„БОГОСЛОВИЕ” НА ГОРДОСТТА


изображения : 10
Четвъртък, 16 Юни 2011

Признавам, че пиша това с тягостно чувство. То се поражда от съзнанието, че в Църквата ежедневно прииждат новоповярвали братя и сестри, които очакват заварените от тях да са чисти в мислите и действията си хора, а духовниците – да отгатват прозорливо най-тънките им душевни трептения и да откликват на тях... Когато новообърнатите започнат да съпреживяват тайнствата, те откриват около себе си хора със същите проблеми, падания и изправяния, постепенно се научават да понасят немощите на братята и сестрите в Христа, и най-важното – да прощават... Какво обаче става с тях, ако попаднат първоначално при така наречените „клубни богослови”, които от „висотата” на някой форум в интернет се изказват, без да имат и най-малко право на това, срещу тази или онази установеност в Църквата, срещу езика на богослужението, срещу необходимостта душата да се очиства чрез Покаяние принесено с Изповед преди Причащение?... Става нещо грозно. Недоизпитали блаженството от единството в Христа, те се научават да дават акъл на тези, от които сами трябва да се поучават - духовниците. Осъждат една или друга канонична уредба и най-лошото – научават се да упрекват самата Църква в лицето на Светия Синод, поставят се над Православието в ролята на негови коректори, без да си дават сметка, че така вече създават една нова среда, която ще заварят от своя страна идващите след тях новоозарени от дара на православната вяра!

За всичко това може просто мълчаливо да се страда, да се опитва човек да преодолява смущението, да се моли за обсебените от гордостта „клубни богослови”, но едно събитие произведено в Страстната седмица – на Велика сряда, непросредствено преди Пасха, ме убеди, че това явление съвсем не е ендемично, че не е самородно и възникнало от самосебе си, а е привнесено и култивирано от една неправославна среда, служи си умело с гордостта и самомнението на отделни личности в изпълнение на една цел. Нека преди да я назова, да припомня в тяхната последователност събитията, които предизвикват тези редове:

- На 20 април 2011 г. в уеб-портала „Двери на Православието” се появява новината, подписана от Анна Маринова, че хорът на столичен храм „Св. св. Кирил и Методий” е взел участие в мероприятие организирано от опасната секта Анастасия. В същия материал се посочва, че „към въпросния софийски храм работи широко рекламираният Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий'”. Тази забележка изгражда внушение, че ръководителят на църковния хор, г-жа Боряна Найденова, е била длъжна да е наясно, че зад някой от организаторите на литературното четене, се крие секта, понеже при храма работи център за проучване на сектите.

- На 30 април 2011 г. – събота, г-жа Боряна Найденова публикува Опровержение, в което заявява, че е присъствала на литературното четене, като частно лице, тъй като неин близък е представял там своя книга, без да предполага участието на сектата Анастасия. Г-жа Найденова прави аналогия с дейността на консултанта на портала „Двери”, проф. Иван Желев Димитров, който присъства често на мероприятия, в които взимат участие християнски деноминации, които Православието възприема като секти. Опровержението не е публикувано в сайта "Двери", където г-жа Найденова го е пратила дни по-рано, а в сайта на БПЦ – Българска Патриаршия, където текстът е пратен, също, както и в други медии.

- На 1 май 2011 г. в сайта „Двери” се появяват три дописки под заглавия: „ По повод едно непоискано "право на отговор" или "когато гръм удари, как ехото НЕ заглъхва", „ Кой командва синодалния сайт?” и „ Сливенският митрополит Йоаникий се разграничи от публикация в синодния сайт” подписани съответно от Златина Иванова, Иван Димитров и „Двери.бг”. В материалите отново се настоява, че е непростимо г-жа Боряна Найденова да не знае, че сектата Анастасия е организатор на проявата, в която тя е взела участие, и няколко пъти се отправя обвинение, че тя лъже, когато заявява, че е пратила своето Опровержение на сайта „Двери”.

Скандалното „разкритие” на „Двери” се препубликува от повече от 70 български новинарски сайта, сред които на първо място тези, които не пропускат скандал, в който да се споменава Българската Православна Църква. В почти всички случаи в заглавието и първите изречения е изведено твърдението, че хорът на православен храм пее на мероприятие на сектата Анастасия!

Тъй като в дописките в портала „Двери” многократно се споменава храмът „Св. св. Кирил и Методий” с неговия Енорийски център, приютил вече няколко школи и разнообразни курсове, както и свой Енорийски издателски център, в който работя, лично се почувствах засегнат и потърсих г-жа Боряна Найденова. Исках сам да разбера как стоят нещата. От нея научих, че никъде в проявата, в която тя е участвала, не е споменавано името на сектата Анастасия като организатор или участник в събитието, нито пък там е присъствал „хорът на храм „Св. св. Кирил и Методий”, както твърдят авторите на „Двери” – Анна Маринова, проф. Иван Желев Димитров и Златина Иванова (Каравълчева). Просто г-жа Найденова отишла на представяне на книга на втория мъж на майка си, където завела две от децата си и един племенник (ако не ме лъже паметта). По тази причина тя пише опровержението, което изпраща на „Двери”. Те не го публикуват и тъй като това недоразумение добива размерите на скандал, в който се намесва името на Църквата, то тя изпраща своето обяснение по случая на електронния адрес на сайта на Българската Патриаршия, откъдето то се препубликува в сайтовете на храмовете „Св. Неделя” и „Св. св. Кирил и Методий”.

Всичко изброено дотук за страничния наблюдател е низ от действия и приказки на лица, чиито имена може би не са известни на читателите на онези над 70 новинарски сайта, които са огласили клеветата, че, видите ли, Църквата си общува със сектите, та чак им озвучава сектантските мероприятия. От това, кой на кого какво казал и какво написал, може и нищо да не се разбере - като в махленска клюкарница. Но ако в съзнанието на наблюдателя остане неизобличеното твърдение, че диригентът на църковния хор лъже за нещо си, всичко останало излиза нещо като истина.

Всеки, който се интересува от живота на Православната Църква, е забелязъл, че съществуват хора, които, така да се каже, се занимават „професионално” с оклеветяване на БПЦ. За тях изваждането на тежката артилерия - цели три материала - по великденските празници срещу православен храм и църковни служители, е необясним подарък! Хора от православните среди им вършат работата!

След тежките обвинения срещу нея, че лъже, че е пращала опровержение, както и срещу сайта на БПЦ и другите сайтове, с неудобство и за притеснение на г-жа Найденова настоях да видя доказателство, че тя действително е пратила своето опровержение на „Двери” преди да го предаде за публикуване в патриаршеския сайт.

Аз имам доверие на г-жа Найденова, но поради човешка немощ допуснах, че е възможно тя да се лъже, че е пращала опровержение... Затова предложих да отидем при нотариус, пред когото да се отвори пощата, от която тя е пратила своя отговор по право. Това нотариусът, към когото се обърнахме, извърши с добросъвестна точност, след което изготви констативен протокол удостоверяващ, че на редакторската електронна поща на сайта „Двери” опровержението е изпратено повече от едно денонощие преди да се предложи на официалния сайт на БПЦ и повече от две денонощия преди да се появят с гръм и трясък дописките, че тя лъже, че го е пратила! В пощата й, както също така добросъвестно установи нотариусът, липсват съобщения, от които да се разбира, че съобщението не е пристигнало до получателя си.

За всеки случай г-жа Найденова пише до управлението на американския сървър, където е регистрирана пощата й. Грешка няма – тя е пратила опровержението. „Двери” не са го пуснали, след което с енергична злоба я обвиняват в лъжа.

За всичко това моля читателя да погледне приложените снимки.

Давам си сметка, че цялата история дотук е дребнава до досада, но си давам също така сметка, че както посетителите на „Двери”, така и читателите на другите електронни издания, които са препечатали клеветническото обвинение, а те най-грубо са между 10 000 и 100 000 души, са останали с убеждението, че православният храм, който уж открито се бори срещу сектите, праща своя хор да участва в мероприятие на една от най-опасните секти у нас. „Щом г-жа Найденова и Десислава Панайотова се подписват на една ведомост”, то диригентката трябва задължително да разпознава сектите по пътя си и да ги отбягва!

Защо е било необходимо сайт, който се представя за „вход в Православието”, да смае православните си читатели по средата на Страстната седмица, когато православните се пазят от изкушения и се готвят да посрещнат след 49-дневния пост славното Христово Възкресение?

Моля за извинение четящия тези редове, който е проявил търпението да стигне дотук, за следващите подробности по този случай.

Тъй като сайтът на БПЦ е обвиняван в лицето на неговите редактори, че публикувал опровержението на г-жа Найденова, а сайтът на храм „Св. св. Кирил и Методий” е все пак издание на оклеветения храм, то следващият невидим етап от атаката на „Двери” се насочва към другото електронно издание, което „се е осмелило” да го препечати – сайта на катедралния храм „Св. Неделя”.

На 1 май проф. Иван Желев Димитров изпраща на електронната поща на администратора на сайта на храм „Св. Неделя” това писмо (тук и по-долу е запазен правописът на оригинала):

 „Уважаеми приятели, които поддържате сайта на столичната катедрала, Христос воскресе!
Днес, Томина неделя, прочетох и при вас едни лъжи, които излязоха в синодалния сайт. Вие прочетохте ли сигнала в Двери.бг? Вие познавате ли сектата "Анастасия" и нейните разклонения? Ако не, прочетете поне в Двери.бг или в Infocultbg.org, за да се запознаете. Диригентката на "Св. Кирил и Методий" е сгафила много сериозно, а затова не е виновен порталът Двери.бг, както се сещате. А вие ставате съучастници и в другата лъжа на синодалните журналистки: че били изпратили опровержение и в Двери.бг не искали да го публикуват! Вие им се предоверявате, нали? А не трябва, защото ставате съучастници в лъжата им! Нищо и на никого не са изпращали. Вие сигурно ме познавате и знаете, че аз имам много кусури, но лъжата не е сред тях!
Бъдете истинни, за да ви се радваме! Защото с подобни публикации вие дикредитирате първия храм на първата митрополия в България! А не бива, дори и последният храм да беше...” 

Да допуснем, че проф. Желев (както се назовава популярно сред студенти и колеги) не е имал възможността да установи, че опровержението би трявало да е в редакционната поща на „Двери”, както установи и документира с подписа си нотариусът! Да оставим на неговата съвест това, че щом не е проверил, не би трябвало да обвинява в лъжа и г-жа Найденова и редакторите на официалния сайт на Българската Православна Църква. Работата е в това обаче, че квалификациите, които той отправя „зад гърба” на обвинените от него се превръщат вече в клевета, както в морален и в законов аспект.

Това обаче не е всичко. Два дни по-късно, на 3 май, този път един от администраторите на „Двери” – Константин Спиров си позволява с тон, в който има неприкрита наглост, да се опитва да упражни отново натиск върху сайта „Св. Неделя”. Ето какво пише той тогава:

„Здравейте (който и да стои зад този сайт sveta-nedelia.org), пиша Ви от името на екипа на Двери. След като сте публикували клеветата Двери БГ, би било да препечатате и отговора http://www.dveri.bg/content/view/13213/62/ . Редно е не само от християнска гледна точка, но и от човешка.

Честно казано съм доста шокиран, че това излиза на страниците точно на вашия храм (да не говорим, че не е предизвикано с нищо(). Очаквам обновление по случая на адрес redaktori@dveribg.net, за да знаем как и дали да реагираме по-нататък.
Поздрави,
Косьо”

С други думи екипът на „Двери” заплашва, че ще „реагира” по-нататък, ако сайтът на катедралния на Негово Светейшество митрополитски храм „Св. Неделя” не ги подкрепи в лъжата. При това, както е видно от приложенията към този материал, дава същия този адрес на електронната поща, на който е изпратено уж неполученото опровержение.

На това писмо администраторът на сайта „Св. Неделя” отговаря в същия ден – 3 май, със следното писмо:

 „Уважаеми г-н Спиров,

В редакцията на сайта на Катедрален храм "Св. вмчца Неделя" се получи копие от писмото, което г-жа Боряна Найденова е пратила до портала "Двери на Православието". Това писмо е изпратено до Вас на 28 април малко след 14 часа.

От това съдим, че Вие се лъжете или лъжете, а това означава, че да публикуваме Вашите публикации с лъжливото обвинение, ни прави съучастници в престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на Република България. Сами разбирате, че сайт на Катедрален храм на Софийския митрополит, който е и Патриарх Български д-р Максим, не може да си позволи съучастие в престъпление!

Сайт "Св. вмчца Неделя (Кириакия)"

От този момент до ден днешен са минали повече от 40 дни. Администраторът и основен програмист на „Двери” Константин Спиров няма как да не знае, че в тяхната редакционна поща е получено опровержението на Боряна Найденова – той поддържа и портала и пощите му. А, щом той знае, няма как да не знаят и останалите „дверци”, или поне тези, които са замесени в случая, подписвайки клеветническите обвинения.

Тъй като всички, които работим в Енорийския център на „Св. св. Кирил и Методий”, сметнахме за свое задължение първо да приемем, че съществува и възможността да е станало недоразумение, решихме, че ще е по-добре да дадем време на нашите братя и сестри да установят грешката си и да се извинят. Ако гордостта им не позволява да го направят публично, поне да пишат по същия начин, както до редакцията на сайта на „Св. Неделя”. Но не би. Нашите братя и сестри лъжат съзнателно, а лъжата им и манипулациите, построени върху нея, имат за цел да дискредитират авторитета на редакцията на патриаршеския сайт, както и на храм „Св. св. Кирил и Методий”, който е приютил Центъра за религиозни изследвания и консултации, поставил си за цел да се бори против влиянието на сектите в нашето общество.

Дали обаче тази настоятелна лъжа е произведена от несъвършенствата на характерите им, за което трябва само да ги съжалим снизходително, без да забравяме собствените си недостатъци?

Моето лично мнение е, че лъжата е приета от братята и сестрите от „Двери” като оръжие, а против кого и защо трябва да се употреби това оръжие, не е много трудно да се разбере. Дори само поради факта, че двама от най-активно пишещите в този сайт са функционери на сектантска организация, при това от години. Това са Венцислав Каравълчев и Златина Иванова (Каравълчева), които професионално работят като мисионери на протестантската организация Чърч мишън сосайъти (Church Mission Society). Те изкарват прехраната си като „мисионери” за тази организация от 2003 г., като в ресора им е да „работят с Православните Църкви”! Своята „мисионерска дейност” те са упражнявали и упражняват в Грузия и Украина, според сайта на организацията: http://www.cms-uk.org/tabid/517/language/en-GB/Default.aspx (вижте и приложените фото-свидетелства). Какви задачи изпълняват сред православни християни функционерите на евангелистка организация, които у нас са някакви „свръх-православни” корективи на това, което пишем, правим и мислим, това нека остане за тяхната съвест. Работата е там обаче, че Златина Иванова си позволява да напада някого, който е отишъл на представяне на книга без да има и най-малка представа, че някаква секта се прикрива успешно зад пенсионерски клуб, без никъде да обявява присъствието си. В същото време г-жа Иванова и нейният съпруг Венцислав Каравълчев, които са сред водещите пера на „Двери”, вече 8 години се препитават от духовно бракониерство сред православни за сметка на евангелистка организация! В Грузия и Украина те работят открито като агенти на Чърч мишън сосайъти, за което, както е видно от сайта на организацията, разчитат и на финансова подкрепа от страна на протестанти-дарители. В България обаче, те са част от екипа на „ Двери”, чрез който вършат същата работа. От това какво излиза? Че клеветите разпространявани с тяхно участие, чието начало е дадено посред Страстната седмица, са част от дейността им насочена срещу Православието! Те със сигурност не проповядват учението на Православната Църква и в Грузия и в Украина, защото това учение приема за догмат, че Църквата е „една, свята, съборна и апостолска”, както се казва в Символа на вярата. Поставянето им в ролята на наемници на една евангелистка организация е фактическо противопоставяне на православния догмат!

Ако внимателно се проследят изявите им в статии за „Двери”, както и участието им във форумите, с ужас се открива последователната разрушителна дейност на мисионерското дуо, която очевидно не прави никакво впечатление на останалите в екипа, които, както виждаме, не се свенят да си послужат с лъжа, за да прокарат чрез медийното си присъствие в мрежата отрицателно отношение към духовници, храмове, личности.

Най-неприятно впечатление прави клеветата, на която Венцислав Каравълчев подложи светлото име на духовния старец Йосиф Ватопедски, когото във форум нарече „лъжец, представящ се за стареца Йосиф Исихаст, който пребивавал и във Ватопедския манастир на Света гора”. Гнусна и подла клевета, на която старецът Йосиф няма как да отговори, но тя е и всъщност предназначена за наивните форумци, които биха се опрелестили да възприемат надменния фамилиарен стил на "дверци", когато се изказват за светини или за духовни върхове: http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?f=15&t=2237&start=0&sid=447fe7a3a913b9b34559a07f66eb1ca8

Старецът Йосиф Ватопедски се престави в Господа в последните дни на юни 2009 г. и беше опят в главния храм на Ватопедския манастир на Света гора на 1 юли, по време на което стана чудо: в края на службата лицето на тридневния покойник се усмихна, което някои нарекоха „Усмивка от вечността”! Моля блаженият старец да ми прости, че ще приведа тук нечистите излияния на Каравълчев, но си мисля, че ще е поучително за всички тези, които са се изкушили да словоблудстват във форуми на православна тематика:

„Старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години. Пророкува, но пророк не е. До неотдавна се подвизаваше като Йосиф Исихаст и хората го бъркаха с големия атонски подвижник - стареца Йосиф Исихаст (1895-1959), на когото много иска да прилича въпросния старец и да подражава. Едва когато започна да пуска едни страшни и глупави пророчества и взе да се изживява като алфата и омегата на нашите дни, братството на Ватопед взе мерки и го принуди да си промени епитета. Е той пак беше достатъчно хитър да се превърне във Ватопедски. Не за друго, но и старецът Йосиф Исихаст понякога е наричан Ватопедски. Такива ми ти неща с този неуморен писател и пророк.”

Лъжа върху лъжа!

На това в същия форум отговори Алексей Стамболов - личен познат на стареца Йосиф:

„Смятам, че споровете тук са излишни, особено след последните публикации за кончината на блажения старец Йосиф Ватопедски.

Но заради истината и заради онези читатели, които все още не знаят нищо за стареца и биха се съблазнили, както и поради някои лични мотиви, реших да взема отношение по въпроса. Искам предварително да уточня, че горните слова намерих съвсем случайно във форума и то като като препратка от "Гугъл" и тези "лични мотиви" нямат нищо общо с миналите ми спорове с автора.

Няма да се впускам в полемика с уважаемия г-н Каравълчев, нито ще коментирам недостойните епитети, които той прикачва на човек, когото въобще не е познавал. Ще го помоля, обаче да отговори на следните въпроси:

1.Стъпвал ли той въобще на Света Гора и познавал ли е приживе човека, за когото пише и когото хули по такъв начин или сведенията му са от втора ръка?

2. Както знаем, Йосиф Ватопедски е автор на повече от 10 книги с духовно съдържание. Някоя от тези книги (незавсисимо кое издание) издадена ли е от него под името "Йосиф Исихаст" и изобщо - разполага ли г-н Каравълчев с някакви писмени източници, които да доказват, че Йосиф Ватопедски "до неотдавна се подвизаваше като Йосиф Исихаст"? И какво значи "неотдавна" (съобщението е пуснато в началото на 2008 г.): допреди 6 месеца, година, две години, пет, десет - колко?

3. Относно твърдението "старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години" - известно ли е на В. Каравълчев, че според атонската терминология определението "старец" (гр. γέροντας) се използва както като уважително обръщение към монах от всякаква възраст, така и като синоним на "духовен наставник", без значение на възрастта и на броя на монасите, които той ръководи. В тази връзка бих попитал също: как другояче да наричаме духовен наставник на братство, състоящо се от над 100 монаси (най-голямото канонично братство на Света Гора) и при това обновител на втория по значение и първия по големина монастир на Атон, щом "старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години"?

4. Относно твърдението " Едва когато започна да пуска едни страшни и глупави пророчества и взе да се изживява като алфата и омегата на нашите дни, братството на Ватопед взе мерки и го принуди да си промени епитета." - известно ли е на автора му, че старецът Йосиф е ръководител и духовен наставник на Ватопедското братство, а не обратното? И изобщо - може ли по някакъв начин да подкрепи той тези свои думи: т.е. че уж ватопедските монаси (кои по-точно?) се скарали на своя старец за книгите, които издава и твърденията, съдържащи се в тях? Знае ли кой е издателят на тези книги? Виждал ли ги е, чел ли ги е г-н Каравълчев, за да направи евентуално сравнение между първото и следващите издания? Или е слушал касети/дискове с проповеди на стареца, за да може евентуално да направи анализ кога си е "променил епитета"? Какви пък, в края на краищата са били тези "мерки" - увещание, забрана, заплаха...?

5. Относно твърдението " старецът Йосиф Исихаст понякога е наричан Ватопедски" - много бих искал да науча по какъв начин Йосиф Исихаст е свързан с Ватопед, та да го наричат Ватопедски. Обикновено такива епитети слагат на хора, подвизавали се в дълго време в даден монастир или свързани по друг съществен начин с него. Познава ли изобщо В. Каравълчев житието на стареца Йосиф Исихаст и знае ли къде се е подвизавал той? Може ли да посочи поне един-единствен писмен източник, който да дава на Йосиф Исихаст определението „ Ватопедски"?

Бих могъл да продължа с въпросите си, но мисля да спра дотук.
Надявам се съфорумците да разберат целта на моите въпроси, а В. Каравълчев да разбере грешката си и да я поправи.”

До този момент Венцислав Каравълчев не се е извинил за недостойните си хули срещу един от последните по време духовни старци на Православието. На Алексей Стамболов той отговаря, като говори за себе си в трето лице:

„За разлика от теб, В. Каравълчев знае, какво е писал, сведенията са му от първа (1) ръка и написаното от мен е напълно вярно и достоверно. Жалко, че си пропилял толкова години от живота си на Атон... Нямам желание да обсъждам с теб абсолютно нищо, понякога е необходимо да се пази и форумна хигиена, така че приятно вихрене.”

Каравълчев знае, че лъже, но настоява лъжата му да бъде възприемана за абсолютна истина дори пред лицето на изобличението. Естествено той няма да се заеме да отговори на въпросите, които А. Стабловов му отправя.

По същия начин от 28 април до сега „Двери” не се извиняват за лъжата, че не са получавали опровержение на една тяхна явна манипулация. Работата им очевидно не е да се извиняват. Така Каравълчеви няма да са си свършили работата!...

Този пример не е най-красноречивият за линията на подкопаване учението на Църквата. Той обаче е най-ясният – чрез унищожаване на авторитета на духовното старчество ние горделивите техни съвременници да почнем да богословстваме във форумите, за да спечелим похвалите на самопроизвелите се за последна инстанция каравълчевци.

Откъде обаче се появи тая страст у тях да се нахвърлят срещу столичния храм „Св. св. Кирил и Методий” с неговия Енорийски център, поместил Школа по църковна дърворезба, Школа по иконопис, Школа за източно църковно пеене, Издателски център, Центъра за религиозни изследвания и консултации, за когото вече споменахме, както и известните вече няколко години курсове по църковно- славянски език, типик, химнография, библейски еврейски език? Прави впечатление още в първите дописки на „дверци", че те се опитват да обвържат измисленото от тях участие на хора на храма в литературното четене на книгата на втория баща на диригентката на хора, с личността на г-жа Десислава Панайотова-Пулиева и ръководения от нея Център за религиозни изследвания и консултации (ЦРИК). ЦРИК е създаден от Българската Православна Църква с протокол №6 от 13 юли 2006 г. на Епархийския съвет на Софийска епархия. Тоест този Център, който бива постоянно и неуспешно съден от всякакви сектантски формирования почти от началото на съществуването си, поради праволинейната си насоченост към изобличение на сектите от гледна точка на учението на Православната Църква, се явява една прицърковна организация. Около кръга „Двери” пък има създаден почти по същото време един „ Център за проучване на нови религиозни движения”, на който вдъхновител и ръководител е все така проф. Желев. Разликата е в това, че неговият „център” е неправителствена организация, което означава и извънцърковна. Както извънцърковен се оказа и порталът „Двери на Православието”, от който преди време Светият Синод на БПЦ оттегли благословението си... Преди няколко седмици „Двери” обяви с нескривана радост, че техният Център за проучване на нови религиозни движения е приет за членство във ФЕКРИС – една международна организация, в която  членуват най-различни светски и неправославни християнски организации (http://fecris.tripod.com/).

Тук ясно проличава становището на кръга „Двери” по въпроса за това какво представлява сектата. Това становище не е становището на Православието, което смята за секта (т.е. за „част, отделила се от цялото”) всяко формирование, което се е отделило от Тялото на Църквата, но се самоназовава „християнско”. Професор Желев преподава Нов Завет в Богословския факултет на Софийския университет и това не може да не му е ясно. Трудно ще забравя с каква безкомпромисност професорът изисква да се знаят наизуст определени цитати от Новия Завет, (за което като негов студент съм му много задължен!). Професорът се смята за познавач на новозаветните истини, знае ги наизуст, но под секта, тоест нещо отделно от Православието, той вероятно смята само нерегистрираните вероизповедания. По тази логика „Свидетелите на Йехова” не би трябвало да са секта – нали са регистрирани! Очевидно не е сектантска за професора и евангелистката организация, за която работят от години Каравълчеви. Така нещата стават разбираеми, но защо съществуването на ЦРИК, основан от Българската Православна Църква, ще предизвиква такава ненавист? Какво друго да му дойде на ум на човек, освен, че в тази прицърковна организация професорът и неговите помощници виждат конкурент, който е заел мястото, което те искат да заемат? Навсякъде в чужбина „информационният портал „Двери на Православието” се обявява за създаден с благословението на Светия Синод на БПЦ и понякога – като „неофициален сайт на БПЦ”. От разсеяност "дверци" са пропуснали да уведомят изданията, в които са си направили труда да се представят, че вече нямат това благословение, а откакто са го загубили минаха поне две години, ако не греша. Подобно е вероятно и обяснението за омразата, с която облъчва читателите си „Двери”, когато стане дума за официалния сайт на БПЦ – Българска Патриаршия. За да разберем от какво се поражда това лошо чувство обаче, трябва да се върнем няколко години назад, когато споменатият Константин Спиров уж с доброволен труд създаваше сайта на официоза на БПЦ - Църковен вестник. Когато този човек, нямащ нищо общо с вестника, освен, че съпругата му работеше там, разбра, че тогавашният главен редактор на Църковен вестник г-н Георги Тодоров иска да упражни правото си да ръководи и електронното издание, изведнъж това се оказа невъзможно. Спиров с много енергия оплю Георги Тодоров и изпадна в истерия, когато той в качеството си на главен редактор нареди сайтът, който уж бе дарен, да се постави на разположение на Синодално издателство, в противен случай да излиза под друго име. Тази широко неогласявана тогава ситуация предшестваше създаването на „Двери”, които временно се обединиха с другите известни бракониери – тези от кръга „ Покров”, които пък се отцепиха възползвайки се от факта, че са регистрирали домейн „Православие.бг” в противоречие със Закона за вероизповеданията и които също нямат синодално благословение.

Съществуването на патриаршеския сайт отнема възможността да се упражнява желаният медиен контрол върху управителното тяло на Българската Православна Църква и общественото мнение, а на съществуването на прицърковния Център за религиозни изследвания и консултации, ръководен от Десислава Панайотова, се гледа като на отнето предимство. Именно това са и причините за злостните атаки, описани по-горе.

Признавам, че в общата си работа с д-р Панайотова неведнъж сме били в противоречие, но смятам това за част от работата – ние сме хора, всеки с немощите си. Важното е, което ни обединява – Църквата, чиято основна деятелност е в услуга на спасението на всички човеци.

Кого обаче спасяват интригите, лъжите и оклеветяването на хора, които от приличие и от опасения да не послужат за съблазън на спасяващите се, не им отговарят? „Когато няма благословение, казваше една подвижница, в деянията се настанява лукавият!” Мисля, че точно това се случва пред очите ни!...

Забележителна в това отношение е една мисъл на митрополита на Навпактос Йеротей Влахос (Еладска Православна Църква): „Според учението на Св. Григорий Палама, богословите са, строго казано, боговидци, а богословието е съзерцание, което: „... е и знание за Бога, знание на учението за Него и умозрение, което наричаме богословие...” (Св. Григорий Палама. Триади в защита на свещенобезмълствуващите). Този, който няма опит и знания за предметите на вярата, се захваща да учи за тях, „вървейки по пътя на собствените си разсъждения и опитвайки се с помощта на разума да покаже благото лежащо по-високо от разума, който очевидно е достигнал крайно безумие...” И заедно с невежеството, такъв човек „ще се окаже богоборец” (Подч. м.)(Св. Григорий Палама).” („Православна психотерапия”, главата „Богословието като медицинска наука”).

Вероятно не всички в кръга „Двери” са обсебени до такава степен, но със сигурност в това общество властва демонът на тщеславието, но не на кое да е, а на богословското тщеславие. „Книгите на Зографското издателство трябва да се забранят!” – пишат те във форумите си. Там имало грешки, които те, свръхобразованите, виждали, но други нямало да ги видят. Защо тогава те самите не преведат и издадат книгите, за чиято забрана се изказват? „Бих седнал да преведа нещо - казва един от тях в отговор на зададеният от собствената му съвест въпрос, - но нямам време...” Затова пък времето им е предостатъчно да хулят, да се занимават с часовника на дядо Николай, да не пропускат хула срещу някого от духовниците, които не са смятани за приближени до техния кръг.

Лукавството на форумното богословие заслужава отделна тема, но по-важно е да знаем, че то по най-тънък начин води до смъртен грях, до хула към светинята, към Божията Майка. Погледнете този „ възвишен” „богословски” диалог, който обсъжда... приснодевството на Божията Майка, за да разберете какво имам предвид (и нека нашата Владичица и Приснодева (Завинаги дева!) Мария ми прости!):

http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?f=4&t=2577#p31163

Можем да предположим, че това е на лична основа, че е възмущение от ревност по Бога. Но не е. „ Не бъдете толерантни към синода! – инструктира проф. Желев редакторите на сайта. – Синодът е толерантен само към себе си!” – и тази инструкция менторът дава, докато „Двери” все още има благословението на същия този Свети Синод преди по-малко от 4 години. Ще ми бъде любопитно дали професорът ще има неразумието да ми направи услугата да поиска да докажа това пред български съд... Тогава и тези, които все още вярват, че той работи за благото на БПЦ, ще се уверят, че нямат работа с човека, а с бесовете, които го ръководят...

Всичко написано дотук би могло да послужи за нанасяне на удар върху авторитета на Църквата, но какво да изберем? Да премълчим и да оставим бесовете да доведат нашите падащи братя и сестри до дъното на пропастта? Като човеци ние не сме нещо повече от тях и трябва да се пазим от „ богословието на гордостта” като от огън, защото то погубва не само нас, а и тези, които биха ни повярвали...

Моля читателите да ми простят, ако казаното дотук ги подтиска! В последните 4 години направих всичко възможно да кажа на хората в „Двери” какво мисля. Те не пожелаха да го чуят. Казах го пред свидетели, както повелява Писанието, а сега остава само да го кажа пред Църквата. Не си правя никакви илюзии, че тези бележки ще пожънат покаяние... но остава надеждата, че „невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лука 18:27). Бог да ги прости и да помилва! Амин!

 

Руси Ст. Русев

 


Програмиране и дизайн
от ОЛЕС БИЗ