„Ето,  ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му” (Откр. 22:12).

Възлюбени в Господа братя и сестри,

След една седмица настъпва Великият пост. Нашата задача през този пост е да се обновим духовно, да станем достойно жилище на Светия Дух (1 Кор. 6:19). Светата Църква като чедолюбива Майка, отдалече ни подготвя към това. Най-напред – в Неделята на Митаря и Фарисея ни посочи, че трябва да се проникнем от митаревото покайно настроение. След това – в Неделята на Блудния син ни обнадежди в покайния подвиг, като ни показа пътя на нравственото изправление и ни увери, че, ако го извървим, Бог ще ни помилва. Днес пък – в Неделя Месопустна ни напомня, че нашият великопостен подвиг трябва да бъде съпроводен и с добри дела и ни предложи едно надеждно средство, което винаги да ни държи будни, а именно: мисълта за Страшния съд и за вечната участ на човека (Мат. 25:31-46).

  „Ако ти искаш да направиш твоята душа достойно жилище на Бога – казва св. Йоан Златоуст, - то винаги помни за онзи страшен ден, в който събрани в подножието на Христовия престол, ние ще трябва да дадем отчет за всичко, което сме вършили на Земята; в който ден нашите грехове ще бъдат обявени пред целия свят, и всички наши действия, даже отдавна забравените от нас, ще се открият; в който ден ще видим огнената река и неумиращия червей; в който ден ще се разтворят книгите на нашите сърца и от висотата на Божието съдилище ще се прочете историята на нашия живот...”

От днес прочетеното литургийно св. Евангелие вие чухте, как ще стане Страшният съд и каква ще бъде съдбата на праведниците и тази на грешниците. „А кога дойде Син Човеческий  в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата” (Мат. 31-33). Праведниците ще отидат в живот вечен, а грешниците – във вечна мъка. Тази картина на Страшния съд трябва да бъде винаги жива в съзнанието ни.

А колко благодетелна е за нашия живот мисълта за Страшния съд и за последната съдба на човека! При всяко изкушение тази мисъл вика: „Пази се! Помни края!” Затова и премъдрия Иисус, син Сирахов ни съветва: ”Във всичките си работи помни за твоя край и во веки не ще съгрешиш!” (Сир. 7:39).

Братя и сестри,

Пристъпвайки все по-близо до Великия пост, св. Църква  счита за повелителен свой майчински дълг да ни въоръжи с чудното оръжие: мисълта за Страшния съд и за последната съдба на човека, което оръжие ни прави силни в борбата с греха по пътя към съвършеството. Обзети от митаревото покайно настроение, изпълнени с надеждата на блудния син за Божията милост и въоръжени с мощното духовно оръжие – мисълта за края, нека достойно се подготвим за св. Четиридесетница.

Нека всякога звучи в ушите ни гласът на Господа от Откровението на св. ап. и ев. Йоан Богослов: „Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му” (Откр. 22:12).

Амин!