БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА НАВЪРШИ 1140 ГОДИНИ

Четвъртък, 04 Март 2010

Източник: Нетинфо

На 4 март преди 1140 години - през 870 г., е създадена българската православна църква.

На тази дата византийският император Василий I свиква извънредно заседание с участието на представители на папа Адриан II, източните патриаршии и българската делегация, на което е решено България да получи своя архиепископия под опеката на Константинопол.

Така са поставени основите на Българска църква. Тя е осмата по ред в общността на източно-християнските църкви през IX в.

Самото покръстване започва няколко години по-рано,

когато хан Борис I (852-889 г.) решава да въведе християнството като официална религия, за да постигне духовно-етническото единство на държавата.

Първоначално той иска покръстването да се извърши от Западната (Римска) църква и през 862 г. сключва съюз с Людовик Немски, който урежда и приемането на християнството.

Византия обаче организира коалиция от Великоморавия, Хърватско и Сърбия против България и на следващата година българските войски са разбити. В мирния договор има клауза българският владетел и целият народ да бъдат покръстени от Константинопол.

Хан Борис и семейството му се покръстват през 864 г. Борис приема името Михаил и става княз.

Масовото покръстване на народа

започва през пролетта на 865 г.

Княз Борис се опитва бързо да изгради самостойна църква, за да попречи на разпространяването на други религии в страната, както и да се ограничи разширяването на византийското политическо влияние.

За целта възстановява политическия съюз с немците и търси протекцията на Римската църква.

След три години безплодни преговори

обаче княз Борис отново обръща поглед към Византия, която този път е по-сговорчива и склонна на отстъпки.

По същото време в Константинопол заседава църковен събор (869-870).

Три дни след закриването му императорът свиква извънредното заседание, на което България получава своя архиепископия.

На първия църковно-народен събор в Преслав през 893 г. е въведен славянския език в богослужението.

След успешната битка при река Ахелой (20 август 917 г.) княз Симеон се провъзгласява за "цар на българи и ромеи".

Според тогавашните разбирания положението на Църквата трябва да отговаря на високото достойнство на българската държава.

В самата Византия е създадена теорията за тясна връзка между царство и патриаршия , според която царството трябва да има патриаршия. По силата на това правило към 919 г. на Църковно-народен събор официално е провъзгласена църковната автокефалия и българският архиепископ получава титлата патриарх.

Българската автокефална църква с ранг на патриаршия заема шесто място сред древните най-авторитетни патриаршии на Православния Изток.




Програмиране и дизайн
от ОЛЕС БИЗ