13 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
Възлюблени в Господа братя и сестри,
Пасхата наближавала. Иисус Христос бил в предния двор на храма и поучавал. Народът слушал в захлас. Там стояли първосвещениците, книжниците и фарисеите. Те били изпълнени със смъртна омраза към Господа Иисуса. Господ прочел по техните мрачни лица, какъв адски план кроят против Него. Тогава разказал Притчата за злите лозари, която чухте от днешното литургийно свето Евангелие (Мат.21:33-42).
Един човек-стопанин насадил лозе. За да го защити от бури и крадци, оградил го с плет. Изкопал лин. Построил кула. И понеже трябвало да замине за друга страна, дал лозето под наем на лозари. Наградата за извършената в лозето работа била част от прихода - според местния обичай и по договорка. Но главната част от дохода получавал стопанина. Четири години изтекли от посаждането, и лозето през есента дало своя пръв плод. Лозарите били заети с брането на гроздето, и ето идват слуги – пратеници на стопанина на лозето, за да получат припадащите му се плодове. Лозарите са неприятно засегнати. Неохотно си спомнят за стопанина и искат сами да бъдат господари на имота, който толкова години обработват. Те хващат слугите: едного набиват, другиго убиват, а трети с камъни пребиват. Какво да прави стопанина? – праща други слуги, по-много от първите. Но лозарите и с тях сторили същото.
Най-сетне стопанинът изпратил при лозарите сина си, като казал: „Ще се засрамят от сина ми”. Но лозарите, като видели сина, рекли помежду си: „Този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му!” И веднага го уловили, извели го вън от лозето и го убили. Господ Иисус изгледал слушателите и запитал: „Като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?” Някои му отговорили: „Злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плодовете”.
Разбираме ли Притчата братя и сестри ?
Тя не е нищо друго, освен кратка скица на историята на иудейския народ. Божието царство бе поверено от Бога на тоя народ, за да се грижи за него. Обаче народът и главно неговите водачи не приеха тази задача в служба на Бога и за благословение на човечеството, а се разпореждаха произволно за своя полза. Бог наистина изпраща през всички времена пророци, за да напомнят на народа и водачите му техните задължения. Но как се отнесоха те с тях? - Моисея веднъж искали да убият с камъни; Илия бил люто преследван от Ахав и Иезавела; Иеремия бил хвърлен в една цистерна, за да умре там от глад, и според преданието, той бил убит в Египет с камъни; Иезекиил бил заплашен със смърт, само ако се осмели да произнесе една единствена пророческа дума. А какво направиха с последния пратеник – свети Иоан Предтеча? – как бе обезглавен по заповед на цар Ирод Антипа, и главата му поднесена на блюдо на Саломия, дъщерята на Иродиада.
Обаче Бог не прекратява Своите усилия. Най-после изпраща Своя Единороден възлюбен Син. С това Иисус открито посочил Себе Си. Нему бе възложено по-тежко бреме, отколкото бремето на всички предишни пророци. Онези са слугите, а Той е Синът; онези не знаели съвсем точно волята на Бога, а Той е напълно посветен в нея; Той стои много по-близо до сърцето на Отца, Той е сияние на славата Му и образ на Неговата ипостас (Евр.1:3); Той има по-голямо право да изисква послушание от народа, отколкото всички други.И какво направиха с Него? – Иисус вижда предварително всичко. Той го прочита и в техните погледи. Те ще Го убият, за да се освободят завинаги от досадните за тях изисквания и предупреждения на Бога. Следователно Иисус Христос в тая Притча предсказва Своята собствена съдба. Но Той предсказва и съдбата на Своя собствен народ: Израил ще бъде отхвърлен и разпилян по целия свят, и други народи, които по-вярно ще се отнасят към Божия дар, ще застанат на негово място.
Когато Иисус Христос завършил Притчата, и Неговите слушатели разбрали значението й, извикали възбудено; „Дано не бъде!” (Лук.20:16). Обаче Иисус Христос ги изгледал и им отговорил с нова Притча. Нима не сте никога чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла?” – Картината е ясна! – Дюлгерите стоят на мястото на строежа и оглеждат камъните. Те казват: „Тоя камък е добър, той приляга прекрасно; оня там не струва за нищо, хвърлете го настрана!” Но ето идва главният майстор, спира погледа си тъкмо на тоя камък и казва: „Вземете го за ъглов камък! По-добър от него не можете да намерите”. От тази Притча е ясно бъдещето: Иисус Христос ще бъде отхвърлен, но Неговият Отец ще Го почете и ще Го направи глава на ъгъла. Всичката омраза и всичките фалшиви преценки на човеците не могат да попречат на това. Последната дума във всичко има Небесният Отец.
Затуй Иисус Христос приключил Своята реч със следното предупреждение: „Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие”. Не камъкът, а човекът, който се противи, ще претърпи щета.” А върху когото падне камъкът, ще го смаже”. „Царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му”.
Цялата реч на Господа е била предупреждение. Обаче първосвещениците, книжниците и фарисеите вместо да се вразумят, побеснели от гняв. Те казали помежду си: „Тоя човек не бива повече да Го търпим!” И търсили повод да Го хванат (Марк.12:12).
Онова, което Господ Иисус учи в Притчата за злите лозари, засяга всички времена на Божието царство. Колко често един народ, когато не принася исканите от Бога плодове, вземало му се е Царството и се е давало другимо. Днес ние сме християнски народ и получихме от Бога дарове и задачи. Ако не се окажем верни лозари, ще ни се отнемат тия дарове и задачи и ще се дадат на други народи.
Братя и сестри,
В притчата за злите лозари и тая за ъгловия камък Спасителят пророчески подчерта четири истини: първо: че ще бъде убит; второ: че, въпреки това, Той ще стане глава на ъгъла на новото Божие Царство - Църквата, и Неговите противници ще бъдат поразени; трето: че Израил, заради своето неверие, ще бъде отхвърлен; четвърто: че езическият свят ще се обърне и ще прослави Бога чрез християнски добродетели.
Тук Господ Иисус Христос е нарисувал въобще хода на Световната история. И всички тези пророчества точно са се изпълнили!
Всекиго от нас чрез светото Кръщение Бог е поставил във винограда на Светата Църква и постоянно ни предупреждава чрез нейния глас, както и чрез вътрешно нашепване, да избягваме всеки грях и да се упражняваме в послушание и благочестие.
Нека бъдем добри лозари, верни на своя дълг и всякога навреме да отдаваме „Божието Богу” (Мат.22:21)!
Амин.
Снимки
