НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА ДА СЕ ОПРОСТИМ
Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесния ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешението ви (Мат.6:14-15)
Братя и сестри,
Ние хората грешим на всяка стъпка и един към друг постоянно сме в греховен дълг, който не можем никога взаимно да си издължим. Природата ни е греховна. Св. Иоан Богослов, апостолът на любовта, който полетя в безкрайните висини на духовно съвършенство, просто и ясно заявява: ”ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас (ІИоан 1:8)”.
Има само един начин да издължим този греховен дълг – взаимното опро-щаване. Чрез опрощаването ще покрием много грехове и, най-важното, ще притъпим, ще смегчим, ще изкореним дори, злобата, ненависта и отмъщението. А още по-живоносни последици за нас носи взаимоопрощението. Ако си прощаваме съгрешенията, и нашият небесен Отец Бог ще ни прости съгрешенията. Сам Спасителят, Божият Син в днешното свето евангелие казва:”ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец...”
Да ни прости Бог съгрешенията – има ли по-жадувано щастие! Това е все едно да станем наследници на Царството Божие; то е все едно да вкусваме вовеки от благата, които на тоя свят и най-ублажаваният не е сънувал, или както казва свети апостол Павел:”око не е виждало, ухо не е чувало и човеку наум не е идвало това, което Бог е приготвил за ония, които Го обичат (І Кор.2:9)”. Ако пък не си прощаваме съгрешенията, очаква ни най-грозното, невъобразимото и мъчително, а то не идва само след гроба. Страшни са страданията и мъчителни са терзанията и тук на земята за този, който не прощава, а в сърцето му кипи гняв, ненавист и отмъщение, без значение, дали те са справедливи или несправедливи. Човекът, който търси само правда и не е склонен да прощава постоянно се измъчва, защото не познава жадувания, но непостижим за него, душевен мир и покой.
Е добре, щом става въпрос за прощаване, колко да прощаваме: всички ли обиди, всички ли оскърбления и прегрешения?! Да, всички. Когато свети апостол Петър запитал Христа Спасителя: ”Господи, колко пъти да прощаваме на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?”(Мат.18:21), Спасителят му отговорил: ”не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем”(Мат.18:22) и Сам той на дело изпълнил това си разбиране и повеление. В своя видим, телесен, земен живот Той бе въплътената обич и милост, Той бе въплътеното снизхождение и прошка. И тогава, когато бе разпнат на кръста, подхвърлен на единственото от как свят светува чудовищно-несправедливо опозоряване и мъчение, и при това, когато по думите му, можеше да измоли от Своя Отец повече от дванайсет легиона ангели, когато можеше, стига да пожелаеше, страшно да срази и унищожи враговете Си, Той не отрони ни дума против тях. Вместо това ние чуваме молбата Му: ”Отче, прости им, понеже не знаят, какво правят (Лука 23:34)” Той, Едничкият съвършен Праведник през всички векове, - и най-бесноватите Му врагове, в сърцата, в съвестите си не смееха до Го укорят за грях (Йоан 8:46) - не иска отмъщение и наказание за хулителите и мъчителите Си, а Той вседушевно поиска от Своя Отец – Бога, само опрощението им.
Тук веднага възниква въпросът: постоянната ни готовност да опрощаваме греховете, не подпомага ли грехопадението и умножаването на престъпниците и злодейците между нас? Не! Не само, че не подпомага това, но от корен изтръгва злото и греха и същевременно всички ни устремява към все по-добродетелен, към искрен братолюбив живот. Вижте, този народ, който крещеше пред Пилата: ”разпни, разпни Го!” и който на Голгота се гавреше с Христа Спасителя, като чу изявата на безграничното Му милосърдие и прощение, като видя и преживя всичко, което последва смъртта Му, връщаше се към Иерусалим със страшна мъка,”удряйки се в гърди” (Лука 23-48). И от тоя народ впоследствие излязоха най-ревностните последователи и изповедници Христови. Това е съкрушителен исторически пример. Всички единогласно свидетелствуват, че всепобедното оръжие на първите християни срещу враговете-мъчители е обичта и прошката. Те обичаха враговете си, благославяха ония, които ги проклинаха, добро правеха на ония, които ги мразеха, молеха се за ония, които ги обиждаха и гонеха (Мат.5:44). И какъв беше резултатът от това нечувано възмездие – не възмездието, не отмъщението на яростта и злобата, а отмъщението на обичта и прошката? Резултатът беше пълна, блестяща победа. Вчера гоненото християнство като най-опасно суеверие и заблуждение, днес и во веки стана най-възвишената, съвършенната за жадните за вседушевно задовоство и ликуване, религия.
Но че обичта и прощението в Христовото име най-съкрушително поразяват и изкореняват злото и греха, всеки може от личен опит да се убеди. Кога ще успееш да победиш този, който те обиди, онеправдае и оклевети? Когато му отговориш с гняв и мъст ли? Тъкмо тогава ти ще го предизвикаш да те връхлети с по-голяма ярост и злоба, но отвърнеш ли на възбуждението му с примирение, на ненавистта му с обич, на заканата му с прошка, ти ще нанесеш най-съкрушителната победа над врага. В този случай ти така ще победиш сърцето му, че то ще се освободи от буйния поток на яростта и ще се почувства обляно в сълзите на примирението, разкаянието и любовта. С благостта на прошката си ти ще превърнеш върлия си враг в приятел, в брат, който е готов да се хвърли за тебе в огъня. Това не са празни думи, и ти, ако действително си решен на отговаряш на злото с добро, на ненависта с обич, на отмъщението с прошка и още повече тогава, когато имаш властта да унищожиш и премахнеш от житейския си път врага, тогава ще видиш, наистина, че притежаваш най-съкрушителното оръжие за победа над злото.
И все пак ти искаш да отговориш на гнева с гняв, на отмъщението с отмъщение. Какво ще постигнеш? Най-вероятно унищожение или самоунищожение. Дори два камъка, колкото и твърди да са, сблъсквайки се един друг, отронват песъчинки, парчета, а понякога целите се натрошават, а колко по-слаби и по-крехки сме ние и колко по-сигурно ще се взаимоизтребим, ако се оставим във властта на яростта и отмъщението.
А задаваш ли си въпроса – „изправен пред съвестта си, пред Бога, имам ли право да отмъщавам и да съдя?” Стига да запазиш самообладание и се подложиш на искрена самокритика, ти ще откриеш страшното си заслепение, ще съзнаеш, че, в мого случаи, сам ти, а не този, когото обвиняваш и мразиш, трябва да понесеш наказание и отмъщение.
И тогава, когато дълбоко съзнаеш, пък и всички около тебе заявяват, че ти си онеправданият и озлочестеният и повелително-справедливо е да отмъстиш, спомни си предупреждението на Словото Божие:”отмъщението е Мое, казва Господ” (Евр. 10:30). Господ прониква в дълбините на сърцата ни, Той, нашият Творец, безкрайно по-добре ни познава, отколкото ние сами себе си познаваме. Затова и Той съвършено справедливо ще прецени и отсъди чувствата, мислите и делата ни и ако трябва да се отмъсти, Той, Бог най-справедливо и напълно заслужено ще отмъсти. И не мислете, че Бог ще остави ненаказани неразкаялите се грешници. Сам Бог заявява:”за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден” (Мат.12:36), а на друго място в светата Библия казва:”страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог”(Евр.19:31). Мога ли аз и имам ли право, сам грешник и то, може би, най-големия грешник, да съдя, да наказвам и да отмъщавам?!
Ние можем да сгрешим със всяко наше деяние и мисъл, но най-мого, когато станем роби на греховете осъждане и отмъщение. Обратно, никога няма да сгрешим и душите ни живеят в незалязваща светлина, когато запечатаме дълбоко в себе си и оделотворим казаните в днешното свето Евангелие думи на Спасителя: ”Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесния ви Отец”.
Особено настойчиво, днес, в навечерието на великия пост, светата Църква ни призовава към взаимно опрощаване греховете в живота ни. Взаимното прощаване тя полага като благодатна и непоклатима основа, където предстоящите молитвени и постнически подвизи ще дадат призобилни и спасителни плодове. Затова да откликнем, братя и сестри, на този истински майчински зов; нека от сърце взаимно да си простим, за да ни прости и Бог и докато сме още на този свят да почувстваме, че възхождаме към Божието Царство, което е царството на съкровените наши желания – царство на съвършенната красота и благоухание, на безкрайна доброта и обич, на вечната истина, правда и радост...
Амин!
Прот. П. Попалександров
