НЕДЕЛЯ ПРЕД РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
изображения : 1
Възлюбени в Господа нашего Иисуса Христа братя и сестри,
В днешното свето литургийно Евангелие св. ап. и евангелист Матей ни повествува крайъгълната
истина на неръкотворния храм на Спасителя Бога: Рождеството на Иисуса Христа от Духа Светаго и
Пренепорочната света Дева Мария. Този евангелски откъс - Матей 1:1-25, светата ни богоръководена
Църква е разпоредила да се чете в Неделя пред Рождество Христово, за да си припомним
обстоятелствата около тайнственото Рождество, което се извърши за спасението на човешкия род. Този
откъс съдържа първите стихове от Евангелието по Матея, с което започват книгите на Новия Завет. Св.
ап. и евангелист Матей още с първия стих озаглавява светото Евангелие “Книга за живота на Иисуса
Христа, Син Давидов, Син Авраамов.” Синовството, за което говори св. Матей, означава, че Спасителят
е потомък по плът на двамата старовременни патриарси. От една страна и св. пророк и цар Давид и св.
Авраам се ползват с изключително уважение сред иудеите, за което можем да съдим и по днешното
апостолско четиво. С това се показва, че Синът Божий произлиза по плът от Божия народ на Давида и
Авраама, от плътта на тези, които опазиха словото на Бога - своя Създател и дадоха пример на всички
народи и колена за Неговата сила, промислителна воля и безгранична любов към човека. От друга
страна, именно на св. Давида и св. Авраама Господ даде обетованието да изпрати Спасителя на света: “
Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.” (Пс. 115:4) “Твоята правда не скривах
в сърцето Си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята
истина пред великото събрание”, пее псалмопевеца Давид. Макар че св. цар и пророк Давид е живял
повече от 800 години след св. Авраама, неговото име се споменава първо, защото обетованието дадено
нему било сравнително неотдавна, пък и образът на почитания и славен цар дава по-ясна представа за
царствения образ на Месията. В последващото родословие са изброени главните родоначалници, от които
произлиза по плът Месия, без да се споменава всеки член от тяхното семейство. Например св.
евангелист казва, че Авраам е родил Исаака, Исаак Иакова, а Иаков Иуда, без да упоменава за децата
на Авраама родени от Хетура (от които поизлизали много народи, вкл. и гърците), тъй като на тях не
било дадено обещанието за Спасителя на света. Не е упоменат и другия син Авраамов - Исав, тъй като
той продал първородството, с което е свързано обетованието за Спасителя. От децата на Иаков е
споменат единствено Иуда, тъй като пред него бащата изрекъл пророчеството за Месия.
В родословието няма пълен списък на всички приемни лица. Някои поколения са пропуснати. Така
например от Фареса до Наасона са изминали около 430 години, а са споменати само три лица - Есром,
Арам и Аминадав. От Иорам до Озия (ст. 8) за пропуснати царете Охозия, Иоас, Амасия. Това
подсказва, че водещото в родословието не е приемствеността по плът, а духовната приемственост. Тя е
първостепенна по отношение на плътската, защото Чистият Дух на Бога Отца създаде всяка плът, а
творението не може да е по-горно от Твореца си. В родословната линия от Авраама, през Давида, до
Иисуса Христа в подготовката за идването на Спасителя участвуват само достойните синове на народа
Божий. Защо това е така е толкова понятно за логическо възприемане, колкото непорочното зачатие на
Пречистата и Приснодева Мария. С богобоязливостта си, благочестието си и покайното си благоговеене
пред волята Божия упоменатите предци на Иисуса увенчават славата на наследството на престола
Давидов, който не е придобит със самосъздадените воински умения на светия цар и пророк, а чрез
преклонението му пред волята Божия.
В родословието се споменават и жени, чиято съдба не е последование на непрекъснато възходящо
усъвършенствуване: Иуда е родил Фареса и Зара от Тамар чрез кръвосмешение, Салмон родил Вооза от
блудницата Раав, а Вооз родил Овида от друго-племенницата Рут. Самият цар и пророк Давид родил
Соломона от жената на военачалника си, хетееца Урия, която той обладал противозаконно!
Поучението, което получаваме от това, братя и сестри, е следното: няма съвършена човешка
природа в земния живот поради постоянната битка, на която сме обречени облечените в плът. Плътта си
ние заслужихме след грехопадението на праотеца ни Адама и преминавайки земния си живот в страдания
и мъки, поради постоянната борба на овладяната от сатаната плът и родената от Бога душа, ние се
предавахме на смъртта, за да отидем в ада - владението на падналия първоангел. Бог се яви в плът, и
за да ни покаже, че борбата с греха не е невъзможна. Ако падащият човек се старае да отблъсва греха
и се покайва пред своя Създател, на Когото дължи създаването си от най-чистия Му дух на любов и
Когото постоянно обижда с еже-дневното си омърсяване, то Бог ще му даде сили да се привдигне и ще
го очисти. Грехопадащите предци на Иисуса не обвързаха сърцата си с греха и не се отвърнаха от
Бога, но показаха дълбокото си сър-дечно крушение и заслужиха споменаването си в светото Евангелие!
Свети Иоан Златоуст обяснява това по следния начин: “Христос и порочните люде удостои да бъдат
Негови сродници без да се срамува ни най-малко от нашите пороци, а ако великите праотци са били
виновни за своите грехове, то очевид-но е, че Неговото пришествие беше необходимо.”
Така в родството по плът, ръководено от Духа Светий, се изпълнява числото 14, след като
предците се разделят на три групи: от Авраама до Давида - 14 рода; от Давида до преселението на
иудеите - съ-що 14 и от връщането на иудеите от Вавилон до Рождеството Христово - 14 рода. Иудеите,
които били отведени в плен, били жителите на царството Иудея, които били по-малко на брой от
жителите на Израил, но се отличавали с голяма вяра и затова не били избити, което се случило с
израилтяните почти сто и петдесет години преди Вавилонския плен. По тази причина понятието “иудеин”
в някои отноше-ния е синоним на вярващ човек, а “израилтянин” - на отпадащ от вярата и, съответно,
на отпадащ от Божията милост.
По-нататък светото Евангелие ни разказва за обстоятелствата около Рождеството на нашия Господ
и Спасител Иисус Христос: Пресвета Дева Мария живя при иерусалимския храм и бе дала обет завинаги
да остане Дева за прослава на името Божие. Така Пречистата Майка на нашия Бог вдъхнови за подвиг
поколения подвижници, които се нарекоха монаси и отшелници. Тъй като още не беше роден Христос и
още нямаше монашеска традиция, благочестивите свещеници в странието си да Я оградят от светската
суета и греховност и да и помогнат да изпълни достойно обета Си, Я обручиха за благочестивия старец
Иосиф. Така света Дева Мария стана невеста на Иосифа Обручника. Приснодева Мария отиде да живее в
дома на Иосифа като обручена невеста, а не като жена на благо-честника. В неговия дом Пресветата
видя Архангела, който и благовести за Раждането от нея на Иисуса Христа, и Тя, без да се е
съчетавала с Иосифа, зачена в утробата Си от Духа Светаго. Иосиф не знаеше тайната на
Благовещението. Той видя, че Девата е непразна и поради слабата природа човешка, я заподозря, че е
бракоукрадена. Законът, по който тогава живееха иудеите, наказваше строго нарушаващите съпружеската
вярност. Иосиф беше добър по сърце и реши да напусне светата Дева тайно, така че да не се
налага да обяснява публично причината за развода, а когато Тя роди всички да помислят, че той е
бащата на Отрока. Още докато мислеше това обаче в съня му се яви Ангел Господен и му каза: “Иосифе,
син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго…”
Пресветата Дева не би изповядала пред оброчника си тайната на непороч-ното зачатие. В силната Си
вяра Тя очаква Господ да му яви истината, ако такава е святата Му воля. “Сине Давидов!” го нарича
Ангела Господен, за да му напомни за даденото чрез Давида обетование за Спасителя на света. Не се
съмнявай в чистотата и невинността на твоята жена, говорят още думите на Ангела, пази я при себе си
и се грижи за нея. За да разсее съмненията на добрия човек Ангелът му открива още, че Девата ще
роди именно Син, който ще спаси народа Си от греховете му - тези, които се обърнат към Него и
приемат учението Му, и чрез това се примирят с Бога, когото са оскърбили и непрестанно оскърбяват,
ще се спасят. Тям Бог ще даде живот вечен.
“А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: “ето
девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил”, което ще рече: с
нас е Бог” (1:22,23), продължава евангелският разказ без да е напълно ясно дали това са думи на
Ангела Господен или светият евангелист ги казва на нас - слушащите и четящите словото Божие. В това
е и премъдростта - повеленото на обручника е и за нас - получаващите знание чрез вяра. Пророкът,
чиито думи се изричат, е Исай, който ги е оставил 700 години преди Раждането на Младенеца.
Пророкуваното име Емануил обяснява, че Девата ще роди не просто човек, а Бога, Който ще живее явно
между людете, с тях.
Праведникът като стана от сън стори това, което му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена
си, очаквайки с благоговение да стане чудото, в което чистото му сърце не се усъмни нито за миг.
Така Иосиф опази съвършената чистота на Пречистата Дева, за да роди Своя Син, когото Иосиф нарече
Иисус, по предадената от Ангела Божия заповед.
Евангелието нарича Младенеца “първороден Син” на светата Дева, което не значи, че след
Неговото Рождество Тя е родила и други деца, но както е Единороден от Бога-Отца преди всички
времена Богът-Слово се роди в плът от Девата Един и Единороден Син човешки.
Всичко, което Светият Дух изрече чрез пророците се сбъдна или ще се сбъдне, когато се изпълни
времето. Всичко, което Господ Иисус Христос пророкува, докато живя като човек се изпълни или ще се
изпълни, щом се изпълнят времената за това.
Последните дни неизбежно идват, братя и сес-три, и това трябва да ни накара да бъдем
постоянно будни, което ще рече, да не приспиваме съвестта си и да не угодничим пред слугите на
идещия анти-христ. Те “подбуждани от користолюбие ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане
отдав-на е готово” (2 Петр. 2:3), предупреждава ни све-тият апостол Петър, но каквото и да вършат
непра-ведните, няма да избегнат деня на Божия гняв. Този Ден не бърза да дойде, за да могат повече
люде да се покаят, но “ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем” (2 Петр. 3:10). Нас няма
какво да ни плаши, когато дойдат онези, които мъчат телата, но на душите не могат да навредят,
защото Бог се роди, та “който повярва и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде
осъден.”( Марк. 16:16)
Да пазим вярата си, братя и сестри, да я укрепяваме с оръжието, което Бог ни даде - поста и
молитвата, и нека не се свеним да се покаем и да признаем пред Господа греховете си, които Той е
видял още преди да извършим. Да молим Господа нашего Иисуса Христа да даде вяра на невярващите и
зловярващите, да яви всяко сторено прегрешение на нерадивите, да разпръсне враговете на светото
Православие, та да възнесем Нему слава, чест и поклонение с Безначалния Му Отец и Животворящия
Негов Дух!
Амин!
