ОСМА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
-на Светите Отци от Шестте Вселенски събора
„ Вие сте светлината на света…..тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец” (Мат.5:14,16).
Братя и сестри,
При сътворението на света Бог най-първо изрече това слово: „Да бъде светлина” (Бит.1:3). Значи сам Бог ни сочи, че над всичко светлината е най-важната, най-потребната, най-жизнената сила в природата и света.
Наистна, светлината е, която оживотворява, възраства и развива всяко създание – и в животинското, и в растителното царство. Светлината е, която показва пътя и на малката животинка и грамадния слон.
Особено за венеца на творението – човека – светлината е насъщно необходима. Само в светлината ние можем да работим, да служим, да изпълняваме разните си задължения. Само в светлината можем да черпим из съкровищниците на Божиите и човешки писания. Само в светлината ние сме способни да преминем от едно место на друго, да вървим безпогрешно, без риск да паднем и пострадаме. И, най-важно, само в светлината ние се възхищаваме от красотите, от прелестите на небето и земята.
Какво би станало без светлина? Животът в природата, в целия свят би пресекнал и смъртта вечно би се възцарила.
Да, без слънчевата свтлина не можем да живеем. Но още по-нужна, още по-насъщна нам е духовната светлина. Тя ни сочи най-ясно и най-властно пътя на живота. Тя ни дарява желаните, мечтаните дълбоко в душите ни незалязващи радости. Тя, духовната светлина, ни просвещава и ни разгадава най-трудните и най-мъчителните въпроси, що ни гнетят и вълнуват.
А за повече добро, за по-много радости, за разгадаване на тайните в нашия живот всички жадуваме. Много по-неутолимо жадуваме за благата на духовната светлина, отколкото за благата на слънчевата светлина. Защото, ако вътре в нас, в душите ни е светло, то и черно над нас да е небето, ние сме доволни, честити и щастливи. И обратно: ако в душите ни властвува мрака на злобата, ненавистта, жестокостта, то вън от нас и най-приятно да разлива слънцето светлината си, ние сме потиснати, нещастни,окаяни.
Затова истинското наше благуване, пълното наше щастие изисква, повелява: духовната светлина да озарява умовете ни, да облагородява сърцата ни, да просвещава и ръководи живота ни.
Но кой е подателя, дарителя, източника на духовната светлина? На тоя най-жизнен за нас въпрос нашият Спасител и Господ Иисус Христос най-властно и най-авторитетно отговаря: „ Аз съм светлината на света ; който Ме последва не ще ходи в мрака , а ще има светлината на живота (Иоан.8:12).
И служението на Христа Спасителя, животът Му, безкрайната Му обич към грешния човешки род, съвършенно убедително и най-живо оправдаха, доказаха тези Негови думи. Един Христос Господ, откак светът съществува, свидетелствува и очевидно показа, че е „ истинската светлина , която просветява всеки човек , идващ на света ( Иоан .1:9). Защото никога човек не е говорил тъй мъдро, както тоя Човек (Иоан.7:4); никой друг не е сторил великите дела, които Той стори (Иоан.15:24); никой през вековете не е източил из себе си животворната светлина на добротворството, милосърдието, братолюбието, както ги източи из сърцето си Христос Господ (Лук.4:18).
Затова и апостолите оставиха всичко: дом, баща, майка, братя, сестри, имот и Го последваха; затова и хиляди, милиони с пламенно въодушевление разнесоха благовестието Му за Царството Божие на земята; затова и неизброимо множество, всред изпитанията на чудовищни мъчения и най-ужасна смърт, не се убояха гръмко да изповядат името Му, не се отчаяха да пръскат зарите, да разтилат светлината на евангелската, Христовата любов.
Апостолите, мъченичите, служителите Христови достойно последваха Своя Учител и Господ. Думите, които Той изрече не само за Себе Си, но и за тях: „вие сте светлина на света” (Мат.5:14), те най-ревностно изпълниха и оделотвориха. Защото, жадно поглъщайки в душите, в сърцата си Неговата Божествена светлина, те я разнесоха по целия свят; защото чрез тях Христовата светлина огря и освети всички народи. Апостолите, изповедниците,отците, учителите на църквата Христова са проводниците, през които Христовата светлина премина и разля вечно животворящата си сила и по най-далечните кътчета на земята.Затова и св.църква и днес и в други дни достойно тачи блажената им памят.
Но и ние, братя и сестри, които носим името Христово, които сме чеда на родната Христова Църква, сме призвани да бъдем светлина на света. Върховен дълг ни зове да излъчваме из себе си и да пръскаме всред околните си зарите на евангелските добродетели, лъчите на Христовата светлина. Призвани сме зорко да внимаваме „ тъй да блесне пред човеците светлината ни , та да видят добрите ни дела и да прославят Небесния наш Отец (Мат.5:16).
Не рядко, обаче, нашият живот е плачевен; ние, които се наричаме християни, много пъти сме унили, скръбни, дори отчаяни. и това да би било поради ревността ни към Христа Спасителя! Не - а поради ревността ни към много страсти, пороци, грехове. И нас, както някога сънародниците си, св.ап.Павел може да укори и изобличи: „ заради вас името Божие се хули между езичниците ”(Тим.2:24). Защото, наистина, най-много поради нехристиянските, мрачните ни дела, Христовото,Божието име се хули между безверниците,безбожниците. Говорим за обнова, зовем към възраждане, а в живота ни липсват безкористните, идейните, християнските творци и и работници. А нищо по-съблазнително и пакостно от това – да проповядваме светлината на правдата, истина и обич, а същевременно да живеем в тъмнината на неправдата, лъжата, лицемерието, ненавистта.
Нима Христовата светлина е безсилна да ни прероди и обнови? Разбира се, щом затваряме прозорците на душите си за нея, лъчите й не ще проникнат в нас. Но вината е наша. И отговорността ни е голяма. Толкова повече, че към телесната си природа сме особено внимателни. Във всяко удобно време, а най-много през лятото, мнозина от нас не пропускат да лекуват телата си със слънчева светлина и топлина.А нехаем, отлагаме, дори съвсем забравяме да подложим болните си души на преизобилно благодатното, най-целебното въздействие на Христовата светлина. Но какви са последиците от такова нехайство? Животът ни свидетелствува, че усърдната грижа само за здравето на тялото ни не постига целта. Ето че страстите се показват по-могъщи от възродителната сила на слънчевите лъчи – бясно атакуват и най-силните тела,докато ги погубят. А предимно и непрестанно грижим ли се за здравето, просвещението на нашите души, ние ще постигнем, ще извоюваме пълното, цялостното наше възраждане и обновление. Защото здравата, обновената душа т.е. душата, в която свети и дълбоко прониква Христовата светлина, ще изтръгне отровата на страстите, които преждевременно свличат телата ни в гроба.
Наистина, и специално за здравето на телата си сме длъжни да се грижим, но несравнено повече сме длъжни да се грижим за здравето и евангелското просвещение на душите си. Защото телата ни след някоя и друга година, а, може би, и днес-утре ще бъдат спуснати в гроба, и с това тяхната задача е приключила, а душите ни са създадени за вечен живот. Затова нека непрестанно бдим, нека неуморно работим да ни прониква, да ни просветява и да ни освещава духовната, Божествената светлина на света – светлината на Христа Спасителя.
Така и ще подобрим и ще обновим живота си; така и ще извоюваме за нашите души не осъждане, а вечно блаженство. Амин.
Свещеник Петър п.Александров
Снимки
