ВТОРА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА
ГРЕХЪТ
Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани вземи си одъра и ходи? (Марк.2:9).
Братя и сестри,
Въпросът е отправен не само към непосредствените очевидци и свидетели на чудесното изцеряване на Капернаумския разслабен, но и към всички нас… Ако да беше тъй, нямаше защо св. Църква днес, след толкова изминали столетия, да ни припомня това събитие, което е сух исторически факт, без всякакво отношение към нашето съвремие. A ето днес, и не само днес, но и вчера и утре и всякога през вековете св. Църква ще продължава да ни раказва за чудото в Капернаум. Св. Евангелие не е историческа хроника, в която сухо и без връзка са отбелязани историческите факти на далечното минало. То не е пособие, подпомагащо паметта ни, а източник на вяра и надежда, защото е Дух и Живот! И този Божествен източник е открит за всички епохи, благодатен за всички култури, достъпен и спасителен за всички човеци. И много векове ще преминат, нови поколения ще дойдат, но и те, както и ние, с трепет ще прелистват Свещените Книги, и в техните пожълтели страници ще дирят отговор на много въпроси, утеха в нещастие и радост в скърбите.
Ето, днес ние сме в Капернаум. С нас са и лицемерните фарисеи и лукавите книжници, които, както е известно, винаги са по стъпките на Спасителя. Учителят, поканен в едно семейство, започва своята чудна проповед. Жителите на Капернаум откриват следите му и всички помещения на къщата са заети че и целият двор. Всички са увлечени от нечувана до тогава проповед. Никой не поглежда назад, - а там четирима души са понесли на носилка един „жив труп”, с последни сили се мъчат да се доберат до Спасителя. Те познаваха този нещастник, който дълги години не можеше да се вдигне от леглото си, който беше цял парализиран, осъден на жестоки страдания, и искаха да му помогнат. Вдигнаха го на носилка, и ето ги сега, само на няколко крачки до Источника на исцелението. Но как да се доближат? Никой не отстъпва, всеки иска да чуе, да види, да се увери, че е Той, Месия, предсказаният от Пророците. Но вярата е сила, която върши чудеса. Те са убедени, че Той може да спаси нещастника, те вярват в Божествената Му сила, те са на няколко крачки от Него и стават пословично смели. Възползувани от всеобщия унес, те незабелязано се качват на покрива, разкриват част от него, спускат разслабения в нозете на Спасителя…
Сцената е трогателна, подвигът на четиримата е удивителен, вярата и надеждата са сбъднати, разслабеният е излекуван и затова радостта би била всеобща, ако да не бе завистта на книжниците и злобата на фарисеите, които, за да омаловажат чудото, питат: ”Защо богохулствува Този? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?”
Смущението е всеобщо. Само Христос стои спокоен и укорно им казва: „Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? (Марк.2:7-9).
Сърцеведецът знае, че болестите на тялото, в повечето случаи, са резултат и отражение на болестите на душата, причинени от греха. Забележете, в повечето случаи! Не винаги, защото едно подобно обобщение може да е голяма съблазън за вярващите. Има болести, причинени отвън, независимо от участието на човека. Има болести, изпратени за изпитване твърдостта на вярата ни! Често явление, са обаче болести причинени изключително от греха. За такива случаи могат да свидетелствуват и лекаря и изповедника.
Грехът, колкото догматично и сухо да звучи, не е пусто слово, не е отвлечено понятие и не е резултат на „субективна оценка”. Грехът е, преди всичко, душевна склонност на човека, присъща на всекиго от нас.
Когато срещне по пътя си отказ и запрещение, когато се сблъска с ония строги принципи, които поддържат духовните и морални основи на личния и обществен живот, грехът гледа да се промъкне през тези прегради, да приспи съвестта и правосъзнанието, да отслаби силата на срама и отвращението, като приеме благовиден образ, и ако е възможно да разруши и разложи тия живи основи, тези съзиждани форми на духа, на които се крепи духовното възпитание на човека. Унищожаването на този духовен склад и превземането на тая духовна крепост ще бъде и край на личността, превръщането и в арена на разгорещени страсти и лоши наклонности, - едно състояние, при което душевните възможности са неизчислими. Да доведе човека до това състояние – ето задачата на греха. Вгнезди ли се той в сърдцето, там започва да разширява своята власт и своето господство. За страстите започва да няма предел и граници, и някакви тъмни вълни заливат човека и грехът не среща вече никакви пречки.
Ако искате да почувствувате силата на греха, вижте жертвите, задръстили неговия път: разбито щастие, разорено семейство, мизерно съществуване, разклатено здраве, болни нерви и пр. и пр..
Отричате ли греха? Нима не виждате и не срещате на всяка крачка подобни нам същества, загубили човешкия си образ, с помътнени очи, с угаснал поглед, помрачено съзнание да буйствуват, бечовечно да се отнасят към съпруга и невинни дечица? Надникнете в затворите – не чувате ли сатанинския смях на греха? По пътя на греха са болниците, със специални отделения за заразни болести. Тук са жертвите на „любовта”, на „изкуството”, на „поезията”, на „модата”, на лукса, на суетата. Грехът в пресата с едри букви приканва към престъпления и самозабрава. Грехът раздира епохата ни от жестоки противоречия. Да, той изправи света и пред морална катастрофа! Да! Въпреки материални постижения и истински чудеса на техниката с което обича да се хвали нашето съвремие, грехът разкри фалша на вяра и култура и ни повали разслабени и физически и духовно на болнична постеля.
Тогава какво да правим? Към кого да се обърнем?
Когато постройката се руши, когато са прогнили подпорите, когато основите са отслабени, не е достатъчно набързо да пребоядисаме стените – нужен е основен ремонт, иначе катастофата е неименуема! Сиреч – когато тялото ни, а заедно с него и цялата обществена постройка се руши, атакувана от греха, вгнезден в душата, необходима е борба с греха, борба жестока, борба на живот и смърт,з ащото той, грехът е причинител на всички злини – лични и обществени.
Разслабеният бе повален от греха. Христос лекува корена на страданието и справедливо бе, преди да се справи с физическата немощ, да освободи нещастника от жилото на греха, с думите: прощават ти се греховете !
Възлюбени чеда,
Мъдро и спасително св. Църква днес ни спомня чудото в Капернаум. В дни на Великия пост сме – време, през което насочваме вниманието си от тялото към душата, от земята към небето, от временното към вечното.
Нека със съкрушено сърдце, с открита душа, в пълно примирение с всички, със сълзи на очи, да паднем в нозете на Спасителя, пред Неговия кръст и Евангелие, в присъствието на Неговия посредник – духовника, и без срам и стеснение, без извинение да изповадаме всичките си грехове с решителното и твърдо решение да обикнем Христа и Неговата истна и да заживеем в Неговата светлина.
Амин.
