ХРИСТИЯНСТВО И МАСОНИ
Събота, 07 Август 2010
В последните години книжния пазар в страната бе залят с писания на тема „масонство” и „масони”. Темата е интересна за мнозина. Фактът, че досега по света са излезли над 60 000 тома, посветени на масонството, го доказва.
Със своята затворена структура и странни ритуали, с дългата си история, в която историческата истина често се преплита с легендата и мистификацията, това тайно общество винаги е предизвиквало любопитство. Но като че ли от преизобилната литература за масонството, от прекалено многото факти, разсъждения и исторически препратки, истинската същност на ордена си остава скрита.
Без претенции за изчерпателност, ще се опитаме да направим кратка характеристика на масонството, като го сравним с Християнската Религия, да отговорим на въпросите защо масонството е враждебно на Християнството и защо масоните погубват душите си, да докажем връзката между висшето масонство и сатанизма.
1
Християнството е религия. Религията разглежда отношенията между Бога и човека. Думата „religio” (лат.) означава благоговеене, свещено задължение пред Бога.
Християнството е съвкупност от възгледи и обичаи, основани на вярата в Триединния Бог- Света Троица. То е инстицуионализирано в лицето на Светата Православна църква. Крайната му цел е богопознанието и спасението на човешката душа.
Масонството не е религия. То не разглежда отношенията между Бога и човека, а отношенията между човека и човека в светлината на религиозната етика. Самите масони го наричат „братство с религиозен характер”.
Официалната цел на масонството е обявена в неговите харти и конституции: „постигане на човешко обединение, основано на принципите на свободата, братството и равенството, без разлика от религия, етнос, раса и култура”.
В центъра на вниманието на масоните е не Бог, а човекът. Те пропускат и най- важните въпроси, които интересуват християните - за живота след смъртта и за спасението на душата.
Масонската организация е тайна и истинските й цели остават неясни, както за повечето хора, така и за много масони. Утвърдило се е мнението, че тя е световна политическа организация от затворен тип, която има за цел да промени обществото.
Християнската религия учи, че Бог е създал духовния, материалния свят и техните обитатели - Ангели и човеци, със силата на Своето Слово (Битие гл. 1).
Бог е Личност, Която се проявява в три равнопоставени Лица - Отец, Син и Свети Дух. Той е Вечносъществуващ - Безначален и Безкраен.
Нашата Религия носи името на Второто Лице на Пресветата Троица, въплатеното Божие Слово - Господ Иисус Христос, изкупил и спасил човешкия род от греха.
Христос живя между човеците, проповядва, умря и възкръсна заради хората, „та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан. 3: 16).
Според масонското учение, Бог не е личност, а върховно същество, наречено „велик архитект на вселената”. Този „архитект”, според масоните е събирателен образ на Йехова, Христос, Мохамед, Буда... плюс езическите божества от древността до днес, т.е. те твърдят, че един и същ Божествен дух се въплъщава в различни образи.
Масонският „архитект” не създава вселената, а само я подрежда. Масоните избягват въпроса: „Кой сътвори света?”
Християнството учи, че Бог непосредствено участвува в живота на хората и следи всяка тяхна стъпка, помага им в усилията за духовно и нравствено израстване, подобно на баща, който се грижи за възпитанието на своите деца. Изпълнението на Божите заповеди е основата, върху която християнинът трябва да стъпи, за да израстне като съвършено същество. В деня на Страшния Съд, всяка човешка душа ще застане пред Бога, за да даде отговор за земните си деяния.
„Великият архитект” на масоните не се намесва в живота на хората. Той е пасивен, дистанциран от човеците, морално безпристрастен и неангажиран към земните дела. Масонският „архитект” не изисква, не налага заповеди, не поощрява, нито наказва. Според убежденията на масоните, никой няма да застане на съд пред него, за да отговаря за постъпките си.
Масонската концепция освобождава човека от нравствена отговорност, хората получават голяма свобода. Те вече не са заплашени от Божествена санкция за греховете си, не се налага да се покайват пред Бога. Всеки може да върши каквото пожелае - „великият архитект" няма да го осъди.
В религиозната философия, това схващане за Бога е известно като „деизъм”. Деизмът признава Бога, но отрича Личното Му битие и вмешателството Му в природните закони и в живота на хората.
Учението на деистите получава широко разпространение през 17-18 век, като един интелектуален бунт срещу Бога, опит на просветителите от епохата на Волтер, Русо и Лок да се изтръгнат от подчиненото си положение спрямо Твореца. Масонското учение е едно от проявленията на деизма.
Християнската етика, основно се изгражда върху законите за любовта, които гласят: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум” (Мат. 22:37) и „възлюби ближния си като себе си” (Мат. 22:39). Безпределната християнската любов намира най-възвишен израз в думите на Господ Иисус Христос:
„Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:44).
Според масоните, тяхната етика се изгражда върху принципите за „братска любов”, „милосърдие” и „истина”. Тя изисква активно отношение към обществените проблеми и готовност за филантропска благотворителност.
Масоните твърдят, че подкрепят всички хора, но реално, хуманните им усилия са насочени най-вече към членовете на ордена. Целта на „братята” е да си помагат в своите начинания, да бъдат полезни един на друг в бизнеса, политиката, обществения живот и пр.
Във всяка ситуация, масонът е длъжен да окаже съдействие на друг масон, особено ако последният подаде някой от условните сигнали, известни само на „братството”.
Втората християнска добродетел, която, наред с любовта, Бог утвърждава като най-важна, е смирението.
Послушанието пред Твореца е проява на силна вяра и синовна обич към Него. Смиреният християнин е скромен, не мисли високо за себе си, не се превъзнася; преодолява егоизма си и живее за Бога и ближните.
На другия полюс е гордостта. Няма друга човешка страст, която да предизвиква Бога така, както гордостта: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (Иаков. 4:6).
Гордостта е майка на всички грехове и корен на злото. Тя отдава всеки успех не на Божията благодат, а на човешките усилия и способности; подбужда хората да живеят не за Божия прослава и в полза на ближните, а за себе си, за собственото си преуспяване и благополучие.
Деизмът, изповядван и от масоните, е пример за човешка гордост. Деистите приписват всички обществени достижения в науката и изкуството, в стопанството и в развитието на производителните сили на човека и отхвърлят всяка мисъл за Божествена помощ. Бог, според тях, няма принос в изграждането на цивилизацията. Той само наблюдава, без да се намесва в живота на хората.
Отричането на Бога-Творец и властта Му над хората, води до превъзнасяне на човека, на човешката сила и творчески възможности. Не Бога, а Неговото творение се превръща в обект на преклонение и възхвала.
От всички хора, масоните най-много превъзнасят себе си. Усещането за принадлежност към едно отбрано общество от „посветени”, ги кара да гледат на останалите хора с чувство на превъзходство.
Това е характерно за езотеричните общества, които възприемат себе си като висша каста, владееща някаква недостижима за „простосмъртните” тайна. Цялата атмосфера около масонството: специфичната тайнственост на сбирките, обвитата в легенди история на "свободните зидари", необичайните ритуали, високопарните речи и фалшивата помпозност на масонската реч, ни насочва към подобни съждения.
Масонската иерархия изобилствува с названия и степени като: „велик майстор”, „велика ложа”, „велик командор”, „велик оратор”, „велик инспектор” и пр. „велики” титли и названия. Дори названието на ордена - „франкмасони” („свободни зидари”), говори за излишък на гордост и славолюбие.
Според Борислав Сарандев, един от ръководителите на българските масони, в техните ложи членуват „отбрани хора, стремящи се към съвършенство”.
Стремежът към съвършенство винаги е бил ръководен принцип за християните: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” - казва Господ Иисус Христос (Мат. 5:48).
Елитаризмът обаче е чужд на Божествената Религия. Христос призовава към съвършенство не някаква отбрана прослойка, а всички хора. Той изпрати Своите Апостоли по света с думите: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28:19).
Днес Божественото Откровение - Светата Библия е най-разпространената книга в света, преведена е на хиляди езици. Вратите на Православната Църква са отворени за всички, които вярват в Света Троица и обичат Бога, независимо от тяхното място в обществото.
Християнството е учение, проповядвано от Самия Господ. Животът и делата на Иисус Христос са пример за духовно съвършенство и образец за подражание.
Следвайки Бога, християнинът развива най-благородните човешки черти: любов, смирение, трудолюбие, скромност, честност, милосърдие, целомъдрие... Християнството е битка, която човекът води със злото в себе си, борба за нравствено обновление в името на Бога. Християнинът се стреми не към земни блага, а към духовно сливане с Христа, следвайки призива Му за съвършен живот.
Целта на масонството е материален просперитет и влияние в обществото. Зад каквито и фрази да се прикриват масоните, тяхният стремеж е придобиване на по-голяма власт и повече блага. Организацията им привидно е отворена за всякакви хора (самите масони изтъкват своето свободомислие, демократизъм и толерантност към убежденията на другите), но основният критерий за членство в ордена е мястото на кандидат-масонът в обществото. Това навежда на мисълта, че бъдещите масони са внимателно проучвани от тайната власт, която ръководи масонството. За членове на „братството” преимуществено биват канени хора с политическо влияние, финансови възможности и доказани качества - очевидно, за да послужат за бъдещите цели на ордена.
Християнската религия се крепи на догматите - основните принципи на вярата, приети за безусловна истина от Православната църква на Седемте Вселенски събори. Църквата е формулирала в догмати най-важните Библейски истини, които имат пряко отношение към спасението на човешката душа. Те не подлежат на съмнение, обсъждане и промяна. Оформени са от боговдъхновени люде, доказали с чистотата на живота и делата си безрезервната си преданост към Християнското учение.
Учението на масоните е антидогматично. Основно изискване за приобщаване към това затворено общество е вярата в Бог, независимо как ще бъде наречен. (Вярата в Бога, обаче е задължителна само за нисшите степени). Но от втората половина на 19 век, в редовете на масоните се допускат и атеисти. През 1877 г. Великият ориент на Франция отхвърля принципа за вяра във „великия архитект на вселената” като задължителен.
Това е важен момент в историята на „братството”. Веднъж отстъпило чрез деизма, от истинския Бог, масонството прави втора крачка назад - в посока към пълното безбожие!
Християнството се стреми да облагороди човека чрез примера на Господ Иисус Христос, чрез Божествените заповеди и проповядване на Божието слово.
Масонското учение предлага самоизграждане и самоусъвършенствуване чрез нравствени наставления с отвлечен, мистичен характер.
За разлика от Християнството, масонството не следва Божествения пример, а подтиква човека към себереализация и култивиране на висши добродетели в една затворена обществена среда.
Масоните, както вече изтъкнахме, признават Божественото начало в лицето на „великия архитект”, но се прекланят пред човека и силно надценяват своите (човешки) възможности.
Християнството изисква от вярващите безусловна преданост на Светата Троица и спазване на Православния канон.
Масоните полагат клетва за вярност към ордена и се задължават да не разкриват съдържанието на неговата дейност пред случайни хора, които не са масони.
Православният канон забранява на християните да участвуват в ритуали на други вероизповедания или да извършват обща служба с еретици и друговерци.
Масоните приемат в своите редици хора от всички вероизповедания - християни, мюсюлмани, иудаисти, будисти, езичници.
„Зидарите” от нисшите степени участвуват, както в масонските церемонии, така и в ритуалите на своето вероизповедание. Всеки запазва своята вяра, като в лицето на „великия архитект” вижда „своя бог”.
Православната Църква е Богочовешка религиозна институция, начело на която стои Господ Иисус Христос, Който е „Глава на Църквата” (Ефес. 1:22).
Христовата Църква е изградена иерархично. Тя обединява Божествените небесни Сили (Небесното войнство), земния духовен клир и вярващите християни, и ги сплотява в името на Света Троица.
Целта на Църквата е приобщавайки миряните, да спомогне за духовното им възрастване и спасението на душите им.
Масонската пирамида е прикрита световна мрежа от обединения - „ложи”, подредени във възходящ ред.
Според познавачите на масонството, неговият скрит, вътрешен смисъл се открива само на членовете, които истински живеят в масонския съюз и постоянно участвуват в дейността му.
Посвещаването на нов масон или издигането му в по-висока степен се придружава от тайнствени ритуали и церемонии. Обредите са наситени с алегоричност и символика. По време на церемониите масоните разиграват легендата за убийството на първостроителя на древния иудейски храм - Адонирам (Хирам).
(В Стария Завет на Светата Библия и във всички еврейски писмени източници до Христа, такъв разказ не съществува, което говори, че той е измислен по-късно).
Ще повторим: членската маса на масонската организация се състои от внимателно подбрани личности. Много от тях заемат ключови позиции в обществените иерархични структури. Истинските ръководители на висшите степени в масонството обикновено остават скрити. Те влизат в състава на невидимите степени на посвещение, които се намират на върха на масонската пирамида.
Независимо от уверенията на масоните, че целта на техните усилия е „нравственото усъвършенствуване на личността по пътя на най-възвишените добродетели”, главното, което свързва масоните е не стремежът към духовно съвършенство, а желанието за просперитет и власт.
Християнската Църква е крепител на държавността, на традиционните ценности и на обществения морал. Бог строго изисква вярващите да спазват Неговите заповеди и светските закони, а поданиците да бъдат лоялни на властта, „защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени” (Рим. 13:1).
В своите изявления, масоните наблягат на мирните цели на масонството, които не са в противоречие с установения ред.
Фактите, обаче говорят друго. На фона на красивите филантропски лозунги, които масоните изтъкват пред обществото, странно изглежда масовото участие на масони (с оглед на общата им численост) в множество революционни метежи, политически преврати, заговори и интриги за незаконно сваляне на властта през последните няколко столетия.
Възможно ли е да си истински християнин, и в същото време да членуваш в масонска ложа? Възможно ли е да спасиш душата си, ако си масон?
Масоните и сродните им организации - ротарианци, лайънисти и пр. често поемат благотворителни инициативи. В това няма лошо. Благотворителността и щедростта са християнски добродетели и носят морално удовлетворение, когато са извършени безкористно. Налага се, обаче, да подчертаем, че без правилна вяра в Бог, дори да живееш добродетелно, не можеш да спасиш душата си.
Спасението на човешките души е невъзможно без вяра в Господ Иисус Христос- единствената врата, водеща към Божието царство. Господ казва: "Аз съм вратата: който влезе през Мене ще се спаси (Иоан. 10:9). Но казва още:"Всички, които са идвали преди Мене са крадци и разбойници" (Иоан. 10:8).
Кои са тези "крадци" и "разбойници", за които говори Христос?
Това са езическите лъжебогове, които масоните смятат за едно от проявленията на „архитекта на вселената". Още в Стария Завет, Бог забранява на израилтяните да вярват в езически божества и ги зове да унищожават техните изображения: „Недей се покланя на боговете им, недей им служи, и не подражавай на делата им, а ги строши и стълбовете им разруши" (Изход. 23:24).
Става ясно, че никой масон не може да спаси душата си, дори да е християнин. Тезата, че Христос е едно от проявленията на „великия архитект", че представлява един дух с различните лъжебогове е пълен абсурд. Виждаме, че Сам Господ отхвърля тези „богове" и ги нарича „крадци и разбойници".
Не може Христос да бъде отъждествяван с измислените богове. Да приемеш, че Господ Иисус Христос е едно цяло с тях, е равносилно на отричане от Христос. А всеки, който се отрече от Христос, погубва душата си.
Спасението на душите се постига с вяра в Света Троица, с добри дела за прослава на Бога и с участие в живота на Светата Православна Църква - в нейните богослужения и тайнства.
Масонската идея за „върховния архитект”, като събирателен образ на всички земни „божества” и „велики учители” е несъвместима с учението на Църквата за Бога. Има само един Бог - Света Троица и само eдин Учител - Господ Иисус Христос.
В „братския съюз” между хората, който официално масоните изграждат, в „царството на всеобщата справедливост”, към което се стремят, няма място за Бога.
Дори някои „посветени” да са искрени в добрите си намерения за постигане на мир, хармония и любов между хората, дори да са усърдни в усилията си към съвършенство, те не биха постигнали нищо значимо без Божията благодат. Лишени от Божествена подкрепа, всички човешки усилия за изграждане на съвършен свят, за самостоятелно духовно и нравствено израстване са обречени. Без Бога, мечтата за „световно братство” между човеците се превръща в обикновена утопия.
Споменахме, че каноните на Православието забраняват на християните да участвуват в други обреди, освен в православни. Да се молиш по християнски, а след това да нахлузваш масонската престилка, е равносилно на измяна на Бога.
Масонската представа за „великия архитект” е гибелна заблуда, която всеки масон трябва да отхвърли, ако иска да наследи вечен живот.
Масоните ще се спасят, само ако се отрекат от своите заблуждения и се покаят, напуснат масонските ложи и останат верни на Триединния Бог и Светата Православна вяра.
2
Висше масонство и сатанизъм
Ще наблегнем на едно важно събитие в историята на масонството: През 1801г. в гр. Чарлстън, САЩ, бива основан Върховен масонски съвет. По-късно, съвети, включващи само висшите степени на всички обряди, били учредени навсякъде, където съществувало масонско общество. Така било създадено висшето масонство.
През 1859 г., начело на висшето масонство, застанал сатанистът Албърт Пайк, който реформирал в световната масонска мрежа. В едно писмо до Пайк, известният италиански революционер Мадзини - масон от висше посвещение, предлага: „Ще създадем висш култ, който трябва да остане в тайна, и в който ще посветим масони по наш избор, и ще го обвържем със строга тайна спрямо останалите братя. С помощта на този култ, ще можем да управляваме цялото масонство. В него ще се намира центърът на масонството и той ще бъде толкова могъществен, колкото е по-малко известен.”
На 20 септември 1870 г. Пайк и Мадзини подписват учредителния протокол на Висшия масонски култ - обединение на висшите масони от цял свят.
Пайк не крие, че е сатанист. В своята книга ”Морал и догма” той пише: „Истински чистата, истински философската религия, това е вярата в луцифер”. И още: „След разрушаването на Християнството и атеизма, на хората ще бъде поднесена истинската доктрина на луцифер”.
Така, Пайк и неговите последователи-масони, окончателно се определят като богоборци.
От този момент в редовете на Масонския орден започват да членуват не само деисти и атеисти, но и явни сатанисти. Нещо повече, сатанистите се настаняват в най- висшите масонски ложи!
Самият Пайк се утвърждава като лидер, първо на американските, а след това на масоните от цял свят. Можем да си представим какви са били неговите реформи.
В усилията си да изясни масонското учение, американският ,,реформатор” набляга на приликите между масонството и древния гностицизъм.
(„Гностицизъм”, от гр.”гносис”-„познание”. Древно религиозно-философско учение, развило се паралелно с Християнството, смес от различни вярвания: окултизъм, елинистична митология, иудаизъм с християнски черти и пр.
Общ за различните гностически системи е дуализмът- противопоставянето на духа и материята. Материята и всичко земно, според гностиците, били сътворени от „злата сила”- „демиург”, а висшият, добър Бог, обитавал създадения от Него духовен свят, далече от Земята, б.а.).
Само че „добрият бог”, според твърденията на Пайк, бил не друг, а луцифер- обявен от американеца за носител на светлина, разум, прогрес и свобода. Негов противник бил Адонай, който, по думите на Пайк, олицетворявал злото. („Адонай” е името, с което евреите заместват Божието име в Свещеното Писание и другаде, за да не се произнася „напразно името Господне”, както гласи Божията заповед, б.ред.).
„Да, луцифер е единственият истински бог” - заявява Пайк, „за съжаление Адонай също е Бог, но според неизменния и вечен закон, няма светлина без сянка, няма красота без грозота, няма бяло без черно... истинската и чиста философска религия е вярата в луцифер. Луцифер, богът на светлината и богът на боговете, се бори за човечеството срещу Адонай- Богът на тъмнината и злото”.
Така, антихристът Пайк сторил нещо просто и коварно: разменил местата на Бога и на дявола. Луцифер „станал” „добрия бог”, а Адонай (Христос) бил обявен за „лош”. Масоните от висшите посвещения продължили да вярват във „велики я архитект на вселената”, но в негово лице вече виждали и почитали луцифер. Гностическият дуализъм оживял след хиляди години в делата и думите на висшия масон Пайк, за да обслужи една от най-мракобесническите идеи за поробването на света и човешкото съзнание.
Всички степени в масонския култ са зависими от волята на висшето масонство. Една от клетвите на новопосветените масони ги задължава да се подчиняват на заповедите на висшестоящ масон.
Според руския писател Николай Боголюбов, деветдесет процента от членовете на ложите, нямат никаква представа какво се върши във висшите степени на масонството. Но въпреки това, по силата на дадения обет, те са длъжни да изпълняват нарежданията „отгоре”.
Мнозинството масони остават завинаги в най-ниските степени на иерархията, в т.нар. „синьо масонство”. Тези чинове познават ограничен брой висши масони. Затова пък всички „чираци” и „калфи” от ниските степени са добре известни на висшето масонство. За него няма тайни какво става в „долните етажи” на организацията. На този конспиративен принцип е изградена цялата международна масонска мрежа. Именно на това се гради силата на масонската организация - масонът от по-ниска степен има твърде малко информация за хората „над него”, но те го познават добре.
Разликата между висшето и нисшето масонство е съществена. Макар масоните да не признават, че са тайно общество, в действителност те избягват да показват същинските си цели и лице. Навсякъде по света този орден поддържа едни и същи ритуали и символика, има иерархична структура и в него съществува отчетлива разлика между висши и нисши и степени.
Ще напомним, че масоните от нисшите степени са поощрявани да виждат в лицето на „великия архитект” Бога. Те имат право да участвуват в ритуалите на своето вероизповедание.
Нагоре по стълбицата на степените, християнските възгледи и принципи за света постепенно биват подменяни с окултни.
Във висшите степени на масонството под „архитект на вселената” вече се подразбира не Бог, а луцифер. Така, постепенно, търпеливо, чрез сложна и хитроустроена система от степени и ритуали, Пайк и наследниците му подменили вярата в Бога с вяра в сатаната.
И за да не остане съмнение в антихристиянската природа на масонството, ще цитираме един от документите на френската масонска ложа „Великия изток на Франция” от 1903 г., където е записано: „Християнството и масонството са абсолютно непримирими”.
На масонския конгрес в Бельфоре през 1911 г. масонството било обявено за антихристиянска идеология и антицърква. Неотдавна, бившият велик магистър на споменатата по-горе френска ложа Жан-Мишел Кийярд заяви, че „масонските ложи в цяла Европа трябва да се обединят, за да победят Християнската идентичност в Европа”.
Дали търпението на някои масонски лидери се е изчерпало, или самочувствието им е порастнало, е трудно да се каже. Факт е, обаче, че те вече не се свенят да огласяват публично истинската цел на масонството, дълго прикривана зад фасада от красиви думи - унищожаването на Христовата Църква и на Християнската Религия, изкореняване на религиозната духовност от живота.
Другата масонска цел, също не е загадка за тези, които се интересуват от историята и живота на организацията. А тя е: превземане на обществото отвътре, чрез масоните, служещи в държавната администрация и обществените органи, чрез привличане в ложите на хора с власт и влияние. Тази хитра и коварна политика може да се определи като: власт над елита, и чрез него - власт над цялото общество. Сред членуващите в масонски ложи личат имената на много държавни и короновани глави.
Избрани по Божията воля на най-отговорните обществени длъжности, с вота на мнозинството гласоподаватели, тези държавници, на практика, чрез масонството, се оказват подчинени на хора с користни намерения, нещо повече - те се оказват подвластни на хора, изповядващи култа към най-тъмните сили, и чрез тях - волята на самия сатана!
Особено тревожи фактът, че в миналото и днес, масонските ложи приютяват много свещеници, включително висши архиереи на Православната Църква!!! Наличието на масони в църковни одежди е очевиден опит на масонството да превземе Църквата отвътре. Така, то се затвърждава като една от най- опасните антихристиянски организации в света.
Не по-малко опасна за обществото е симбиозата между масонството и тайните служби. Публична тайна е, че в редиците на масоните са внедрени много разузнавачи. Желанието на спецслужбите да държат под контрол ложите и да ги използуват, обаче може да се обърне срещу самите държавни органи. Защото е трудно да се предвиди на кого ще служат агентите по-усърдно – на своето ведомство или на висшето масонство. Може да се окаже, че те събират не толкова информация от масоните в полза на държавата, а обратно - че събират информация от държавата в полза на масоните.
Същото се отнася за масоните, които се трудят в отговорните ведомства и организации- министерства, съд, прокуратура, армия, полиция и пр. На кого реално служат държавните служители-масони, на своята страна или на ложата, от която получават директиви и внушения? Каква сила има офицерската клетва към Родината, или клетвата на висш магистрат пред съда, ако вече са се заклели във вярност на масонския орден?
Редица автори, които следят дейността на ордена, са единодушни, че масонството е предмостие на идеите за „нов световен ред” и служи за целите на глобализацията.
В религиозен аспект, очевиден е опитът на идеолозите на масонството да слеят отделните вероизповедания в едно всеобщо, всесветско, изповедание.
За мнозина, повърхностно запознати със Свещеното Писание, отпадането на религиозните различия, които в контекста на историята често са се явявали източник на конфликти, звучи примамливо. Но всеки, ориентиран в същината на Християнството, ще съзре в плановете за всеобща световна религия, почерка на „човекоубиеца” и „баща на лъжата” (Иоан 8:44) - дявола.
Идеята за сливане на вероизповеданията е само част от сатанинския замисъл срещу милиони християни, които трябва да бъдат погубени чрез отстъпление от Православието, а впоследствие - въвлечени в поклонение на „звяра” („антихриста”, б.а.) (Откровение, гл. 13) - зловещият цар на бъдещата Световна империя и първосвещеник на новата „синкретична религия”.
Глобалистката идея за всеобщо вероизповедание и световна държавна общност за всички хора, може да се осъществи само върху основите на разрушената Християнска Църква и на разградената национална държава. Затова, главната цел на масоните е унищожаването на Църквата и държавата - Църквата, като духовна опора на държавността, и държавата, като институция, материално подпомагаща Църквата.
Заговорът за дехристиянизация и денационализация на света е част от големия пъклен план, наречен „нов световен ред”. Той включва още: сливане на икономиките на отделните страни, заличаване на културните и езикови различия между народите, създаването на големи наднационални политически образувания (подобно на Европейския съюз), последвано от бъдещо сливане на тези „свръхдържави” в огромна световна империя - най-голямата от Сътворението досега, начело на която ще застане антихристът, диктаторът, изживяващ се като бог във възстановения Иерусалимски храм (Сол. 2:4).
Неслучайно, изфабрикуваната масонска легенда за убийството на първостроителя на древния Соломонов храм Адонирам (Хирам) заема централно място в масонския „епос”. Една от целите на тази измислица е да напомня на „посветените” за някогашния иудейски храм и за основната им мисия - да съградят за трети път храма, този път върху отломките на разрушената от тях Християнска Църква! Самото име на ордена подсказва намеренията на „зидарите” - да възстановят древната култова сграда, този път като място за поклонение на „живеещия бог”- антихриста.
Друг популярен масонски мит е историята за приемствената връзка между масоните и изгорените на клада през 14-ти век от френският крал Филип Хубави рицари- тамплиери.
Главната причина за съчиняването на този „исторически сюжет” е неговата символика, отговаряща на целта на масонството - разрушаване на държавната и на религиозната институции. Двамата главни виновници за смъртта на тамплиерите, френският крал и римският папа, изобразяват държавната и духовната власт, които трябва да бъдат унищожени в името на „новия световен ред”.
Христос е Бог на всеопрощаващата любов и милосърдие. В Неговите проповеди няма и най-малка следа от призив към насилие.
Христос извърши най-великата революция в духовната история - обнови Божественото Учение и го изпрати чрез Своите посланници - Апостолите, на всички народи, без да пролее капка чужда кръв. На Кръста, заради хората, Той проля единствено Своята.
Християнската религия отрича всяко насилие, като несъвместимо с принципите на любовта. Революциите, превратите, анархията, политическите убийства- всички опити за насилствено вземане на властта, за силова промяна на държавното устройство и политическата система, са форми на беззаконие, бунт срещу Божията уредба.
„Защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени” (Рим. 13: 1). Когато един незаконен и насилствен политически акт се върши срещу установената от Вседържителя власт, той се явява акт на богоборство.
Всеки, обаче знае как са се осъществявали социалните революции. В тях неизменно присъствуват насилието, беззаконието и омразата. Резултатът от всички революции упорито се повтаря във времето: страдания и смърт за хиляди невинни души. Това означава, че движеща сила на всяка революция е тъмната сатанинска сила.
Революциите приличат на магически социални експерименти, в които чародейците- революционери с утопичните си лозунги се стремят да постигнат някакво чудо - класово равенство или всеобщо благоденствие, някакъв нереален и непостижим резултат, за възможно най-кратък период от време. В сто процента от случаите, техните усилия пропадат - защото се опитват да построят високохуманно и благоденстващо общество без Бога и против волята на Бога. Революционното насилие винаги се е превръщало в кошмар за народите, независимо от лозунгите за „свобода, братство, равенство” и пр., защото негов вдъхновител е самият дявол.
Масонството е най-големият „инкубатор” за революционери в световната история. Фактите безмилостно говорят, че то стои начело на социалните метежи и на политическите преврати през последните столетия. И в Октомврийска Русия, и във Франция от времето на гилотината, и в десетки други революции, окървавили народите, масоните неизменно са първи в списъка на заговорниците. Всичките преврати в България през миналия век бяха извършени с активното участие на масони !!!
Масонството е една прецизно организирана антицърква, противоположна по цели и замисли на Православната, но изградена също на иерархичен принцип. Ако на върха на Православната Църква стои Господ Иисус Христос и с помощта на Светите Сили управлява видимата и невидима вселена, а под Него е Земната Църква, включваща Православния клир и вярващите миряни, то логично е да приемем, че на върха на масонската антицърква стои сатаната и подопечното му бесовско войнство, а под тях са ръководителите и последователите на земния сатанизъм.
И ако Бог, Великият Съзидател на необятната вселена, символизира градивното и творческо начало във всемира, то кой е Неговият антипод - разрушител и опустошител, вдъхновител и подстрекател на кървавите революции, преврати и метежи, ако не самия сатана?
Чудно ли е тогава, че организацията, наричаща себе си „антицърква”, винаги се оказва замесена в политическите събития, които рушат обществената сграда? Чудно ли е, че революциите носят на човечеството не мир, ред и справедливост, а смърт и разруха, след като техният призрачен кукловод е самият сатана, гордо стъпил на върха на масонската пирамида?
В наши дни често ни се внушава, че масоните управляват света чрез мрежата от ложи, подчинени на някакъв таен масонски център. Заговори се за „световно правителство в сянка”.
Без да подценяваме проблема, уверени сме,че това е поредния масонски мит, създаван не без помощта на медиите, подчинени на тайната организация.
Опитите за преувеличаване на масонската мощ не са от вчера. Те имат за цел да внушат на обикновения човек чувствата на респект и страхопочитание пред скритата сила на масонството. Хората, малко или повече, се боят от тайнственото. На този ефект масоните винаги са разчитали.
Да приемем тезата за масонското всемогъщество е равносилно на капитулация пред сатаната. За всеки християнин, подобна постановка е смешна. Защото не друг, а сам Бог ръководи света от висотата на Своето всемогъщество и съвършенство. Всевиждащият Творец знае всеки ход на противника, неговите скрити замисли и кроежи.
Той е допуснал злото в света временно, за изпитание на свободната човешка воля, за проверка и каляване на християните в битката с тъмната дяволска сила.
Християните не бива да униват пред слуховете за тайнствената мощ на масонството, защото Сам Господ Иисус Христос е казал: „ще съградя църквата Си, и портите адови няма да и надделеят” (Мат. 6:15), и още: „Не бой се, малко стадо!” (Лука. 12:32).
Дяволът и неговите слуги предварително са изгубили битката с Бога. Лукавият знае това, но не и тези, които му служат.
Много съвременни масони не подозират в какво са въвлечени, не само защото са оплетени от казуистиката на масонството, но и защото са безразлични към въпросите на Вярата. Вътрешно те не се интересуват от никакъв „архитект на вселената”, нито от абстрактни нравствени принципи обвити в красиви думи. Масонските ритуалите им се струват празен и глупав театър. За тези „практични” масони, ложата не е средище за духовни занимания, а елитен клуб, място за контакти и създаване на връзки. Те са там заради възможността да бъдат до силните на деня. Те вярват в могъществото на парите и се стремят към политическия лобизъм, заради изгодата от властта. Масонството им дава този шанс. Засега.
За съжаление, риториката и „човеколюбието” на масоните успяха да заблудят някои от най-чувствителните и добронамерени членове на обществото. В масонските ложи са членували и членуват не само банкери, индустриалци и политици, но и видни общественици, честни интелектуалци, учени, хора на изкуството, граждани със здрави християнски възгледи, свещенослужители. Изявените хуманисти винаги са били нужни на ордена като параван, който да прикрива истинските му намерения. (Ръководителите-масони знаят как да привличат набелязаните хора). Тяхната задача, за която едва ли са се досещали, е била и ще бъде, да представят масонската организация в очите на обществеността като почтенна организация с благородни цели.
Но не беше ли казано в Светото Евангелие, че „сам сатаната се преобразява в ангел на светлината?” Затова не бива да се учудваме, че служителите му се преобразяват „като служители на правдата” (2 Кор. 11:14-15).
Разбира се, този Библейски текст не се отнася до стотиците честни граждани, уплетени в мрежите на масонството, поради неразбиране на истинските му цели, а за лидерите, стоящи в сянка, които невидимо ловят в тях своите жертви.
Отхвърляйки преувеличените слухове за могъществото на ордена, не бива да пренебрегваме опастностите от дейността на масоните. Възможностите на ордена за въздействие върху обществените и политическите процеси в света, чрез контрол над едрия финансовия капитал, с помощта на връзките и влиянието, което масоните имат върху политическия, икономическия, културния и духовния елит на света, са реални. Масоните са проникнали във всички етажи на властта в най-развитите страни, в обществените организации, в религиозните деноминации, в органите за ред и сигурност. Те контролират значителна част от срествата за информация и пропаганда. В дейността на ложите участвуват някои от най-високопоставените личности в света, концентрирали в ръцете си огромна власт и богатства.
Именно такава бе една от целите на висшето масонство: съсредоточаване на световната власт и на едрия капитал в ръцете на един малък кръг от хора, създадаване на ново световно общество, оглавявано от свръхмощна и авторитарна, духовна, политическа и стопанска олигархия - отбран елит от заможни властолюбци, над който трябва да управлява една единствена личност, надарена с изключителни качества и враждебна на Бога - антихриста.
Ето защо масоните привличат в своите редове изявени личности с разнопосочно верую и политическа нагласа. Целта на висшето масонство е тези хора да променят своята религиозна и политическа индивидуалност, като се слеят в еднородна амалгама от претопени човешки души, обединени от стремежа си към власт над другите. Те, според дяволските планове на ръководството на култа, трябва да станат етажи от сградата на новата световна монархия.
Но нима дяволът и хората, които му служат са по-силни от Бога?!
Господ ще се надсмее!
Желанието на богоборците - явни и прикрити, да оспорват Божествената власт, винаги е завършвала с унизителното им поражение. За най-известния противник на Бога, именуван сатана (денница, луцифер), комуто богоборците, съзнателно или неволно се кланят, Пророкът казва: „как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди”, „ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята” (Исаия 14:12-15).
Такава ще бъде участта на всички, които по един или друг начин възстават срещу Божието всемогъщество. Едни от тях са масоните.
Огнян Христов
