АТЕНТАТЪТ В „СВ. ВМЧЦА НЕДЕЛЯ” – ОПРЕДЕЛЕН ОТ ТЕЛЕВИЗИОННИ ЗРИТЕЛИ ЗА СЪБИТИЕ НА ВЕКА
Петък, 05 Февруари 2010
По модела на телевизионния формат на ББС, известен у нас като „Великите българи”, Българската национална телевизия стартира поредица от предавания, последното от които "Българските събития на ХХ век" в своята девета категория – „Атентати” класира чрез зрителско гласуване на първо място атентата в катедралния храм „Света вмчца Неделя” (тогава „Св. Крал”) извършен на 16 април 1925 г. За класирането на това трагично събитие са се обадили 40,53% от зрителите.
Преди да се извърши гласуването кратък видеофилм разказва за събитията, които в повечето случаи са непознати на широката публика.
Според зрителското гласуване класацията на терористичните посегателства изглежда така:
Атентатът в „Св. Неделя", 1925 г. - 40,53%
Убийството на Гео Милев, 1925 г. - 15,00%
Убийството на Александър Стамболийски, 1923 г. - 12,06%
Атентатът в Марсилия, 1934 г. - 10,60%
Убийството на Георги Марков, 1978 г. - 5,65%
Турските атентати по врме на т.нар. "възродителен процес", 1984-1985 г. - 5,65%
Солунските атентати, 1903 г. - 4,56%
Убийството на Андрей Луканов, 1996 г. - 2,86%
Атентатът в Бургтеатер, 1925 г. - 2,01%
Покушението срещу цар Борис ІІІ в Арабаконак, 1925 г. - 1,08%
Преди и след обработването на зрителския вот поканените в студиото общественици, журналисти и свързани със събитията хора коментираха тяхната значимост и непознатата им страна. В тяхното число бяха журналистите Христо Христов и Крум Благов, Любомир Марков - братовчед на убития писател Георги Марков, професор Калин Янакиев, Иван Попйорданов - потомък на македонските революционери, сега - директор на Сатиричния театър, и адвокат Марин Марковски.
Професорът от Софийския университет Калин Янакиев обърна внимание на обстоятелството, че на атентата в „Св. Неделя”, подготвен от Коминтерна, умишлено управляващите десетилетия наред не са обръщали внимание и по тази причина са неизвестни на обществеността имената на загиналите 150 души. Фактът, че той е планиран от Военото крило на ЦК на БКП в навечерието на Велики четвъртък по време на опелото на убитият наскоро преди това генерал Константин Георгиев, е достатъчно красноречив за нагласата на извършителите. Това, че на опелото присъстват най-видните военни и управленчески кадри на България, както и че се е очаквало да присъства Цар Борис ІІІ, който случайно закъснява, е показателен за целите, които атентаторите си поставят. Последвалият след това терор, който кулминира в извършения с отчетливо масонско участие преврат от 1934 г., пък ясно говори, че истинската национална трагедия, противопоставила едни българи на други, е внимателно планирана като част от по-мащабен план. В подкрепа на това разбиране са и историческите архиви, според които т.нар. Деветосептемврийски преврат се извършва от превратаджиите от 34-та година, а „народните партизани” са само лошо организирана масовка.
Под покрива на "Св. Неделя" били струпани над 25 кг експлозив, монтиран над една от колоните на основния купол.На място загинали около 150 души, други 70 починали от раните си, ранените били над 500. Сред жертвите били 12 генерали, 15 полковници, други военни, трима депутати. По случайност всички членове на правителството се отървали с леки наранявания.
Напълно неизвестен факт, който е убягнал и на организаторите на телевизионното предаване е този, че служещите опелото духовни лица не са получили и драскотина!
"...Никой в човешката история не е взривявал на Великден божи храм”, пише професорът по история Георги Марков в книгата си "Покушения, насилие и политика в България 1878-1947".
