ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ
Молитвата на смирения прониква през облаците...Сир.35:17
На днешния ден Спасителят Христос се преобразил пред учениците си Таворската планина и им показал присносъщната си светлина и Божествена слава, но преди да стане преобразяването Христос дълго се молил и едва при свършъка на молитвата последвало славното събитие. Днес като го празнуваме, нека вземем повод от това обстоятелство и да поръзсъждаваме върху истинската молитва.
Свещеното писание ни учи, че молитвата е една необходимост на човешкия дух и тази необходимост всеки от нас чувства. Сам Господ-Спасителят се молил ежедневно, а понякога и нощно време. Той научил апостолите на образцовата молитва:”Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти...”Във време на скръб и нещастия истинска благодатна утеха се намира в молитвата. В такива случаи тя е чудотворна сила. Щастлив е оня, който е опазил в сърцето си искрата на истинското молитвено чувство, защото неговата молитва винаги окриля неговия дух, довежда го в близко съприкосновение със силата и любовта Божия, Който бързо отсъжда желаното и заслуженото.
„Господ е всемогъщ и праведен съдия, - казва библейската мъдрост, - у Него няма лицемерие. Той не гледа на лицето, каквото и обществено положение да заема то и ще чуе молбата на оскърбения и онеправдания. Той няма да презре молбата на сирачето, нито ще отблъсне просбата на вдовицата. Нали тя пролива сълзи и вика против ония, които я изнудват? Който служи Богу, който е богобоязлив и праведен, той ще бъде благославян – неговата молитва ще достигне до небето. Молитвата на смирения ще проникне през облаците и ще се приближи до Бога и тя няма да отстъпи, докато Господ не погледне да разсъди справедливо и произнесе решение, да се удовлетвори молбата” /Сир. 35,9:19/.
Като благодетелна сила, молитвата е известна на цялото човечество и в една или друга форма, тя заема предно място във всички религии и навсякъде. За нейните благодатни последици има множество свидетелства в историята на християнската църква. Поради това тя, църквата, винаги поучава своите верни чада да се молят, колкото се може по-често, а в определени дни и часове ги свиква на обща молитва в храма. Тя иска молитвата да стане една постоянна и благотворна стихия в техния живот, защото знае, че нейната благодатна сила успокоява сърцата, държи ги на стража срещу злото и ги довежда в близко общение с Подателя на потребните за тях блага.
Ала в наше време продължава да вирее, според думите на свети апостол Павел философията на стихиите и измамата /Кол.2:8/. Тя у мнозина е разколебала вярата, поради което и молитвената стихия у тях съвсем е утихнала, а някои дори отричат нуждата от молитва. Други, без да се молят искрено, натякват, че тяхната, много пъти повтаряна молитва, не се удовлетворява. Разбира се, че отричат нуждата от молитва скептиците и безверниците, а се съмняват в нейната сила маловерниците. За добрите християни, тя е насъщна потребност. За тях тя винаги е чудотворна сила. Но, защото и на вярващите молитвата не винаги се удовлетворява, полезно е да си изясним изобщо въпроса: защо нашите молитви не винаги се удовлетворяват така, както ние искаме?
За да бъде молитвата силна и могъща се изискват известни условия. Те са : първо, молитвата да излиза от чисто, проникнато от разкаяние, смирено и вярващо сърце; второ, тя да бъде искрена и да не противоречи, нито на Божията благост, нито на нашето собствено благо.
Не може да бъде силна, могъща, следователно и послушна една несериозна молитва, която се извършва само проформа. А пък един печален факт е, че мнозинството от християни често пъти се молят само проформа. Някои от тях се молят, преизпълнени с гордост и себелюбие, без смирение и покаяние. Това е една празна, безплодна молитва. Сам Бог говори на този, който се моли без сърдечна чистота и покаяние: „Защо говориш за Моите завети и обещания, а пак ненавиждаш Моите съвети и думите Ми хвърляш зад себе си? Дружиш с крадците, ходиш с морално падналите; устата ти злословят, езикът ти плете коварства. Говориш против брата си, клеветиш срещу сина на майка си. Разбира се, че щом ти не преставаш да вършиш това, Аз ще мълча, когато ти ще Ми се молиш”(Пс. 49,16-22).
Молитвата на един подобен просител не може да се чуе по-далеч от самия него. Само молитвата на смирения прониква през облаците-казва библейската мъдрост, - и достига да престола на Бога. Той милостиво я изслушва и благосклонно удовлетворява. С подобна молитва пророк Илия затворил небето три години и половина да не вали дъжд. „И пак се помоли и даде Бог дъжд на земята”(3 Цар. 18,42-45). Стотникът Корнилий бил смирен и богобоязлив войник. Той всеки ден се молил и понякога раздавал милостиня. Един ден, преди да завърши молитвата си, ангел се явил при него и му казал: „Корнилие, твоята молитва се чу и твоята милостиня се прие от Бога.”(Деян. 10,13). Такива са последиците от истинската молитва.
Второто условие за нейната сила е, тя да бъде искрена и да не противоречи на Божията благост. Не трябва да се молим за онова, което ще бъде във вреда на нашите ближни. Отеческата любов на Бога няма да обърне внимание на подобна молитва. Противни на Божията благост са молитвите, с които се иска, например, обогатяване без труд, обогатяване по тайни и тъмни пътища, за да се прахосва това богатство в порочен живот и разпътство. Това е молитва, която иска да се злоупотреби с даровете на Бога. Благостта на Всемогъщия не може да удовлетвори подобна молитва, защото това би било гибелно за самия просител. И апостолът казва на такива: „искате и не получавате, защото зле искате; искате, за да го прахосате в разпътство”(Иаков. 4, 3).
Истинска и сериозна е молитвата, когато тя е сплетена от дълбока вяра и смирение. Вярващият предоставя съдбата си всецяло на Божията благост. Този, който се моли искрено, трябва да бъде проникнат от съзнание на своята немощ, на своята греховност и на своята нужда. При това, да бъде обладан от доброжелателство към всички, които го обкръжават. Той трябва да бъде напълно уверен, че само Бог със своята всесилна и съдействаща благодат, може да помогне и насочи всекиго към добро и благополучие; тъй като „всяко благо и всеки съвършен дар дохожда от горе, от Бога.”(Иак.1,17)Но такова съзнание и смирение, такава дълбока вяра липсва у мнозина от нас. Тогава трябва ли да се чудим защо нашите молитви често пъти биват безплодни?
Мнозина от християните, когато отиват в храма на обща молитва, често пъти биват разсеяни, замислени за други неща. Те нито обръщат внимание върху съдържанието на молитвата, която в момента се произнася, нито имат своя такава ясна и определена, която да присъединят към общата. Възможно е езикът им машинално да изговаря някои думи, или пък ухото им да чува някои молитвени изрази, но умът и сърцето им не взимат никакво участие. Кой ще обърне внимание на подобна молитва! За такива богомолци говори Господ: „тия хора се приближават към Мене с устата си и с устните си Ме почитат, но сърцето им стои далеч от Мене(Мат. 15,8; Исаия 29, 13).
Истинската молитва е твърда, постоянна, неотстъпна и стихийна, но в нашата липсват тези качества. Домашната молитва почти е занемарена. Не се посещава редовно и обществената. Храмовете не винаги са пълни с богомолци. Какви могат да бъдат последиците от тази немарливост? - Безплодност на молитвата, неудовлетворение на молбата ни.
И така, отговорът на въпроса, защо нашите молитви не винаги се чуват от Бога, е твърде ясен. Молитвата не е станала още наше истинско чувство, наша стихия, въпреки че тя е необходимост за нашия дух. Може би, ние чувстваме нейната сила, но ни липсва способност да я използваме. Чувстваме нуждата от тази сила, но ни липсва воля да я овладеем. Липсва ни потребната вяра, смирение, покаяние и благоговение пред Всеподателя. Очевидно е, следователно, че нашите молитви остават безплодни по наша собствена вина.
Някога митар и фарисей едновременно влезли да се молят в храма. Първият сторил това с истинско смирение и покаяние, а вторият - с всичката човешка гордост и презрителна надменност.
Молитвата на първия била чута и удовлетворена, но вторият си излязъл посрамен. Дали митарите са повече между нас или фарисеите, това никой не знае, но едно е известно, че горделивите и тези, които се молят разсеяно, без пълна вяра и покаяние, винаги ще се оплакват, че техните молитви са безплодни.
Ето защо трябва да премахнем причините, които обезплодяват нашата молитва. Трябва да й създадем качествата, които я правят силна и мощна. С примирени и смирени сърца трябва да отправяме молитвен поглед към Създателя. С твърда вяра, с постоянство и неотстъпничество, нека изпращаме молбата към Всеподателя Бога, чрез Господа Христа Спасителя. Сам Той изрично е казал на Своите ученици и на всички вярващи: „всичко, каквото поискате от Отца, в Мое има, ще ви се даде”( Иоан. 16,23). Разбира се, нашето искане трябва да бъде съответно на Божията благост. Поднесена, в името на Господа Спасителя, смирената молитва ще се издигне през облаците, ще достигне и застане пред престола на Всеблагия и няма да отстъпи, докато той не даде отеческо удовлетворение. Чрез такава молитва ще дойде духовната обнова и сърдечно преобразяване. Защото тази молитва може да вземе от присносъщата светлина Божия и осветли душите и сърцата...
Свещеното Писание ни учи да придружаваме молитвата с милостиня. И наистина, нашата молитва ще се засили с тази на нещастниците, сираците, вдовиците, когато вземем участие в тяхната съдба, чрез любовта си и скромната си лепта. Защото Бог никога няма да презре молбата на сирачето, нито ще отблъсне просбата на нещастната бедна вдовица. Поради това нека съединяваме молитвата с вярата, вярата с любовта, любовта с милостинята, милостинята със смирението, смирението с покаянието, защото така нашата молитва ще стане истинска, силна и чудотворна.
АМИН!
Видински митрополит Неофит – подготви отец Мина
