ПРОПОВЕД ЗА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА НЕДЕЛЯ
Света великомъченица Неделя, чийто празник е днес, се е родила, братя и сестри, през трети век след Рождество Христово, в Мала Азия, от родители баща Доротей и майка Евсевия. Доротей и Евсевия били — казва свети патриарх Евтимий в житието на света Неделя, което е написал той на старобългарски език, — „безплодни от деца, а многоплодни в добродетелите”. Те ден и нощ с много сълзи и усърдни молитви просели от Бога дете. И Бог, богат в щедростите Си, изпълнил тяхното прошение, като им подарил момиченце. Понеже то се родило в деня Господен — неделя, нарекли го в светото кръщение Неделя. „Отхранвайки я телесно, възпитаваха я духовно —пише свети патриарх Евтимий, — напредваше във възраст и беше като дърво, насадено при водни извори, което своевременно даваше- плода на своите добри дела.” Родителите й искали да я посветят Богу. И сама Неделя пазела своето девство и живеела целомъдрено. „Но вдигна се — казва свети Евтимий, — голямо гонение срещу християните и те бяха грабнати като овце от вълци: едни биваха отвеждани на заточение, други — в тъмници, трети — на мъки, за да се отрекат от Христа и да принесат жертви на идолите. Тогава и родителите на Неделя бяха хванати заедно с нея и доведени пред нечестивия император Диоклетиан.” В друго житие на света великомъченица Неделя се разказва как Диоклетиан е узнал, че Неделя и родителите й са християни. Много момци я желаели за съпруга, но тя на всички отказвала, като говорела, че се е сгодила за Христа Господа и нищо не желае, освен да умре като девойка. Един от тези момци донесъл на император Диоклетиан, че Неделя и родителите й са християни. „Разпитани — продължава свети патриарх Евтимий, — те се признаха за християни, и императорът заповяда да ги бият безпощадно. После прати родителите в Мелитин при дукса Юст и там те завършиха своя мъченически подвиг, а Неделя прати в Никомидия при кесаря Максимиан. Водена за тъмницата, тя се молеше на Бога с топли сълзи да я подкрепи в подвизите и да я покаже силна в мъките.”
„Един ден — така четем в житието от свети Евтимий, — съдилището беше приготвено и безчислен народ се беше насъбрал. Дойде кесарят, украсен в светли дрехи, и заповяда да доведат затворената. Слугите изпълниха заповедта. Всички се чудеха на нейната красота, която беше неизказана. Кесарят започна да я разпитва: „Коя си, откъде си и на кои родители?” — Девицата отговори: „Христова рабиня съм и клонка на християнски родители, затова прекланям коленете си пред Отеца и Господа Иисуса Христа, проклинам идолите и докрай ги ненавиждам!” Кесарят рече: „Намирам те много дръзка и груби са отговорите ти. Но внимавай, поклони се на нашите богове, за да ти простят твоите хули и да пощадят младостта ти! Послушай ме, принеси жертва на нашите богове! А пък аз, заради твоята хубост, ще те направя годеница на царския син и ти ще се насладиш на всички блага, роби и робини!” — Светата отвърна на това: „Аз съм сгодена за Сина на Царя на царете, Комуто благоговейно служат небесните сили и Който е Творец на всичко. Мразя идолите!” Мъчителят се разгневи, заповяда да прострат мъченицата на земята и безпощадно да я бият по гърба. Като стана това, много кръв обливаше земята, а хората се обливаха със сълзи и викаха към мъчителя: „Престани! Пощади девицата!” А той още повече се гневеше, прибавяше рани върху раните и не смекчи грубия си нрав. След като дълго биха мъченицата, кесарят заповяда на слугите да спрат и каза на Неделя: „Стига ли ти това за поука или още чакаш помощта на Разпнатия?” — Неделя рече: „Моят Господ Иисус Христос да унищожи твоите хули и да разстрои твоите козни! Мене нищо не може да ме откъсне от любовта ми към моя Господ!” Съдията заповяда пак да я затворят в тъмница. В тъмницата тя коленичи на молитва и цяла нощ прекара без сън. Ангел Господен слезе от небето, изцери раните й и й рече: „Дерзай и не се бой, защото скоро ще видиш Божията слава!” Неделя се изпълни с голяма радост и благодареше Богу.”
Така започнал, братя и сестри, мъченическият подвиг на света Неделя! . . . След това Максимиан я предал на войводата Иларион. И при него следват нови разкарвания, съд, разпити, затвор в тъмница, бой, влачене гола из града, отново захвърлена полумъртва в тъмницата, всичките й членове били разпочупени, но през нощта блясва в тъмницата голяма светлина, защото Сам Спасителят се явил на мъченицата, излекувал раните й и казал: „Дерзай, не бой се, Аз съм с тебе!” Пак съд. Завеждат я — според житието от Евтимия — в езическото капище, за да се поклони на идолите и да им принесе жертва. А тя коленичила, издигнала очите на сърцето си към небето и се помолила със сълзи: „Владико Господи Иисусе Христе, погледни в този час на мене, Твоята недостойна рабиня, и ме подкрепи да изповядам Твоето славно име, за да познаят, че Ти си истинският Бог и няма друг бог освен Тебе! А тези неми и глухи идоли разруши с божествената Си сила, та и в това да се прослави Твоето пресвето и великолепно име — на Отца и Сина и Светия Дух — сега и всякога във вечни векове! Амин!” — Внезапно станал голям трус и всички идоли изпопадали и се обърнали на прах. Вдигнала се ветровита буря, та развяла праха във въздуха. А паднала и мълния и изгорила лицето на мъчителя Иларион. Хората, като видели всичко това, викали: „Велик е християнският Бог!” И мнозина от езичниците повярвали в Господа Иисуса Христа. А светата мъченица радостно пеела с псаломски слова (Пс. 123:7—8) и с думи на свети апостола Павла 2 Кор. 2:14).
Пристигнал приемникът на Илариона на име Улусиан, — според житието от свети Евтимия, или Аполоний, според другото житие, — човек още по-жесток от Илариона. Съобщили му за Неделя. Той заповядал да приготвят съдилището и мъчителските оръдия. В определения ден се събрал много народ, съдията Улусиан или Аполоний седнал на съдийския трон и довели при него мъченицата, на която той рекъл: „Какво е това твое бясно безсрамие, че нито на нашите закони се покоряваш, нито на нашите богове отдаваш поклонение? Остави твоите празнословия и принеси жертва на боговете! Така ще ни се покажеш покорна, и много ще те обикнем!” Мъченицата изслушала тези думи и казала: „О, съдийо, нищо не желая повече от любовта към Христа: нито ценността на златото, ни блясъка на скъпоценните камъни, нито прегордото превъзнасяне на светската слава! Затова колкото по-лют се покажеш в мъченията, толкова по-светъл ще направиш моя мъченически венец, и всичкото приложение на мъчителните оръдия ще се превърне повече в сладост, отколкото в мъка!”
Съдията заповядал да я бият по бузите. . . После заповядал да й съблекат дрехите и да я бият с камшици от биволски жили и безпощадно да стържат тялото й с железни зъбци. Светата мъченица била като бездушен камък в ръцете на слугите-мъчители. Съдията отново подканил Неделя да престане да хули езическите богове и я заплашил, че ако не се покори, ще й наложи още по- тежки наказания и нетърпими мъки. Неделя отговорила — спо¬ред другото житие — така: „По никой начин не можеш да ме отклониш от моята вяра! — В огън ли ще ме хвърлиш, имам примера на трите момци в огнената пещ; на зверове ли ще ме хвърлиш имам примера на пророк Даниила в лъвската яма; в море ли ще ме хвърлиш, имам примера на пророк Йона; с меч ли ще ме посечеш, ще си спомня за свети Йоана Предтеча, комуто отсякоха главата. Живот за мене е да умра за Христа!” Тогава мъчителят прибягнал — според Евтимиевото житие — до една още по-люта и жестока мъка: заповядал да забият в ушите на Неделя нажежени ръжени. . . Мъчителят я сметнал вече за мъртва, но тя станала с дръзновение и от безмерна любов към Господа, като да забравила болките, рекла това на мъчителя: „Готова съм отново да понеса всяко изтезание, здраво да търпя и като скала да отбивам ударите на вълните. . . Аз съм застанала във всеоръжието на вярата и ще пречупя разпалените стрели на твоите заплахи и ще бъдеш победен от моето мъжество!”
Като нямало какво повече да прави, мъчителят осъдил светата мъченица да бъде посечена с меч. Приела с радост смъртната присъда и изпълнена с неизреченно веселие, страдалицата вървяла към мястото на посичането, припомняйки си апостолпавловите думи: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? Както е писано: „Заради Тебе вес ден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане.” Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби” (Римл. 8:35—37). Така укрепена духовно, тя отивала като на празник, а не за посичане. Щом пристигнала на мястото, дето щеше да получи блажения си край, тя подигнала очите си към небето и така се помолила из дълбините на сърцето си: „Благодаря Ти, Боже, Създателю на всичко, Комуто обрекох себе си още от детинството си, да Ти се представя чиста и непорочна! Понеже Те възлюбих, Христе, затова претърпях мъченията заради Тебе до смърт. Дай ми сега бо-гатото възмездие — безкрайния блажен живот и ме въведи в нетленния чертог на Твоето Царство!” — А на палача рекла: „Брате, почакай малко, и после ще изпълниш дадената ти заповед!” След това Неделя се обърнала към присъствуващите и ги поучила: да се откажат от идолите и да вярват в Господа, истинския Бог. После коленичила и предала Богу духа си, без да бъде посечена. — Това станало на 7 юли 289 година, в Никомидия.
Предадох ви накратко, братя и сестри, житието на света великомъченица Неделя главно по написаното на старобългарски език житие на великомъченицата от свети патриарх Евтимия. При българските царе Асеновци (XII—XIII векове) мощите на света Неделя били в столицата на Второто българско царство — Търново.
Нека и ние, братя и сестри, като света великомъченица Неделя: Винаги да помним Разпнатия за нас Спасител и да възгряваме в сърцата си пламенна обич към Него!, Да бъдем готови да страдаме за вярата, въодушевени от надеждата за бъдещето въздаяние! И да бъдем уверени, че в трудни моменти Сам Спасителят ще ни се откликне и ще ни подкрепи при подвига ни в служба на истината, правдата и доброто!
Доростолски и Червенски митрополит Софроний
