КАМБАНАТА, КОЯТО ОНЕМЯ
Петък, 08 Май 2009
Съдбата на Балканите е в ръцете на нравствени мутанти. Това показаха действията на митничарите от сръбското КПП „Рибарица”. Те конфискуваха без никакво законово основание черковната камбана предназначена за храм „Св. Иоан Рилски” в населеното с българи село Паралово намиращо се в границите на Сърбия. Никакво впечатление не им направи, че камбаната е подарена на нашенците от пловдивския митрополит Николай, на когото гостуваха 28 деца от Босилеград с родителите си на 1 и 2 май. За овластените закононарушители от съседната ни православна страна няма никакво значение, че Българската Православна Църква е в канонично общение със Сръбската и следователно една църковна камбана не може да се смята за стока. Православието и национализмът са несъвместими. За балканските ни съседи обаче това не е така. Една шайка малоумници дава тон на омраза към българина и българското, като по този начин изтриват впечатлението оставено от мнозинството истински православни християни в Сърбия. През 1939 година канонизираният сега за светец Жички епископ Николай Велимирович написа проповед оправена към българите в Македония под заглавие: „Българино, брате, пази вярата си!”, докато официалните власти твърдяха, че населението по Вардара е сръбско. Днес обаче анонимният българомразец в униформа национализира вярата на подлагания на многогодишна асимилация българин в сръбско посявайки семето на огорчението, което много лесно се изражда в ответна омраза. Защо тогава да се чудим как така 80% от българите одобряваха даването на коридор на НАТО към Сърбия през наша територия, докато пак 80% бяха против бомбардировките над Белград. Лесно е да кажем: Каквото повикало, такова се обадило. От това обаче никой не печели, но изглежда, че равносметката не е по силите на мисленето на мутанта. Предлагаме по-долу непосредствените впечатления на журналиста от вестник „24 часа” Николай Москов, които той любезно предостави на нашия сайт.
Сърби въртят византийски
номера за българска камбана
НИКОЛАЙ МОСКОВ
Кое може да скара православни българи и сърби от Босилеград? Това може да е само сръбски митничар, отсичат българите в Западните ни покрайнини.
Подарена от Пловдив и задържана от съседите на границата църковна камбана за нов селски храм на българите нажежи отношенията в Босилеград. Митрополит Николай я даде за молитвен спомен на строящата се черква “Св. Йоан Рилски” в с Паралово, написа и придружително писмо към нея, а на ГКПП Рибарци сърбите задържаха и описаха Crkveno zvono sa klatnom в нощта на 2 май. Два дни по-късно митничарите учтиво казват, че проблемът бил само “папироложки”. Тоест в документацията, която трябвало да придружава камбаната, трябвало да се упомене нейната стойност. Хора без работа, гледат теглото и пресмятат - 208 кг по 20 евро на кило прави 4160 евро. Ако цената фигурирала в писмото на Пловдивския владика, нямало да я арестуват на границата. После обаче добавят, че трябва получателите да намерят и спедиторска фирма, за да опише “стоката”. Но дори и това да се случи, сръбските капани чет нямат. Тогава сигурно ще се намеси с искане и Вранският владика Пахомий, който дебне случая отблизо. И нищо чудно да настоява дарът на дядо Николай да бъде адресиран към Сръбската църква, която евентуално да го пренасочи към селския храм в планинското село Паралово.
“Пахомий не даваше да кръстим черквата на български светец. Накрая изпрати разрешение на името на св. Йован Рилски, а такъв светец няма”, обясняваше отец Йоан.
Един християнски жест скоро след общия Великден може да раздели православни, заради чиновнически формализъм. Така нарекоха действията на колегите си българските митничари. “ Оставете камбаната при нас 3 месеца, за да видят хората какви са ги надробили сърбите, коментираха вчера наши служители на ответния ГКПП Олтоманци.
Те приеха обратно на нашата митница камбаната, която четирима сънародници от Босилеград барабар с отчето докараха. Сред помагачите бе и Воислав Божилов - главен редактор на спрения от седмица български вестник “Братство”, за издаването в Ниш на който културното министерство на Сърбия “свършило парите”.
Докато оправят документите по освобождаването й, сръбски митничар я мери на очи и се подсмива: “Бре много е голяма таз камбана, ще звъни чак у Враня.” Той намеква, че и българска камбана да бие край Босилеград, сръбският владика Пахомий ще командва от Враня. “У Враня няма да се чуе, заради баирите. Но виж, звънът й ще стига чак до София”, не му остава длъжен отец Йоан.
Спорът приключва председателят на Демократичния съюз на българите, който е в основата на църковното дарение.
“Да знаете, тази камбана ще бие и то на българската църква “Св. Иван Рилски”. Як сръбски митничар с охота се хваща и помага да натоварят реликвата в бус със кюстендилска регистрация, каквито са повечето коли в Босилеград (сякаш 3-хилядното градче е западният квартал на нашия областен център).
Докато се оформят документите и камбаната се примъква на 200 метра от сръбския ГКПП до нашия минава повече от час. Глухо е, никой друг не е минал през това време. Сега от българска страна следва план №2 - дядо Николай изпраща второ писмо с имената на дарителя и получателя, както и с остойностената в евро камбана. Радетелят Иван Григоров трябва да намери спедиторска фирма (най-близката била в Димитровград) и да плати за услугата (а не на митничарите, пояснява той), след което откарват камбаната да събира сънародниците ни в Западните покрайнини. “Да не би сърбите да се боят от звъна на българската камбана, попита дядо Николай.
“Пловдивският владика пред мен я поръча. Каза им да я направят да звъни като най-добрите”, разказва Иван Григоров от Босилеград. Той е раздвоен от топлия прием в България и посрещането им на сръбската граница, зад която голямата история оставя дома и рода му - Босилеград. И за да не забравят род и родина, той води на екскурзия 28 деца, които четвърта година изучават майчиния български език в една паралелка. Децата придружавали и родители. България ги посреща като свои. “Прекрасно беше у дома, Божидар Димитров отвори заради нас НИМ в почивните дни да се запознаем с историята на България, столична община пък организира детски спектакъл в театър “ Възраждане”, поклонихме се пред гроба на Вазов и вечния огън. Видяхме Самоков и Боровец, а в Пловдив митррополит Николай надмина представите за гостоприемство - настани всички в хотел, пя за нас в две черкви, подари детски библии, кръстчета от Ерусалим и иконки, а накрая и 208-килограмовата камбана за храма в родното ми село Паларово. Никой не е очаквал такава развръзка на границата. А там ни държаха близо 2 часа, държаха се бездушно с децата, сякаш не живеем на едно място и нямаме една вяра”, чуди се дни след премеждието Иван Григоров.
