ПРОПОВЕД ЗА НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА
Сия вера апостольская, сия вера отеческая, сия вера православная, сия вера вселенную утверди.
С вяра Мойсей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада. С вяра Божиите люде изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани ( Евр. 11:24,25,36,37 ).
Възлюбени православни братя и сестри!
Ето каква е била и каква е силата на истинската вяра в едного истиннаго Бога. Картината, която апостол Павел ни представя, както чухте от днешното апостолско четиво, като че не е никак привлекателна, защото виждаме в нея лица някак съвсем долни, подритнати, похулени, отхвърлени от света. Но колко величествена става тая картина в очите не само на всеки истинно вярващ в Бога, но и в очите на всеки здравомислещ човек, като погледнем на онези велики, чудни и благотворни за народи и царства, за цялото човечество дела, които тези слаби, подритнати, гонени и опърпани хора са извършили чрез вярата и за вярата в истиннаго Бога.
Чрез вярата и за вярата Мойсей се е отказал да се нарича син на фараоновата дъщеря, предпочел е да бъде изгнаник и да страда с народа си, отколкото да се наслаждава с почестите, чиновете и добрините на ония, които бяха врагове и на истиннаго Бога, и на народът му. Чрез вярата и за вярата в едного истиннаго Бога и всичките велики угодници Божии имаха великата онази нравствена сила, чудната онази доблест — да се не поколебаят от нищо и от нищо да се не съблазнят, а с желязна твърдост да понесат всевъзможни велики и нечувани хули и страдания, каквито злобата и невежеството са могли да измислят и да натрупват върху главите на праведните и невинните. Те с камъни биваха побивани, с триони разрязвани, гонени постоянно, похулвани, в железа оковавани, в тъмници хвърляни, осъдени на постоянна сиромашия, скърби и тежки неволи, или както прибавя апостолът, „за които не беше достоин целият свят, скитаха се по пустини, по гори, пещери и пропасти…“ Но какво? Тези именно хора, тъй подритнати, тъй много презирани, гонени, онеправдавани, тъй много изложени на всевъзможни жестоки теглила, направиха чудеса, каквито никоя светска сила не е била никога, та и никога не ще бъде в състояние да направи: те заградиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, затъпиха остри мечове, победиха царства и вражески полкове и освободиха народи от тежко робство, като направиха да възтържествува и да се укрепи правдата Божия на земята. И всичко това те направиха не с друго, а само и само чрез дълбоката вяра в едного истиннаго Бога и за тая вяра.
Чрез вярата и за вярата Мойсей се е отказал да се нарича син на фараоновата дъщеря, предпочел е да бъде изгнаник и да страда с народа си, отколкото да се наслаждава с почестите, чиновете и добрините на ония, които бяха врагове и на истиннаго Бога, и на народът му. Чрез вярата и за вярата в едного истиннаго Бога и всичките велики угодници Божии имаха великата онази нравствена сила, чудната онази доблест — да се не поколебаят от нищо и от нищо да се не съблазнят, а с желязна твърдост да понесат всевъзможни велики и нечувани хули и страдания, каквито злобата и невежеството са могли да измислят и да натрупват върху главите на праведните и невинните. Те с камъни биваха побивани, с триони разрязвани, гонени постоянно, похулвани, в железа оковавани, в тъмници хвърляни, осъдени на постоянна сиромашия, скърби и тежки неволи, или както прибавя апостолът, „за които не беше достоин целият свят, скитаха се по пустини, по гори, пещери и пропасти…“ Но какво? Тези именно хора, тъй подритнати, тъй много презирани, гонени, онеправдавани, тъй много изложени на всевъзможни жестоки теглила, направиха чудеса, каквито никоя светска сила не е била никога, та и никога не ще бъде в състояние да направи: те заградиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, затъпиха остри мечове, победиха царства и вражески полкове и освободиха народи от тежко робство, като направиха да възтържествува и да се укрепи правдата Божия на земята. И всичко това те направиха не с друго, а само и само чрез дълбоката вяра в едного истиннаго Бога и за тая вяра.
Наистина велика, непобедима и твърде благотворна за нас, човеците, сила е истинската вяра в истиннаго Бога.
Утешително и много насърчително е за всяко вярващо сърце да слуша за тая неопровержима истина. Особено за нас, православните, е утешително да слушаме за тая истина от св. наша Православна Църква именно днес, в днешната св. Неделя, тъй като тая велика божествена истина се потвърждава и се представя във всичкото си величие и могъщество от днешното наше тържество. Както знаете, а като православни, вярвам, че знаете, днес е тъй наречената „Неделя на Православието“, т. е. ден, в който целият православен свят с особена благоговейна радост празнува тържеството на истинската, чистата и св. вяра в Спасителя Господа Иисуса Христа, която не е и не може да бъде друго освен нашата св. православна вяра. За какво е това тържество?
Словото Божие, братя и сестри, или божествената Христова истина още от самото си начало срещна много противници. Тъмнината, в която се намираше човечеството, не се влияе от тая божествена светлина , макар тая светлина да беше истинско благополучие и спасение за цялото човечество. Затова всички тия, които бяха предадени на своите страсти и суетни човешки мъдрувания, които мислеха само за земята, а не и за небето, които се грижеха само за тялото, а не и за душата — всички тия, казвам, се въоръжиха против божествената истина. Наченаха се жестоки гонения против вярата Христова, предаваха се на хули и гонения, на мъки и смърт изповедниците и проповедниците на истината, проля се потоци кръв на хиляди и хиляди невинни страдащи… Целта на всички тия ужаси беше — ако не могат съвършено да затрият от лицето на земята божествената истина, поне да я изкривят, да я затъмнят с разни заблуждения и човешки мъдрувания. И тези ужаси против Христовата истина се продължиха с векове. Но истината Христова надви, възтържествува над всичките против нея домогвания. И сега, макар противниците на истинската Христова вяра да не престават да дъхат злоба и заплахи (Деян, 9:1) против нея, тя си стои твърда и непоколебима в своята чистота и вечно ще си стои така и ще блещи със своята божествена светлина и ще спасява вярващите.
И знаете ли, православни християни, къде се е запазило Христовото учение чисто и непокътнато, така, както е предадено от Самаго Спасителя и от неговите апостоли, без да се гледа на толкова вековните борби против него? У нас, православните, в нашата св. Православна Църква! Ето за какво е днешното наше тържество, ето дълбокият смисъл и великото значение на това тържество, на днешната св. неделя — Неделята на Православието. С днешното си тържество ние, православните, открито, тържествено изповядваме и на всеослушание казваме на цял свят: православната наша вяра е единствената истинска вяра в истиннаго Бога Спасителя нашето Иисуса Христа; тя е тази именно вяра, божествената непреложност на която е запечатана със страданията и пречистата кръв на Сина Божия, както и със страданията и кръвта на апостолите и на безчисленото множество велики проповедници, учители и страдалци Христови; Православието е именно оная истинска вяра, за която Спасителят е казал, че ако би да я имаме колкото едно синапено зърно — и на гори да кажем да се преместят, ще се изпълни (Мт. 17, 20); Православието е именно оная вяра, чрез която са се запушвали и се запушват уста на лъвове, на злобата, угасявала се е и се угасява сила огнена, затъпявали са се и се затъпяват остри мечове, надвивали са се и се надвиват царства и вражески полкове, освобождавали са се и се освобождават народи от тежко робство; Православието е именно оная вяра, чрез която се отваря раят, получава се Царство небесно, защото в православната именно вяра човек намира правда, милост и истина; тя именно просветява човека с истинска светлина, укрепява сърцето и волята във всичко, което е честно, справедливо, полезно и достойно за човека — като най-съвършено създание Божие, като образ Божий; тя, православната наша вяра, е правилният път към истински напредък и усъвършенстване; тя е, която запазва и частни лица, и цели народи от погибел, както временна, така и вечна… С една реч, православната наша вяра е истинското слово Божие, чистата правда Божия, великата сила Божия, сила, колкото несъкрушима, толкова и спасителна за всичките вярващи.
Ето в какво се състои днешното наше православно тържество.
Утешително и много насърчително е за всяко вярващо сърце да слуша за тая неопровержима истина. Особено за нас, православните, е утешително да слушаме за тая истина от св. наша Православна Църква именно днес, в днешната св. Неделя, тъй като тая велика божествена истина се потвърждава и се представя във всичкото си величие и могъщество от днешното наше тържество. Както знаете, а като православни, вярвам, че знаете, днес е тъй наречената „Неделя на Православието“, т. е. ден, в който целият православен свят с особена благоговейна радост празнува тържеството на истинската, чистата и св. вяра в Спасителя Господа Иисуса Христа, която не е и не може да бъде друго освен нашата св. православна вяра. За какво е това тържество?
Словото Божие, братя и сестри, или божествената Христова истина още от самото си начало срещна много противници. Тъмнината, в която се намираше човечеството, не се влияе от тая божествена светлина , макар тая светлина да беше истинско благополучие и спасение за цялото човечество. Затова всички тия, които бяха предадени на своите страсти и суетни човешки мъдрувания, които мислеха само за земята, а не и за небето, които се грижеха само за тялото, а не и за душата — всички тия, казвам, се въоръжиха против божествената истина. Наченаха се жестоки гонения против вярата Христова, предаваха се на хули и гонения, на мъки и смърт изповедниците и проповедниците на истината, проля се потоци кръв на хиляди и хиляди невинни страдащи… Целта на всички тия ужаси беше — ако не могат съвършено да затрият от лицето на земята божествената истина, поне да я изкривят, да я затъмнят с разни заблуждения и човешки мъдрувания. И тези ужаси против Христовата истина се продължиха с векове. Но истината Христова надви, възтържествува над всичките против нея домогвания. И сега, макар противниците на истинската Христова вяра да не престават да дъхат злоба и заплахи (Деян, 9:1) против нея, тя си стои твърда и непоколебима в своята чистота и вечно ще си стои така и ще блещи със своята божествена светлина и ще спасява вярващите.
И знаете ли, православни християни, къде се е запазило Христовото учение чисто и непокътнато, така, както е предадено от Самаго Спасителя и от неговите апостоли, без да се гледа на толкова вековните борби против него? У нас, православните, в нашата св. Православна Църква! Ето за какво е днешното наше тържество, ето дълбокият смисъл и великото значение на това тържество, на днешната св. неделя — Неделята на Православието. С днешното си тържество ние, православните, открито, тържествено изповядваме и на всеослушание казваме на цял свят: православната наша вяра е единствената истинска вяра в истиннаго Бога Спасителя нашето Иисуса Христа; тя е тази именно вяра, божествената непреложност на която е запечатана със страданията и пречистата кръв на Сина Божия, както и със страданията и кръвта на апостолите и на безчисленото множество велики проповедници, учители и страдалци Христови; Православието е именно оная истинска вяра, за която Спасителят е казал, че ако би да я имаме колкото едно синапено зърно — и на гори да кажем да се преместят, ще се изпълни (Мт. 17, 20); Православието е именно оная вяра, чрез която са се запушвали и се запушват уста на лъвове, на злобата, угасявала се е и се угасява сила огнена, затъпявали са се и се затъпяват остри мечове, надвивали са се и се надвиват царства и вражески полкове, освобождавали са се и се освобождават народи от тежко робство; Православието е именно оная вяра, чрез която се отваря раят, получава се Царство небесно, защото в православната именно вяра човек намира правда, милост и истина; тя именно просветява човека с истинска светлина, укрепява сърцето и волята във всичко, което е честно, справедливо, полезно и достойно за човека — като най-съвършено създание Божие, като образ Божий; тя, православната наша вяра, е правилният път към истински напредък и усъвършенстване; тя е, която запазва и частни лица, и цели народи от погибел, както временна, така и вечна… С една реч, православната наша вяра е истинското слово Божие, чистата правда Божия, великата сила Божия, сила, колкото несъкрушима, толкова и спасителна за всичките вярващи.
Ето в какво се състои днешното наше православно тържество.
Няма съмнение, че истинският православен българин не може да не се радва от душа и сърце в днешното тържество и да не благодари от дълбочината на сърцето си на Всеблагия Бог, задето е укрепил народа ни в Своята божествена и спасителна истина — в Православието. Не може тъй също православният българин да не отдава с голяма признателност хвала и чест на нашите бащи, деди и прадеди, задето те, макар и да са били тъпкани и изложени на тежки неволи през много векове, имали са такава любов към народът и към неговото бъдеще, щото са запазили за своите потомци оная всемогъща сила, която дава живот и трайност на народи и царства, която води към истински напредък и усъвършенстване, която дава истинско благополучие, временно и вечно, която надвива над всички спънки и неволи, и именно — истинската Христова вяра, която не е и не може да бъде друга освен нашата чиста, света православна вяра.
Но нашата радост, братя и сестри, била би безсмислена, нашата благодарност към Бога и признателността към бащи, деди и прадеди били би суетни и лицемерни, ако ние се задоволим само с радостта и признателността си, а не се потрудим да почерпим за себе си надлежен урок от всичко това, което е направило Православието за народа ни през миналите тежки времена. Ако нашите бащи, деди и прадеди са считали за своя най-висока, най-свещена длъжност да се не отклоняват от православната вяра, но да я пазят и да я предадат на нас чиста и непокътната и ако тая именно св. православна вяра е спасила народа ни от загиване, дала му е възможност да си запази името, езика, книжнината, да се възроди, да излезе тържествуващ от тежките неволи и да си приготви честити времена: ние, честитите потомци, сме длъжни още повече да пазим православната си вяра, да я почитаме и да живеем според нейните изискания.
Но нашата радост, братя и сестри, била би безсмислена, нашата благодарност към Бога и признателността към бащи, деди и прадеди били би суетни и лицемерни, ако ние се задоволим само с радостта и признателността си, а не се потрудим да почерпим за себе си надлежен урок от всичко това, което е направило Православието за народа ни през миналите тежки времена. Ако нашите бащи, деди и прадеди са считали за своя най-висока, най-свещена длъжност да се не отклоняват от православната вяра, но да я пазят и да я предадат на нас чиста и непокътната и ако тая именно св. православна вяра е спасила народа ни от загиване, дала му е възможност да си запази името, езика, книжнината, да се възроди, да излезе тържествуващ от тежките неволи и да си приготви честити времена: ние, честитите потомци, сме длъжни още повече да пазим православната си вяра, да я почитаме и да живеем според нейните изискания.
Братя и сестри, да подражаваме на нашите благочестиви предци, да пазим Православната вяра, да живеем с нея, защото тази е апостолската вяра, тази е отеческата вяра, тази е православната вяра, тази вяра победи света. Амин.
