ПРОПОВЕД ЗА ПЕТНАДЕСЕТА НЕДЕЛЯ ПОДИР НЕДЕЛЯТА СЛЕД КРЪСТОВДЕН: НА ЗАКХЕЯ
В днешното литургийно свето Евангелие (Лук. 19: 1-10) свети апостол и евангелист Лука ни разказва как станало спасението на Закхея и на неговия дом.
Господ Иисус Христос е пътувал много. Това личи и от думите Му: „Да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото за това съм излязъл“ (Мар. 1:3). Целта на Неговото излизане е: да обикаля села и градове и да благовести словото Божие. Божествената истина трябва да бъде чута, колкото се може от повече хора! ...
Веднъж, на път за Иерусалим, Господ минал през оживения търговски център Иерихон, град, разположен сред палмови, смокинови, лимонови и портокалови дървета и сред цветя, прославен със своите рози и балсамови растения, радващ се есенно и зимно време на мек климат, прочут като курорт на заможни римляни, бележит още като царска резиденция.
В този град живял и Закхей, който бил началник на митарите и богат човек.
Всеки истински юдеин не е могъл да помисли без омраза и презрение за митарите, а още повече за техните началници. Връзките им с поробителя Рим, тяхното волнодумно отношение към праотеческата вяра и надземанията и рушветите при събиранията на митата ги правели отвратителни за евреите. Поради това думите: митар, грешник и езичник били синонимни, тоест: равнозначни.
Закхей бил много разбогатял. Парите били неговата най-висша цел в живота. По име се наричал Закхей, което значи: праведният, а по живот бил голям грешник. Затова и нямал истинска радост.
Наистина златото блести и радва очите на своя притежател; пред богатия човек мнозина свалят шапка, и на неговата трапеза не липсват наслади и приятели. Обаче той, когато на съвестта му тежат грехове, няма вътрешна, сърдечна радост. И това именно е заставило Закхея да копнее да види Спасителя. Дали този Иисус, за Когото е чул толкова дивни неща, не би могъл и нему да помогне: да влее истинска радост в неговото неспокойно и натъжено сърце?!...
Ала голямо множество народ окръжавало Иисуса, и то все повече и повече нараствало, тъй като Той току-що бил излекувал един слепец. Поради тази огромна тълпа Закхей не можел да види Иисуса. За това му пречел и неговият нисък ръст. Ала дребният Закхей не се отчаял. Той затичал напред. Че главният наемател на митата, началникът на митарите, тича, - това наистина е неприлично. А още по-неподходящо е било онуй, което последвало: Закхей се покачил на една смоковница, та оттам да гледа. Обаче трябва да се знае, че когато човек е загрижен за спасението на душата си, той не държи сметка за преценката на другите!
Качил се Закхей на дървото, разгънал листнатите клони и зачакал Иисуса: там трябвало да мине Той, понеже това е поклонническият път за Иерусалим...
Чудни очи имал Господ Иисус Христос, в които се таел един свят, пълен с любов и копнеж да не отмине нито една грешна, но жадуваща за спасение душа!... Затова, като дошъл на онова място, погледнал нагоре, видял Закхея и му казал: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти!“
Иисус Христос иска да се отбие в дома на Закхея. Той не желае скоропреходна, мигновена среща, а продължителна и сърдечна, за да изпълни цялата къща със слънчева светлина и топлина и да бъде опознат и възприет от всички сърца в дома.
Закхей слязъл бързо и приел Господа Иисуса с радост. Несравнимият сърдечен тон, по чиито звукови вълни трептяла Божествената любов, без друго е извикал в душата на Закхея истинска радост: радостта, за която копнеело измъченото му поради грехове сърце!...
Всички, които видели станалото, зароптали и казали на Иисуса Христа: „Отби се при грешен човек!“ – Голяма противоположност в преценките за нещата съществува, братя и сестри, между Иисуса Христа и тълпата, която Го заобикаля! Например: тълпата е склонна да зачертае думата грях или да я омаловажи, да я забули, да я замаскира. Напротив, Иисус Христос изказва най-остри присъди за греха и неговите тайни разклонения. Всяко нещо, което е грях, не е дребно за Него, понеже то винаги откъсва от Бога и води към духовна смърт. Който влезе в общение с Иисуса Христа, в него започва борба срещу греха, и то борба – до кръв. Обратно: тълпата, макар да зачертава думата грях, безмилостно осъжда грешниците. У Иисуса Христа пък намираме най-искрено състрадание към тях, наистина има и критика, но критика, произтичаща от обич и целяща спасение; намираме у Христа и стремеж да общува с грешниците, за да ги извлече из бездната на греха. В Него се съединяват най-висшата правда с най-голямата милост. Иисус Христос не обръща внимание на това, че Го наричат „ приятел на грешниците“ (Мат. 11:19). Светлината си остава светлина и когато свети в нечисти места!...
Закхей се покаял. Свети апостол и евангелист Лука не съобщава всичко, което е ставало в дома на Закхея, например как гостолюбиво е бил приет Спасителят, какво се е обсъждало там, как Закхей се е изповядал. Часовете на изповед са свещена тайна!...И все пак истинското покаяние става известно: чрез прославата, която покаялата се душа възнася Богу; чрез плодовете, които ражда; чрез решенията, които се превръщат в дело. Тук ние виждаме и при случая със Закхея. – Той, дълбоко развълнуван, застава пред Господа и казва: „Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно!“... Спасителят рекъл: „Днес стана спасение на тоя дом ...,понеже Син Човечески дойде да подири и да спаси погиналото!“ – Значи: спасение не само на Закхея, а на целия дом! – И съпруга, и деца, и прислуга, па дори и домашният добитък чувствуват, когато Домовладиката е станал истински християнин! Неговото поведение се отразява на всички и всичко в дома! С думите „Син Човечески дойде да подири и спаси погиналото“ Господ дал отговор на ония, които Го укорявали, че се отбил при грешен човек...
Блажен е домът, в който влиза Господ Иисус Христос, Търсителят и Спасителят на човешките
души!...
Нека всеки от нас се запита: на кого приличам аз – на Закхея ли преди срещата му с Иисуса
Христа, или на възродения Закхей?...Какво представлява моят дом? – Може ли за него да се каже
онова, което Спасителят произнесе на Закхеевия дом: „Днес стана спасение на тоя дом!“?
Това са такива жизнени въпроси, които нямат равни на себе си! – Нека си ги зададем и искрено да си отговорим на тях!
И сърдечно да се помолим:
Господи, Иисусе Христе, Търсителю и Спасителю на човешките души, погледни и виж и нас, както някога погледна и видя Закхея, началника на митарите!
Влез и в нашия дом, както някога влезе в дома на Закхея!
Спаси и нас и нашия дом, както спаси Закхея и неговия дом!
Амин!
† Доростолски и Червенски Митрополит Софроний
Снимки
