обучават на всичко противно на Господа – да оневиняват блудството, отмъщението, сребролюбието и богохулството, да флиртуват с нечистотата на падналите духове, като приемат най-скверното магьосничество като нещо добро, приказно и невинно. Така постепенно врага човешки попълва числото на тези, които Господ ще отдели като кози от овци, за да споделят с дявола и неговите адютанти вечните мъки в огненото езеро.
Имайки свободната си воля ние не сме безпомощни. Винаги можем да кажем: „Махни се от мене, сатана!”, когато почувствуваме, че нравствените ни сили отпадат в духовната борба. Нечистотата има своята сила, само, ако я поканим да влезе в сърцето ни. В деня на Съда ние няма да можем да проявяваме този дар, ще трябва да се отчетем пред нашия Всемогъщ Дарител как сме употребили даровете Му.
Имаме Църквата Христова, братя и сестри, която извършва учредените от Господа тайнства, чрез призоваването на Светия Дух. Църквата е непобедима сила, от която искат да ни отклонят враговете на нашето спасение. За да се укрепим трябва да участвуваме в нейния тайнствен живот, да се молим непрестанно, за да бъде Бог постоянно с нас.
Християнинът трябва да нахрани гладния, но не само с физическа храна. Мирянинът няма право да поучава в църква, както това е записано в апостолските правила, но всеки от нас е проповедник на живата истина Господня с живота си, с примера си и със своята благост. Православният християнин има и правото и задължението да засвидетелствува истината винаги, когато сърцето на невярващия ближен се отвори за животворящата истина. Християнинът има правото и задължението да изобличава нечистотата, но не със злоба или гняв, а с благостта, за която даде пример в земния Си живот нашият Господ.
Нашите невярващи или маловярващи по-малки братя имат вопиеща нужда от свиде-телството за нашата вяра. Изповядвайки свободно и благо вярата си, ние им даваме самочувствието да се нарекат открито християни и да се спасят. Наше задължение е да изобличаваме имитаторите на светото Православие, които със същите тези пари на нечистотата развиват съмнителни „православни дейности”, които имат за цел да внушат на най-малките във вярата изкривен образ на Православието, който е създаден в чужди и враждебни на вярата ни лаборатории. Те се стремят да увлекат православните християни в горделиво себелюбие, каквото според тях е „социалната дейност на Църквата”. Социална дейност има онази „ църква”, от която е отпаднала Божията благодат поради привързаност към ереста. Там, където липсва благодатта на светите тайнства, там е необхо-димо да се разиграва театър с шумно дари-телство и циркаджийско мисионерство. Ис-тинската Църква Христова върши благо-деянията си без да се афишира. Лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната. Горде-ливото „благодеяние” на прехвалената „ социална дейност” е за осъждане, то няма да е основание за добър отговор на Страшния съд! Православният християнин върши своето добро тихо и скришно, за да бъде видно само свише. Православният християнин избягва дори да очаква благодарност за помощта, която оказва на ближния, защото тя е заповядана от Бога: „ Обичай ближния , както обичаш себе си!”
Затова, братя и сестри, Бог ни даде зем-ната Църква – за да имаме своя подслон и своята защита срещу гибелните посегателства на безумния горделивец. Давайки си сметка за нашата сила сатаната внушава на обсе-бените от гнусотата му да „реформират” Православието, да го лишат от тайнствата, да го приобщят към ересите, да го обединят с тях и да го обезсилят. Те просто не си да-ват сметка, Кой е главата на нашата Църква, а не е ли безумие да се мисли, че някой може да се пребори с Бога, нашия Създател и Промислител?
Как да разпознаем тумора върху снагата на българското Православие? Погледнете, братя и сестри, откъде идват парите им и си спомнете, че никой не може да бъде слуга на двама господари – на Бога и на Мамона. Спомнете си и предупреждението дадено ни от Господа, че мнозина ще дойдат в Негово име да прелъстяват народите.
Да не отпадаме във вярата си, братя и сестри. Нека всеки от нас внимателно прегледа съвестта си: дали не е отказал благодеяние поради немарливост, леност или възгордяване. Укрепвайте вярата си един другиму и служете Богу като служите на Неговата Православна Църква.
Амин!
