„…Който има уши да слуша, нека слуша“ /Лука 8:8/
Тия слова изрекъл нашият Господ Иисус Христос, след като завършил притчата си за сеяча. Тях Той повторил и в края на тълкуванието и, за да подчертае по този начин още повече дълбокия смисъл и голямото значение на нейното съдържание. Към внимание призовал Своите слушатели божественият Учител, защото за сполучливото разрешение на важните и сериозни задачи в живота се изисква повече от всичко друго правилно разбиране, усърден труд и постоянство.

Голям труд полагат земеделските стопани в този период – грижливо изорават нивите си и ги засяват с избрани и обеззаразени семена. Време на усилена сеитба е и затова светата Църква в този сезон на благословени грижи и трудове за сеитба, за да ни предпази от отклонения и увлечение в грижите ни за задоволяване нуждите на тялото и за да ни напомни, че освен тия грижи има и много по-важни грижи, чрез прочетената днес на светата Литургия евангелска притча за сеяча спира нашето внимание върху духовната сеитба, върху сеитбата на зрънцата на вярата, любовта и правдата, върху засяването в сърцата на хората на благодатните семена на евангелския живот, от които се ражда блаженство не само на земята, но и на небето.

Сеячът в евангелската притча сеел еднакво добри семена, но не всички дали плод. Защото едни от тях, като паднали край пътя, били изкълвани от птиците небесни; други, като паднали на камениста почва, още щом поникнали, изсъхнали, а трети попаднали между тръни и били заглушени. Дали плод стократен само онези семена, които паднали на добра земя.

Ние виждаме, че опитният и предвидлив  земеделец преди да почне да сее, първо подготвя почвата за сеитба. Наторява и разорава нивите си и чак след това ги засява с добро и отбрано семе.Не стори ли това, той не може да очаква богата жетва.Така е и с духовната сеитба и жетва. Ако искаме нашата дейност сред младежта, обществото и народа да бъде положителна и резултатна, необходимо е да внимаваме както върху жизнеността и здравината на идеите, които разпространяваме и насаждаме, така и върху душите, върху които те ще хвърлят. Защото, колкото и да е благородна и възвишена една идея, тя може лесно да заглъхне и да не даде своя плод, ако предварително не е направено всичко необходимо за нейното правилно и добро възприемане.

Истински духовен разтеж и напредък има само там, където ревностно се сее словото Божие, където семето на евангелските идеи за обнова в живота се сее по апостолски, а за да може това благодатно семе да даде своя плод, трябва предварително да се подготвят за него душите. Леките и повърхностни души, които бързо се поддават на сатанински внушения и примамки, да се направят устойчиви и положителни в доброто. Каменните сърца да се омекотят; жестокосърдните души да станат нежни и състрадателни, а обрасналите с бурените на греховете  и пороците души да се очистят и чак след това може да се сее с надежда за добра и богата жетва.

Всички ние сеем – и големи и малки, учени и прости, свещеници и миряни, управници и управлявани. Целият ни живот е непрекъсната сеитба и жетва. И жънем това, което сеем. Жетвата е според сеитбата. Каквото посее земеделецът днес, това ще пожъне утре. Здравите семена дават добър плод, а загнилите зърна – лош плод. Никой не очаква от неразорани и незасети ниви някакъв плод, или пък от ниви, засети с пшеница да се роди царевица. Каквото посеем и ние в живота си, това и ще пожънем, а ние сеем всеки ден. Сеем чрез нашите мисли, чрез нашите думи и дела. Както казва и един писател:“Посей мисли и ще пожънеш думи; посей думи и ще пожънеш дела; посей дела и ще пожънеш характер; посей характер и ще пожънеш вечност“. Сеитбата на доброто ражда само добро, а злото – зло. Семето на егоизма ражда егоисти. Омразата ражда омраза. Каквото посеем това и жънем – който сее ветрове ще пожъне бури.

Ако сеем лъжа в семейството си, в търговията си – изобщо в живота си, нека бъдем сигурни, че един ден ще жънем плодовете и. Ако сеем невъздържание и сластолюбие, ще жънем физическо и морално израждане, жалко съществуване и преждевременна смърт. Ако сеем леност и нехайство, ще жънем сиромашия и мизерия. Ако сеем злоба, омраза и завист, ще жънем подкопано здраве, тревоги и смут. Ако сеем кражби и грабежи, ще жънем позор, присъди и затвор. Класическа си остава през всички времена изречената от блаженния и вдъхновен носител на Христовото благовестие свети апостол Павел истина, че каквото посее човек, това и ще пожъне: който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в духа ще пожъне вечен живот“/Гал. 6:7-8/. Страдания, болести, скърби, смърт и вечно осъждане ще пожънем, ако сеем през живота си, лоши мисли, лоши думи и лоши дела, а богата жетва на радост, мир, здраве благоденствие и вечно блаженство ще имаме, ако живеем според волята на Бога и сеем семето на евангелската правда и любов в живота.

Едва ли има някой, който да не желае за себе си, за семейството и народа си радостни и щастливи дни, а такива дни никога няма да настъпят, ако не се работи за тяхното идване. Затова всички – и просветни деятели, и обществени водачи, и народни управници – от най-малкия до най-големия, ако искаме утре да не бъдем свидетели на печална и злополучна жетва, трябва много да внимаваме върху онова, което сеем в нивата на народния ни живот. Да сеем радостно в тази нива само семето на правдата, истината, чистотата и любовта! Да озаряваме с лъчите на евангелските идеи за обновление на живота помрачените души и сърца! Да сеем докато е време! Да засяваме доброто и ние ще бъдем блажени и в земния и във вечния живот. Амин!

Свещ. Илия п. Николов – храм света Неделя
Православен пастир октомври 1943 г., кн.2, стр.51