ЦЪРКВАТА Е ЗЛАТНА МИНА ЗА НЕКАДЪРНАТА ЖУРНАЛИСТИКА
Петък, 11 Септември 2009
Как се прави новина? Ами, намирате някоя известна личност, която говори каквото мисли, задавате въпрос, чийто отговор можете да предвидите, после пришивате някое подходящо крещящо твърдение и работата е свършена.
Горе-долу това е механизма, по който се форматира „новината” за това, че пловдивският митрополит Николай посочва трагедията в Охридското езеро като пряко следствие от концерта на кабалистката Луиза Чиконе навръх отбелязването от Православната Църква на отсичането на главата на св. Иоан Предтеча.
Когато владиката посочва, че трагедиите в човешкия живот са знаци изпращани свише, той проповядва учението на Православната Църква. Точно това е съдържанието на разпарчетосаната му проповед произнесена на панихидата за загиналите в Охрид български туристи. Изведнъж обаче той отговорил на „въпрос на журналисти”. Читателят, който не влиза или рядко влиза в черква, остава с впечатлението, че по време на проповед журналистите свободно задават въпросите си. Това обаче не е така. Всъщност истинските журналисти търсят контакт с известната личност, уговарят среща и провеждат разговор, после публикуват резултата от труда си. Не те обаче оформят физиономията на днешното българско новинарство. Това правят другите, които причакват личността и евентуално задават въпрос: „можем ли да свържем тези знаци на Господ с концерта на Мадона?” Е, на това владиката дава напълно ясен отговор, под който би се подписал всеки изповядваш християнската вяра: „Да, можем да свържем тези знаци с нашето човешко неразумие и отклоняване от верния път на Църквата, който е вяра, надежда, любов, добродетели и спасение. Можем да свържем тези знаци, защото не е само тази трагедия в навечерието на светли празници. Аз виждам в тези знаци призив и грижа за вразумление на нашия народ"!
По въпроса за „знаците”, които православната лексика нарича „личби”, Самият Иисус Христос се произнася така: „... ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате” (Иоан 4:48). Личба е още пророкуваното от пророк Исаия Рождество на Спасителя: "Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Исаия 7:14-15).
В този смисъл всяко събитие в човешкия живот носи знака на нравствеността, която се влага в него. Има ли човек, който да мисли иначе, бил той православен, римокатолик, мюсюлманин, иудеин или атеист?
Достатъчно е обаче към думите на владиката в телевизионния репортаж или вестникарската дописка да се прикрепи твърдението „според пловдивския митрополит Николай случилото се в Охрид е Божие наказание, защото не е бил отменен концертът на Мадона” и без за това да има никакво основание започва радостен скандал, в който скоро биват замесени и други митрополити. На тях също им се подхвърля един такъв въпрос, само че този път изведен от внушението, че дядо Николай осъжда българския народ за концерта на Чиконе. Как биха могли да реагират висшите ни духовници след като дори не им се обяснява, че дядо Николай не е произнесъл изречението, което му се приписва? Измамени те реагират според вярата и убеждението си...
Нека сега да помислим: има ли нещо общо между онази бездарница, която се продава с „творчески” псевдоним изведен от името на Божията Майка, (но самата тя носи съзнателно приетото с един друг нехристиянски религиозен ритуал име Естер), и имитаторите на свободна журналистика, които живеят от скандали? Общото е стремежът да се печели на всяка цена.
Всеки вярващ знае, че те в края на краищата ще получат справедливост за делата си. Защото е достатъчно да се загледаме в новинарските емисии, за да сме наясно дали си струва да се вглеждаме в Божиите знаци: „Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове...” (Матей, 24:6-8).
Руси Ст. Русев
