8 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА – ПЕТДЕСЕТНИЦА


изображения : 2

СЛОВО НА ПРАЗНИКА ПЕТДЕСЕТНИЦА

За благодатта на Св. Дух като цел на нашия християнски живот

В този велик ден на Св. Петдесетница, когато Църквата празнува слизането на Св.Дух над Апостолите, бих искал да обърна вашето внимание, възлюблени вХриста братя и сестри, върху следните думи на св.Симеон Нови Богослов: «Целта на всички живеещи по Бога се състои в това, да благоугодят на Христа, нашия Бог...чрез приемането на Св.Дух и по този начин да устроят своето спасение, понеже тъкмо в това се състои спасението на всяка душа. Ако у нас няма това като цел и като действие, то напразен е всякакъв друг труд и суетно всяко друго наше делание2

Тези думи на великия отец на Църквата ни подбуждат не само да осъзнаем цялото значение, което празнуваното днес събитие има за нашето спасение, но и да се стремим към благодатта на Св. Дух, като към най-драгоценно за нас съкровище, като към цел на целия наш живот. Ако не съществува за нас тази цел, то каквито и добри дела да вършим, ние не ще се спасим. И как може да бъде иначе? Нали за да ни дарува благодатта на Св.Дух Господ е пострадал на Кръста: «Аз обаче ви казах истината — говори Той, — за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя» (Иоан 16:7). Именно благодатта на Св.Дух, според учението на преп. Антоний Велики, е онзи бисер, за който е говорил Господ, или онова съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да го придобием. Точно тази благодат на Св.Дух, според учението на св.Макарий Велики е Царството Божие, което се разкрива в душата на християните чрез своите дивни прояви: правда, мир и радост (Рим.14-17). Към тази благодат като към Царство Божие Господ ни заповядва преди всичко да се стремим, когато говори: “Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат.6:33; Лука 12:31).

И така, помнейки голямото значение за нас на благодатта на Св. Дух, слязла някога над Апостолите, а след това дадена на всеки от нас в тайнствата Кръщение и Миропомазване нека си поставим за цел на целия свой живот приемането на Св.Дух, както ни учи за това св.Симеон Нови Богослов.

Не бива обаче да забравяме, че тук св.Симеон говори за приемането на Св.Дух не според лютеранското учение, според което за нашето спасение е достатъчно само да приемем благодатта при св.Кръщение. Не, по думите на този велик отец на Църквата приемането на Св.Дух означава възгряване или разкриване в нас на благодатта, която ние получаваме в тайнствата, посредством изпълнението на Божиите заповеди. Така ни учи и св.Иоан Златоуст в своето слово в деня на Св.Петдесятница. Така учи и преп.Серафим Саровски, — че целта на нашия живот се състои в придобиване благодатта на Св.Дух. Тук преп.Серафим под придобиване разбира разкриването в нас на кръщенската благодат.

Говорейки, че целта на нашия живот се състои в благоугождение на Христа чрез приемането на Св.Дух, св.Симеон Нови Богослов ни призовава към велик подвиг, към тежък, трънлив и скръбен път, който води към разкриване в нас благодатта на Св.Дух. Какво представлява от себе си този път, за това ни поучава преп. Антоний Велики: «Аз се молих за вас, казвал той някога на своите ученици, да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъдва във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и въздигайки своите помисли към небето, ден и нощ търсете с чисто сърце този огнен Дух — и Той ще ви се даде завинаги и навеки ... и Той, когато бъде приет от вас, ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ и ще бъдете, живеейки още в плът, подобни на тези, които вече се намират в Царството Небесно».3

Както се вижда от учението на този велик св.отец, не е лесно да се придобие благодатта на Св.Дух. За това от нас се изисква велик подвиг за достигане на непрестанна молитва и смирение. Всички ние знаем от собствен опит колко е трудно да се постигне неразсеяна и непрестанна молитва. Знаем също колко е трудно да се смиряваме и да не се тщеславим, когато ни хвалят, колко е трудно да не се огорчаваме и да мълчим, когато ни оскърбяват, колко е трудно да обичаме тези, които ни ненавиждат, колко е трудно да благославяме тези, които ни проклинат. Наистина, тук се иска да бъдем мъртви за всички страсти, за целия свят, потънал в зло. Ето защо блажени Диадох казва: «Ако някой успее още в този живот чрез тежки подвижнически трудове да умре за света, тогава той целият става дом на Св.Дух, защото такъв човек преди смъртта си вече е възкръснал .4

Такъв е пътят, който ни води към благодатта на Св.Дух. Посочвайки ни този път, св.Отци не искат да ни смутят с неговата тежест и да ни отблъснат от него. Напротив те ни призовават към него, защото няма друг път за придобиване на благодатта и за достигане на Царството Божие. Не напразно Господ е казал: «Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират» (Мат.7:14).

Св.Отци призовават да следваме този път за придобиване на благодатта и затова, защото ако ние сами доброволно не обречем себе си на страдания за достигане на свят живот, то Господ ще ни наказва тежко с нещастия, за да ни вразуми и да ни постави на пътя на спасителния живот. Ако ние не се вразумим от Божиите наказания и отхвърлим този път за придобиване на благодатта, то ще се окажем виновни пред Христовата кръв, която бе пролята на Кръста само за това, за да ни дарува тази благодат (Иоан 16:7). Заради този голям грях Господ ще ни отхвърли на Своя Страшен съд и ние не ще влезем в брачния чертог Христов за вечен и блажен живот. И как ще можем да влезем в него, когато ще се окажем без брачна дреха, която според св.Симеон Нови Богослов, не е нищо друго, освен благодатта на Св.Дух.

Да не бъде това с нас! Нека се стремим към придобиване благодатта на Св.Дух като към цел на нашия живот, чрез кръстния път на умъртвяване на страстите в себе си и изпълняване на Божиите заповеди. Тогава наш жребий ще бъдат не само скърбите, но и велики радости, подобни на онези, които са преживявали св.Апостоли и всички Божии угодници. Много скърби са изпитали св.Апостоли, но ето какво ни говорят те с думите на Ап.Павел: «Всякога носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса... Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът... Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява (2Кор.4:10,11,16). «Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа (2Кор.1:5). Много са страдали св.Андрей Христа ради юродиви и св. Серафим Саровски, но единият и другият са били утешавани от Бога с много видения и откровения, а накрая Господ ги удостоил и с такова неизказано блаженство, че те още през земния си живот са били възнесени до третото небе. Тежко страдал през живота си и праведният Прокопий Устюжски, юродив заради Христа, но и той получавал велики утехи от Бога, затова и казвал: «люта е зимата, но сладък е раят”.

Ако ние се стремим към придобиване благодатта на Св.Дух като към цел на нашия живот, тогава Господ няма да ни лиши и от земно благополучие и земно щастие. Тогава Той ще изпълни над нас Своите Божествени слова: «Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде (Мат.6:33).

А най-вече заради нашия стремеж към благодатта на Св.Дух по кръстния път на доброволните страдания, Господ ще ни въздаде Своето неизказано блаженство в Небесното Царство, когато над нас ще се изпълнят думите на Христа: «Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде» (Иоан17:24).

Амин.
 
АРХИЕПИСКОП СЕРАФИМ (СОБОЛЕВ)



Програмиране и дизайн
от ОЛЕС БИЗ