ПЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
И ето цял град излезе да посрещне Иисуса и, като го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им (Мат. 8:34)
Голяма е Божията любов към хората. Бог ги обича, понеже са Негови деца. Хората трябва да благоговеят и да се прекланят пред тази любов. За нещастие, обаче, понякога те не ценят тази любов, пренебрегват я, и заради земни блага, не приемат Господа – пъдят Го от душата си и живота си. Позамислете се върху днешното прочетено Евангелие, и вие ще се убедите в това. Какво се разправя в него?
Веднъж Христос посетил Гадаринската страна. Срещнали Го двама души, които страдали от бяс. Печална картина представлявали тия нещастници, одърпани и окъсани, почти голи, с изгоряло и почернено лице, несресани и неомити, с железни халки на ръцете и краката – остатъци от веригите, с които ги връзвали. Те тичали от място на място и, когото и да срещнат, бият и изтезават. Стах и трепет всявали в цялата околност. Ужас обхващал всекиго, само като си ги представяли, а камо ли да ги срещнат. Никой не смеел да мине из този път. Като ги срещнал, Спасителят се съжалил над тях и ги изцерил. Изгонените от тях бесове помолили Спасителя да им позволи да отидат в едно стадо от свине, което наблизо пасло. Той им позволил. Стадото се сурнало и издавило в морето.
Как се отнесли Гадаринците към Спасителя? Дали са Му благодарили, че изцерил страдающите от бесовете и с това ги избавил от толкова много беди и неприятности? – Не! Те щом узнали, че свинете им се издавили, веднага дошли при Спасителя и Го молили да напусне страната им. Те толкова много били опечалени от причинената им загуба и толкова много били привързани към земните богатства, че предпочели земното пред небесното, тленното пред нетленното и не оценили благостта и милостта Божия към тях. И Спасителят напуснал страната им. Ето това е в кратце съдържанието на днешното евангелско четене.
Възлюблени!
Голяма е поуката, която можем да извлечем от това евангелско събитие. За това и Св.Църква го предлага на нашето внимание. Даже не уподобяваме ли се и ние на жителите от Гадаринската страна? Няма ли между нас хора, които да страдат от бяс, както имало тогава в Гадаринската земя? – Наистина, такива бесни сега няма. Но има бяс от друг род. Това е бесът на лъжата и измамата, на кражбите и убийства, пиянството и разврата, войните и муждународното насилие, алчността за богатства, и спекулата, ограбване на слабите и беззащитните и пр. Тия бесове са причинили най-голямо нещастие на хората. Колко много са умрелите от лъжата, кражбите и убийства? А пиянството и разврата, ежегодно с милиони души преждевременно отвличат в гроба. Жертвите пък на войната и международното насилие са неизчислими. Кой може да изгони тия бесове из душите на хората? Това е Христос. Той е истинския лекар на душите. Но приемаме ли Го? Не пъдим ли Го от себе си? Днес Христос като че ли е изпъден от семейството, от живота, от пазаря, от училището, от междунароодния живот. Никъде Го не щат. Защо? – Защото ако дойде и се засели в душите им, ще им причини големи материални щети. Стадото им свине ще се издави в морето. Трябва да се откажат от богатството и с него да нахранят гладните и да облекат голите, да отрият сълзите на изнемогващите от тежестта на живота – да се откажат от порочния си живот – средствата, които иждивяват за пиршества, охолен и разкошен живот да ги дадат на бедните и нуждающите се, на ония, които са петимни за залък хляб; да се откажат от грабежа, насилието, неправдата, с една дума да се откажат от злото и да възлюбят доброто, да живеят праведен и свят живот. А това е най-трудното. Най-мъчното е да се освободи човек от робството на греха, от веригите на невидимото робство. Ето защо всички ония, които са свързани във веригите на невидимото робство, които са завладени от някой съвременен бес, викат, както едно време са викали жителите от Гадаринската земя: “Иди си Господи от нас! Напусни земята ни! Не щем те между нас, Ти ни причини големи пакости! Твоето учение не е съвременно, То е против лъжата, насилието и неправдата. А ние без тях не можем да живеем!” - Да, днес като че никой не ще Христа. Като че всеки Го пъди. Не ще го държавникът, нито капиталиста, нито фабриканта, нито властникът, или ако го приемат, то е само с думи, но не и със сърце. Затова пък има и толкова много бесове между хората т.е. нещастие след нещастие се изсипва върху главите ни и пак не се опомняме. Предпочитаме земното пред небесното. Заради земните съкровища, готови сме да заглушим гласа на своята съвест и да забравим Божиите заповеди. Наистина ние като жители на земята, носещи плът, не можем да живеем подобно на ангелите, не можем да се не грижим за земното, но нека помним и това, че ние не сме животни, на които животът се започва и свършва тук на земята. Нашият живот е горе на небето. Земният живот е временен, небесният – е вечен. Както се грижим за земният живот, тъй трябва да се погрижим и за небесният. Едното да вършим”, както казва в св. Евангелие, “но и другото да не забравяме”. Да мислим за земното, но да не забравяме и небесното. Да не би зарад земните богатства, да изпъдим Бога от живота си, от сърцата и душите си… Тежко и горко ни, ако сторим това! Тогава бесовете, т.е. злото, ще ни смаже и унищожи. Животът ни ще бъде вечна мъка. Без Бога не може да се живее. Ние ще имаме стада свини, т.е. богатство, но бесовете, т.е. злото и неправдата, страстите и пороците постоянно ще ни разяждат и обременяват живота. Без Божията помощ и милост не можем да живеем нито ден. Той е началото и края на живота ни. Затова изпъдим ли Бога от сърцата си и душите си, тогава ще бъде края на живота ни.
Възлюблени!
Ние викаме ли Бога при себе си, или Го пъдим? – Нека изповядаме истината, че често пъти с устата зовем Бога при себе си, а с делата си Го пъдим. Защото това, което правим на ближните, правим го на Бога, защото Той тях ги нарича негови малки братя. “Това което сторихте на едного от тия Моите по-малки братя, Мене го сторихте/Мат. 25:40/. Мразиш и гониш ли ближния си, знай, че в негово лице мразиш и гониш Спасителя; ограбваш и притесняваш ли ближни си, знай, че в негово лице това вършиш на Бога; измамваш и заблуждаваш ли ближния си, знай че в негово лище така постъпваш с Христа; клеветиш и злословиш ли ближния си, знай че в негово лище това думаш по адрес на Бога; затваряш ли къщата си от бедните, знай, че в тяхно лице не пускаш в домът си да влезе Христос, скъпиш ли се някому да помогнеш с нещо, знай, че в тяхно лице отказваш помощта на Спасителя; убиваш и крадеш ли ближния си, знай, че това правиш на Бога и т. н. Ето така ние пъдим Спасителя от при себе си. Нахраниш ли гладния, напоиш ли жадния, прибереш ли странния; защитиш ли слабия; тогава ще зовеш Бога при себе си. Изпълнили ли сме това?
- Господи! Ние страдаме от беса на злото! Ела при нас и ни избави от него. Помогни ни и укрепи ни в доброто, та винаги да си между нас, защото без тебе ще загинеме Господи!
Амин.
Из: Сборник от образцови проповеди на най-бележити православни проповедници. 1943 г.
