СЕДМА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
Нека ви бъде поред вярата ви! (Мат.9:29)
Тъй Господ Иисус Христос казал на двама слепи хора, които вървели след Него и Го молели да им помогне.
Христос не се отзовал веднага на молбата им. Те обаче не се отчайвали, а вървели след Него, и влезли в къщата в която се отбил. Виждайки, че молбата на слепците е твърда и упорита, Христос ги попитал, “ вярвате ли , че мога да сторя това”? А те Му отговорили: “да, Господи, вярваме”. Тогава Иисус се допрел до очите им, и рекъл: “ Нека да бъде според вярата ви , и очите им се отворили”.
Слепотата е голямо нещастие за човека. Слепият е лишен от възможността адекватно да възприема заобикалящия го свят и да се оправя в него без чужда помощ. Сигурно е много трудно да не можеш за зърнеш лика на хората, които те обичат, да не можеш да съзерцаваш изгрева и залеза на слънцето, да не можеш да се насладиш на всички красоти, които Бог е сътворил в материалния свят.
Незрящият човек, действително е много нещастен. Това се отнася за хората с този физически недъг, но има и друг недъг, на духовна слепота, който би трябвало да прави човека не по-малко нещастен. Ако се замислим, трябва да се съгласим, че духовната слепота е по-страшна от телесната. Защото духовно слепият – този, който не познава истината – може да причини най-големи злини и бедствия на хората и на света, а телесно слепият е нещастие за себе си и може би за своите близки. Телесната слепота не предполага духовна слепота. Има хора родени слепи или пък в последствие загубили зрение, които са на завидна духовна висота. Такива хора са познали истината, слушат гласа на своята съвест, приели са със смирение своята съдба и са по-щастливи от ония, които имат телесни очи, но в областта на духовното са като слепци.
Ето такива слепци са били и тези двама души, за които ни разказва днешното св. Евангелие. Те не можели да видят Христа, не са могли да бъдат зрители на чудесата, които Той е правил, но са слушали при възможност словото Му, научавали са за делата Му и това е било достатъчно за да повярват, че Той е обещания Месия, че Той е пратеникът Господен, Спасителят на света. Тези двама души, въпреки своята слепота, разбрали, че Христос е “ Истинската светлина , която просвещава всеки човек , идещ в света” (Иоан.1:9). Ето как човек може да бъде телесно сляп, но духовно да вижда. А иудейските първенци, фарисеите и книжниците, които се гордеели, че са най-добрите познавачи на закона, които постоянно били зрители и свидетели на чудесата, що вършил Христос, защото от близко го следели, не повярвали, че Той е “Светлината в света”. Те си оставали предубедени и на всяка крачка Го гонели и преследвали, следователно, ако и да имали телесно зрение, нямали духовно прозрение и в тази област си оставали слепци. “ Защото писано е : ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните” (1 Кор. 1:19).
Спасителят, като сърцеведец знаел състо-янието на двамата слепци. Той виждал силното тяхно желание да прогледнат. Но това про-глеждане, можело да бъде и за тяхно зло. Светът, който те не познавали добре, поради своя недъг, можел лесно да ги съблазни и погуби. Затова Той отлагал да изпълни молбата им, та да бъде изпи-тана вярата им, която единствена можела да ги изведе невредими от лабиринта на лъжовното познание, като запази тяхното духовно зрение.
Ето защо, когато влезли в къщата, Той ги по-питал: “ Вярвате ли , че мога да сторя това ?”. А те отговорили: “ Да , вярваме , Господи !” Тогава Господ им рекъл: “ Нека ви бъде според вярата ви”.
Колко са знаменателни и поучителни за нас тези думи. Те ни разкриват една велика истина за живота. Ако се молим Богу за нещо, ще ни се даде, както сме повярвали. Евангелист Марк ни предава думите на Спасителя: “ Защото казвам ви : всичко , което бихте поискали в молитва , вярвайте , че ще получите и ще ви бъде дадено” (Марк 11:24). И така, ако повярваме, ще ни се даде исканото от Бога; не повярваме ли, няма да получим онова, за което се молим. Всеки съвършен дар свише се дава, т.е. от Бога се получава. Бог, поради Своята благост и милост, всякога е готов да ни даде в изобилие Своите дарове, но ние просим ли ги с вяра? Готови ли сме да ги въз-приемем? Бог е любов, но премъдра любов. И поради Своята премъдрост, Той не излива Своите дарове безразборно и безвременно, за да не паднат те на лоша почва и де не могат да дадат добри плодове (Лук.8:6).
Ако родителите не дават на децата си всичко, което те поискат и не угаждат на техните прищевки, в стремежа си да ги възпитават правилно, то как Небесния баща ще даде Своите дарове на ония, които, не възмъжали във вярата, не са подготвени да ги приемат за своя душевна и телесна полза!
Бог желае чрез вярата и любовта да сме в постоянно общение с Него, та според вярата и любовта ни към Него да ни дари със Своите дарове. Да си спомним за патриарх Авраам. Кога Бог изля върху него Своето благоволение? Тогава, когато вярата на последния, след много изпитания и изкушения, станала толкова силна и велика, че той не се поколебал в Божията към него любов и по Божие повеление щял да пренесе в жертва Богу единствения си син Исак. Така е било с Авраам, така Бог иска да бъде и с всеки, от потомството на Адам и Ева. Вярата е мярка, по която ни се дават даровете Божии.
Св. Църква, като пазителка на своите духовни чеда и лечителка от духовни и телесни недъзи, вижда нашите страдания и бедствия, нашата духовна слепота и с днешния евангелски текст ни посочва какво да правим, дава ни лекарство за недъга. Това е вярата в Бога. Както сме повярвали, така и ще ни бъде. Бог е навсякъде. Той и сега е между нас. Той е готов всекиму да се отзове на молитвата, но и всеки получава според вярата си. Вярата е основата, върху която почиват Божиите благодеяния. Ако не може без основа да се построи къща и тя да бъде годна за живеене, то как без основа в душата, без вяра искаме Бог да ни даде сигурност в живота, който да ни направи наследници на Царството Божие? На всеки един от нас ще се даде според вярата му. Затова нека вярваме в Бога и да се надяваме, както слепите от днешното евангелско четиво, че няма да бъдем забравени в нашите недъзи, слабости и несгоди.
Амин.
