Печат

В ранната утрин на 20 април 2012 г. група от 40 поклонници, организирани от братството „Св. арх. Михаил” при столичния катедрален храм „Света Неделя” потеглиха от София към Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий”, намиращ се във Видинска епархия (За историята на манастира вж дописката от м. май 2011 г.), за участие в празника „Живоприемен източник”, който винаги се празнува в петък на Светлата седмица. Под Клисурския манастир се намира аязмо (1870 г.), носещо името „Живоприемен източник”, от което блика лековита вода, идваща от връх Тодорини кукли. По традиция всяка година, след празничната литургия там се отслужва водосвет за здраве и преуспяване на подвизаващите се в Клисурския манастир и на чесните поклонници, дошли за празника.

 

 

Въпреки лошото време, участниците в поклонението успяха да стигнат навреме за светата Литургия, оглавена от Негово висопопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан в съслужение с Деволския епископ Теодосий, Величния епископ Сионий и множество духовници, дошли за празника: архим. Йоан от Берковица, архим. Борис, игумен на Добридолския манастир, архим. Василий, игумен на Чипровския манастир и духовниците от София: ставр. свещеноик. Мина Минчев, председател на столичната катедрала, иконом Стефан Пешев от храма „Света София – Премъдрост Божия”, прот. Петър Симеонов от храма „Света Троица”, кв. Разсадника и други.

 

С благословението на Видинския митрополит Дометиан, проповед за празника произнесе духовният наставник на манастира, архим. Антим, протосингел на Видинската света митрополия. След светата Литургия бе отслужен и традиционният водосвет, в края на който епископ Сионий, участник в последното донасяне на благодатния огън от Йерусалим, разказа преживяванията си в това пътуване: „ ...Неописуема духовна радост е за всеки християнин посещаването на светия град Йерусалим – каза епископ Сионий – Неписуема и неизразима е тази благодат, която лъха от мястото където самият наш Господ и Спасител Иисус Христос е ходил, където неговите стъпки са благословили улиците, къщите и целия град, както и цялата благословена околност на древна Юдея. Още по-голяма е радостта когато човек присъства при слизането на нетленния и благодатен огън, изпращан само на православния патриарх, който с особени молитви и велико страхопочитание и ревност влиза в гроба Господен и измолва тази неизказана благодат и утвърждение за Православието. Нашата духовна група през целия път до там се намираше в духа на молитвата и постоянното очакване на благодатта, а на връщане беше изпълнена с голяма духовна радост, която предаде и се почувства у всички православни сърца, които след това взеха благодатния огън [...] Той се изпраща още от древност само на православния патриарх в Йерусалим. Дори когато други изповедания са се опитвали да окупират гроба Господен, огънят е падал извън построения там храм, но отново в ръцете на православния патриарх, едно утвърждение на Православието, но и велика отговорност за него и за всички православни йерарси, които са длъжни да пазят в чистота тази благодат и да я преподават вярно на своите духовни чеда [...] Нека благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде със всички вас и светлината на йерусалимския огън да озарява духовните сърца в правилното разбиране на светото Евангелие и в благодатното единство на светата ни православна Църква”, завърши епископ Сионий.

 

След традиционното многолетствие митрополит Дометиан прикани всички гости да се отправят към новооткрития музей на манастира, който бе осветен и благословен от тримата йерарси. Видинският митрополит поздрави негово високопреподобие архимадрит Антим, духовен наставник на манастира, за положените усилия при уреждането на музея, както и музейните работници, потрудили се за неговото благоукрасяване. В отговор архимадрит Антим изказа благодарност на епархийското ръководство на Видинска епархия в лицето на Негово високопреосвещенство митрополит Дометиан, който благослови в манастира да бъде учреден този музей, показващ изключителните експонати и реликви не само на светата обител, но и на Видинската света митрополия. Това са: оригиналните одежди на първия български екзарх и неговата среброкована корона; лични молитвени реликви на първия игумен на светата обител: неговият кръст, изработен в 1791 г. в Русия по времето на император Павел; свето Евангелие от 1778 г. с обков от злато и сребро; както и реликви от други храмове, наследство на светата обител. Архимадрит Антим благодари също така на архитекта Йордан Иванов и неговия екип: родния му брат и г-жа Анюта Каменова, потрудили се за изключително сполучливото и естетично проектиране, изпълнение и подредба на музея. Нагледно е представена и богатата история на Клисурската света обител, преведена и на английски език, изпълнена с много дати и имена на всички игумени с техните братства, които са вложили своята духовна сила и енергия, за да може днес да съществува в благолепие светата обител. Има още доста експонати и материали, свързани с историята на манастира и епархията, които ще бъдат допълвани и излагани с времето, за да бъдат видени от повече хора. В съседство с музея е организирана и т.нар. „купчийница”, където са изложени икони, изработени в иконописното ателие на манастира, под ръководството на игуменката, нейно преподобие майка Таисия.

 

Поклонниците от братството при катедралния храм „Света Неделя” имаха на разположение два свободни часа, за да се полюбуват на природата около манастира и да се подкрепят. Следобед те отпътуваха към Калотина, откъдето стигнаха до с. Чепърлянци. Там автобусът ги остави и те продължиха пътя си пеш около 2 км на изток, за да стигнат до Чепърленския манастир „Света Петка”, намиращ се на десния бряг на р. Нишава. В момента светата обител се стопанисва от боголюбивия мирянин Богдан, който прие поклонниците изключително радушно и на драго сърце им разказа историята на манастира. Кога точно бил съграден той първоначално няма точни данни, но това място се почита от местното население като свято от незапомнени времена. Легендите разказват, че там в древност съществувало римско селище с важно значение по пътя Via Diagonalis, свързващ новозавзетите земи на Дакия с Гърция. При разкопки са намерени римски монети от различно време и останки от сгради. Намерени са също така каменни кръстове, което говори за ранното проникване на християнството в тези земи.
Възстановяването на светата обител започнало в 1920 г., след като на Андрей Манов, жител на близкото село Липинци две години по-рано му се явила на сън света Петка и му казала, че трябва да съгради манастир в местността „Църквището”. Отначало той не повярвал и не сторил нищо, но след случилите му се различни нещастия сам отишъл на уреченото място и изградил всичко според съновидението. Храмът бил издигнат на мястото на раннохристиянско оброчище, в основите на което били намерени две надгробни византийски плочи, положени сега в двора манастира (На едната от тях ясно личи раннохристиянски кръст), и няколко монети, датирани в периода VI-VIII в.. Постепенно наоколо се оформили стопански и жилищни сгради.

 

Срещу празника на св. Петка в манастира се събират хора от цялата околност. В двора има кладенец с лековита вода. Известно е, че Света Петка помага на хора с увредено зрение. Манастирският храм бил осветен в 1937 год., а неговият основател Андрей Манов (дядо Хаджия, както станал известен сред местното население заради факта, че посетил Божи гроб) приел монашество и останал в светата обител до смъртта си в 1969 г.. След това манастирът бил обитаван от две монахини: едната, сестра Доротея, която почина в 1994 г., а другата, сестра Варвара – в 1996 г.. Оттогава до сега в светата обител няма духовно лице и за него се грижи Богдан. Църквата е препокрита и прясно боядисана, едноабсидна, с вход от южната страна, а на външната западна стена има ниша с образа на св. Параскева (Петка).

 

Поради напредналото време поклонниците не успяха да посетят Разбоишкия скален манастир „ Въведение Богородично”, разположен в дефилето на р. Нишава, на около 15-20 мин. пеш от Чепърленския и поеха обратно по черния път към автобуса. Вечерта, ок. 21 ч., уморении, но доволни, те стигнаха в София, а по пътя дякон Петър изнесе духовна беседа за нуждата на човека от връзката му с Бога и за задоволяването на тази нужда чрез духовния и светотайнствен живот в Църквата.

 

София, 23 април 2012 г.

 

Текст и снимки: дякон д-р Петър П. Симеонов

 

За исторнията на Чепърленския манастир са ползвани материали от сайтовете: http://www.bulgariamonasteries.com, http://www.pravoslavie.bg, http://bulgariatravel.tv.