Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. (1 Кор-. 6:18)

В посланията си св. апостол Павел често говори както за големите, така и за малките грехове, които християнинът трябва да избягва. Но нито за един грях не говори толкова много и така силно, както за блудодеянието. Вие чухте от днешния апостол, прочетен на св. литургия, увещанието на св. ап. Павел отправено към коринтските християни, да избягват блудодеянието. Нека повторим днешния апостол и тогава да направим нашите размишления върху него, та по-лесно да извлечем нужната поука.

- Всичко ми е позволено, - писал св. ап. Павел на коринтските християни – ала не всичко ми е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. Храната е за стомаха и стомахът е за храната: но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото... Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудници? Съвсем не! Или не знаете, че който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът“. А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии (1 Кор. 6:12 – 20).

Ето това е съдържанието на днешния апостол. Всички ние го разбираме и чувстваме в сърцето си. Апостолът говори за един такъв грях, за който не може без стеснение да се говори от църковния амвон. „Неприлично е да се говори и пише за греховете на блудството и прелюбодеянието, казва един голям руски проповедник, но няма какво – трябва да се пише и говори. Болестта, която постоянно се увеличава, трябва да се лекува, а не да се оставя“. „Послушайте ме, казва св. Иоан Златоуст, макар и да ви говоря за работи нечисти; няма да се срамувам, няма да се червя, защото това го правя не по собствено желание, но заради ползата на ония, които не се срамуват да вършат срамотни неща. И лекарят, когато иска да очисти раната от гнойта, не може да стори това, докато и той не си зацапа ръцете. Така и аз не мога да ви излекувам болните души, ако не кажа с устата си потребните за това думи“.

Нека и ние последваме поне отчасти този велик учител, св. Иоана Златоуста, за да покажем доколко е тежък грехът на прелюбодеянието.

Тежък грях е прелюбодеянието. Той осквернява и душата и тялото. Оскърбява и отдалечава човека от Бога. Църквата смята прелюбодеянието за смъртен грях. Апостолът казва, че нито мъжът, нито жената имат власт над тялото си (1 Кор. 7:4), така щото прелюбодеянието не само осквернява човека, но разрушава законния брак и оскърбява Бога. Прелюбодеянието се докосва до четири лица: двамината се оскверняват, а двамина други търпят оскърблението – това са законният мъж и законната жена на прелюбодействащите. Ето защо, св. Василий Велики налага на прелюбодееца двойна епитимия: блудника отлъчва от св. причастие 7 год., а прелюбодееца 15 год. Апостолът казва: „Не се лъжете: нито блудници, нито идолослужители, нито прелюбодейци, нито крадци, нито користолюбци, нито пияници, нито хулители, нито грабители могат да наследят царството Божие (1 Кор. 6:9 и 10). И колко е справедливо, като св. ап. Павел поставя наравно блудството и прелюбодеянието с криминалните престъпления: убийството, кражбите, користолюбието, пиянството, грабителството и т.н.

Прелюбодеянието е като кражбата. Но прелюбодеецът е много по-виновен, отколкото крадецът. Крадецът занася ненужни неща, като : злато, сребро и др., а прелюбодеецът краде жената на ближния си, краде съпружеската любов и чистота, която е по-скъпа от хиляди, хиляди жълтици. „Тялото не е за блудство“, казва апостолът: „Храната е за стомаха, и стомаха за храната, но Бог ще погуби и едното и другото, т.е. ще погуби и стомаха и храната. А тялото няма да погуби. Ние ще възкръснем от мъртвите заедно с тялото си. Следователно, с всички белези по него на добродетелен или нечестив живот, който ще свидетелства за тебе, какво си правил на земята. Ако си страдалец за вярата, тялото ще покаже белезите си, ако си прелюбодеец, пак тялото ще покаже белезите на тоя смъртен грях, телата не са наша собственост, не се намират в наша власт, а те съставляват вечна собственост на Господа Иисуса Христа. Как по какъв начин нашите тела съставляват вечна собственост на Иисуса Христа. „Нима не знаете, казва се в днешния апостол, „че телата ви са Христови членове?“ Защо? Затуй, защото църквата към която принадлежим, е тяло Христово“. (Еф. 1:22,25), а всички ние, вярващите съставляваме членовете на това тяло и следователно, сме членове на тялото Христово. Е, знаейки това, можем ли да прелюбодействаме? Можем ли да вземем членовете на Христовото тяло, т.е. човеците, и да ги правим членове на блудница? – „Съвсем не!“ Отговаря св. ап. Павел. Законният брак е образ на тайнствения духовен съюз на Иисуса Христа с Църквата (Еф. 5:21 и12), а незаконното съжителство, основата на която е сладострастието, е разрив на този съюз, е отнемане членовете на Христа и превръщането им в членове на блудница. „Нима не знаете, каза апостола, че който се съединява с блудница, става едно тяло с нея (16 ст.). Защото е казано: „ще бъдат двамата една плът“. С каквато се съединиш, такъв и ще станеш.

Ужасен от тоя грях, св. ап. Павел, увещавайки християните в коринтската църква им пише: „бягайте от блудодеянието“ като от най-голям грях. Защото „всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши“. Някои от греховете, като например гневът, завистта, омразата и др. също така действат разрушително на тялото ни, но тези грехове са вътрешни, - стават вътре в нас – а не действат вън от нас, като блудството. Завиждаме ли, клеветим ли, мразим ли, ние вредим само на душата си и другите хора, но не и на тялото. Напротив, блудникът вреди на тялото си.

Но апостолът не спира тук. Какви силни увещанияя той представлява, за да удържи християните от греха на блудодеянието! „Нашето тяло, казва той, е създадено не за блудство, а за Господа. Не знаете ли, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога и че не принадлежите на себе си? Вие сте скъпо купени. Е, щом тялото ни е създадено не за блудство, а за Господа, щом то е храм на Св. Духа и щом сме скъпо купени, тогава не трябва ли християнинът да избягва блудството и прелюбодеянието, не трябва ли да пази своята телесна и духовна чистота? И понеже вие сте купени скъпо, то вие не принадлежите на себе си, а на този, който ви е купил. А той е Бог. Вие сте негова собственост.

Купеният принадлежи на този, който го е купил. А нас ни е купил и създал Бог, следователно ние сме Божия собственост, както с тялото, така също и с душата. Затова, казва апостолът, не се предавайте на блудство и прелюбодеяние, а прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии (20 ст.). В тялото си ще прославим Бога с целомъдрието си, милостинята, постенето, бдението и телесните трудове за добродетелни подвизи, а в душата си ще прославим Бога: с вярата, надеждата и любовта към Бога и ближния, с чистите мисли, святите помишления, с добрите чувства и пожелания.

Но как да се избягва блудодеянието? И на този въпрос св. апостол Павел дава отговор, който се съдържа в седмата глава от I послание към Коринтяните. И как апостолът отговаря на този въпрос? – Ето как! „Но за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя жена и всяка жена има свой мъж“. И още един отговор: ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват (от страсти). От рано да си изберете спътница в живота и бъдете ú верни. Създайте си семейство. Семейството е естествено и природно кърмило на честно и правилно съществувание. Любовта на жената, нежността на децата, святата атмосфера на семейното огнище са най-доброто предпазно средство против всеки род на страстите. Ние по-добре се научаваме в семейството да разбираме нашите обязаности, и в тихите семейни радости черпим сили, които ни подпомагат да изпълним назначението си (I Кор. 7:2 и 9). Освен това, да се избягват лекомислените разговори, гледането картини и четенето на книги, в които се нарушава целомъдрието.

Прочее, нека избягваме блудодеянието и прелюбодеянието, защото сме създадени от Бога по Негов образ и подобие, изкупени сме с Христовата кръв и сме членове на Христовото тяло; защото тялото ни е храм на Св. Духа; то не е създадено за блудство, а за Господа, и който се съединява с блудница става едно тяло с нея, и най-сетне, блудството и прелюбодеянието са смъртни грехове, които няма да ни се простят от Бога, и за такива грехове църквата налага епитимия: не им дава св. причастие, и нека помним думите на писанието, в което се казва: Не се лъжете: нито блудници, нито прелюбодейци, нито крадци, нито пияници могат да наследят Царството Божие. Амин

(Сборник проповеди - прот. Йосиф Милошев)

ПРОПОВЕД ЗА НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН

Днешната неделя, братя и сестри, светата Църква нарича „Неделя на блудния син“. И на светата литургия бе прочетена евангелската Притча за блудния син (Лук. 15:11-32).

Наближава Великият пост. Това е време за покаяние и нравствено изправление. Затова и Майката Църква, преди поста, ни сочи чрез живота на блудния син, пътя на изправлението.

Блуден син! – Та това е всеки човек! – Има ли човек без грях? – Няма. Свети апостол и евангелист Иоан Богослов пише: „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим и истината не е в нас“ (1 Иоан 1:8). А „грехът е беззаконие“ (1 Иоан 3:4), нарушение на Божия закон, престъпване на Божията воля. Следователно, грехът е оскърбяване на Бога. Всякога, когато грешим, ние, - образно казано, - напускаме, като блудния син от Притчата, „бащиния дом“ и живеем в „чужда земя“.

Всеки от нас има, като блудния син, даден му от Бога имот: здраве, сили, дарби, блага.

Как често, подобно на блудния син, всичко прахосваме и в нравствено отношение изпадаме в най-унизително положение: ставаме роби на страсти, грехове и пороци, - както блудният син станал свинар, пасъл свини и бил петимен за свинската храна.

Ще запитате: има ли спасение? ... Възможно ли е връщане?... – Да, има и възможно е!... Пътят е посочен именно в Притчата, за която говорим.

От грешника се иска да направи онова, което сторил блудният син, а именно: най-напред да дойде на себе си! – Това ще рече: духовно да се пробуди, да се опомни, да разбере своето окаяно греховно състояние.

Втората степен е: горко да оплаче себе си. – Това значи: да пролее сълзи за греховете си. Спомнете си за блудния син, който през сълзи викал: „От глад умирам!“, - туй е плачът на гладната за добродетели душа; спомнете си и за свети апостола Петра, който, след тежко съгрешаване – отричане от Христа, паднал на земята (Мар. 14:72) и плакал горко (Мат. 26:75)!

Но това не стига: осъзналият се грешник трябва да реши да се върне при баща си и да иска прошка; да реши да заживее нов живот в бащиния дом. – Блудният син казал: „Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: Татко, съгреших пред небето и пред тебе и не съм достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците“.

Решението не е достатъчно! Трябва незабавно да се изпълни! – За блудния син се казва: „И стана, та отиде при баща си“.

Извърши ли това синът, бащата с отворени обятия ще го приеме. Какво направил бащата на блудния син? – Казва се в Притчата: „И когато беше далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува“. – А синът му рекъл:

„Татко, съгреших против небето и против тебе и не съм достоен да се нарека твой син“. Тоест, синът направил изповед. – Грешникът трябва да се изповяда!

След изповедта на сина, бащата казал на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят“.

Не само простил на сина си, но му върнал синовното достойнство: приел го не като наемник, а като син. – В Тайнството Изповед не само ни се прощават греховете, но ни се връща и синовната чест.

И влязъл бащата в най-тясно единение със завърналия се син: чрез богатата трапеза, която, по негова заповед, била сложена. Туй е образ на Светото Причастие, в което ни се дава Тялото и Кръвта на Господа Иисуса Христа, и така ние се съединяваме с Него: пребъдваме в Него и Той в нас (Иоан 6:56). Покаялият се и изповядал се грешник трябва да се причасти със Светите Тайни.

Синът останал в дома на баща си и заживял под бащиния покрив и бащина закрила, бащино ръководство и бащина помощ.

Това е, братя и сестри, пътят на нравственото изправление, който грешникът непременно трябва да извърви особено през предстоящия Велик пост!

Нека всеки от нас провери себе си: с Бога ли е, или без Бога; в бащиния ли дом живее или – в чужда, далечна земя; „хляба на живота“ ли яде или е петимен за „рожковите“, назначени за „свините“, - изразът е метафоричен! – И, ако установи, че има нещо не в ред, да побърза и го изправи!

Това иска да ни каже Светата Църква, като ни предлага на днешната света неделя за назидание Притчата за блудния син!

Да не отлагаме от днес за утре! ... Отлагането може да се окаже гибелно!... Никой да не казва: „Има време!“ – Не, братя и сестри, няма време за губене! Не знаем кога смъртта ще похлопа на нашата порта!...

Може да имаме много грехове. Туй не бива да ни отчайва! Божието милосърдие към каещия се грешник е безкрайно! – Житията на светиите ни разкриват: колко големи грешници, чрез искрено и дълбоко разкаяние, са получили от Бога прошка и помилване и чрез духовните си подвизи са станали светии и наши молитвени ходатаи пред Бога!

Да побързаме да се възползваме от любовта и милосърдието на нашия небесен Отец, докато имаме благоприятно време и ден за спасение (2 Кор. 6:2)! – Амин!

(Сборник проповеди от Митрополит Софроний)