14 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
OТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА СВЕТИЯ ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН ИОАН
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Днешният ден е единствената неделя в православния църковен календар, в която извън четирите големи поста е нареден от Богомъдрата ни Църква пост. Неделята е възкресен ден. Ние, християните я почитаме, като ден на Възкресението на нашия Спасител. защо в такъв ден е възможен пост? Единствената възможна причина е почитта към равноангелния Господен Предтеча, за когото земният живот беше по-малко ценен от Господнята правда! Ето какво разказва църковното Предание за кончината на Св. Иоан Кръстител, чиято памет отбелязваме днес:
Почитайки св. Иоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рож-дението на тоя предвестник на Спасителя; прославя го на другия ден след празника Богоявление; а на 29 август възпоменава неговата смърт и в знак на участие в страданията му е наредила тоя ден пост.
Когато бил на 30 години, св. Иоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Иоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Иоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него Самия очакван Месия – Христос.
След кръщението на Иисус Христос Иоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. „Той трябва да расте – казвал Иоан, - пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, Той е над всички”.
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Иоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност. Цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Иоан казал на царя: „Не ти прилича да имаш жената на брата си!” Разгневеният Ирод заповядал да затворят Иоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Иоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.
Скоро след затварянето на Иоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Иоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: „Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоан Кръстител!” Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Иоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Иоан.
Иоановите ученици погребали тялото на светия си учител в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия дворец. Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: „Това е непременно Иоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него.” Мнозина казвали: „Това е Илия”; други „Някои от пророците”; но Ирод все повтарял: „Това е Иоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите”. Бедствия поразили Ирод, войската му била разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. Той самият бил след това изпратен на заточение от римския император. И иудеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.
Главата на св. Иоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била намерена там от един свет мъж, който отново я скрил пред смъртта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттам – в Комана.
На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.
Силата, която е необходима за защита на правдата, братя и сестри, е онази част от нашето същество, която се нарича Дух Божий. Нея Бог вдъхнал на човека при неговото сътворение. Нечистата сила прави всичко възможно да замъгли сърдечните очи на душата на човека, та да не вижда Божието Вдъхновение, и така постепенно да забрави за него. Тогава душата става играчка в ръцете на падналия ангел и върши безобразия, чиито завършек е геената огнена. За да ни даде възможно да се откъснем от нечистотата, Господ ни дава просветлението на вярата, която обаче изисква постоянно внимание. Едно от средствата да поддържаме това свещено внимание, освен молитвата и участието в тайнствата на Църквата, е примерът на светите Божии угодници, към чиято памет трябва непрестанно да се връщаме.
Божието благословение да е над вас, домовете и чадата ви!
Амин!
