Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде.(Мат. 8:13)

Братя и сестри! През време на земния си живот нашият Господ Иисус Христос извършил много чудеса: вървял по морето, като по сухо, укротявал бурята, с няколко хляба насищал хиляди, възкресявал мъртви..., но повече от всичко в Евангелието са описани случаи на чудесни изцерения от различни недъзи и болести. Господ изцерявал бесновати, схванати, прокажени, изсъхнали, неми, слепи; изцерявал при различни обстоятелства; не само иудеи, но и езичници; на всяко място и по всяко време, по молбата на самите страдащи или на други хора и даже без всякаква молба. Сам бързал към тези, които се нуждаели от Неговата целителна помощ. Единственното, което Господ искал от изцерените или от роднините и приятелите им – това е твърда вяра в Неговото Божествено всемогъщество. Той вършел чудеса навсякъде, където виждал такава вяра. „Дерзай, дъще! Твоята вяра те спаси”, - казал Господ на изцерената от Него кръвотечива (Лука 8:48); ”...Нека ви бъде по вярата ви”,- на двамата слепци (Мат. 9:29); „Не се бой, само вярвай и ще бъде спасена”, - за дъщерята на синагогата Иаир (Лука 8:50); „О, жено! Голяма е вярата ти; нека ти бъде по желанието”, - на жената хананейка (Мат. 15:28).

Днес в евангелското четиво ние чухме разказа за чудото на изцеление, което Господ извършил в отговор на проявената необичайно твърда вяра.”Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде”, - казал Господ на Капернаумския стотник, удивлявайки се на силата и твърдостта на неговата вяра.

Как се изявила тази вяра? Когато Господ в отговор на молбата на стотника да изцери неговия разслабен и жестоко страдащ слуга казал: „Ще дойда и ще го излекумав”, - стотникът отговорил:”Господи, не съм достоен да влезеш под покрива на къщата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее”(Мат.8-7:8)

Какво съзнание за собсвено недостойнство! Какво дълбоко смирение! Каква твърда вяра! Чувайки за чудесата, извършвани от Христос, стотникът повярвал в него и по тази вяра се обърнал към Него с молба да изцери болния му слуга, но като езичник, той живо чувствувал своето недостойнство, своята вътрешна неподготвеност за близко общение с толкова високо и свято Лице.

Един от отците и учителите на църквата така говори за стотника:”Като считал себе си недостоен Христос да влезе в неговия дом, той бил признат достоен за това, защото Господ се заселил в Неговото сърце, - несъмнено най-ценния дар, защото Христос влизал в домовете на мнозина, както в дома на горделивия, самооправдаващ се фарисеин (Лука 7:36;14:1), където не домовете, а сърцата били лишени от Божието присъствие. Този стотник обаче приел в сърцето си Този, Който не приемал в своя дом. Той показал твърда вяра в Господа като Всесилен Чудотворец, който, по негово искренно убеждение, с една само дума е достатъчно, за да се изцери боледуващия слуга” (Блаженний Августин; Sermones, LXII, 1); „Кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее”. И в потвърждение на своята вяра във всемогъщото действие на Божията дума стотникът се опрял на своя собствен опит като военначалник:...защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди и дохожда; и на слугата си, направи това и прави.”(Мат 8:9). Бидейки сам подвластен човек, - както  говори стотника,- заповядвам на своите подчинени и те изпълняват моите заповеди, то колко повече Ти, който не си подвластен, можеш посредством Своето духовно Небесно воинство, винаги и навсякъде да изпълняваш Своята воля.

Тази вяра предизвикала удивление в Самия Господ Иисус. И рече иисус на стотника: иди си и , както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час”(Мат.8:13).

И така, братя и сестри, болният и страдащ слуга бил изцерен от Господа по вярата на Неговия стопанин. Какви особености има във вярата на стотника, и от какво можем да се поучим ние. Каква била тази вяра? Преди всичко – както вече отбелязахме, силна и твърда. Има ли в нас дори и подобие на такава вяра?

Ние също често се обръщаме към Господа с молитва за излекуване от различни болести, но не винаги получаваме това за което се молим, защото вярата ни не е толкова силна. В своята молитва ние проявяваме не толкова твърда вяра, ззащото тя не ни достига, а повече съмнение, колебание и даже двоедушие. Божието слово ни казва:”...ако някойю каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си,а повярва, че ще стане по думите му – ще му се сбъдне, каквото и да каже”(Марк 11:23). А съмняващия се – по думите на апостола, - да не си мисли, че ще получи каквото и да било от Господа (Иак.1:6-7); „който се поколебае, към него няма да благоволи душата Ми”, - казва Господ (Евр.10:38).

Вярата на стотника била проникната също от дълбоко смирение и съзнание за своето недостойнство пред Господа:”Господи, не съм достоен, да влезеш в дома ми”. И това е естествено: да изповядваш величието и всемогъществото Божие е възможно само като смиряваш себе си. Така и ние, грешните, обръщайки се към Бога, сме длъжни да смиряваме гордостта си, да не се мислим за достойни и заслужаващи Божията милост, защото и това е една от причините да не получаваме това, което просим, а, смирено да осъзнаваме своето окаянство и нищожество, надявайки се единствено на безкрайното Божие милосърдие. „Бог се противи на гордите,- казва апостол Петър, - а на смирените дава благодат”(1Петр. 5:5). А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред моето слово”(Ис.66:2).

И накрая, към вярата на стотника се прибавя и горещата любов към ближния. Именно тази любов и състрадание, и то не към роднина, а към  слуга, го подтикнала да се обърне към Спасителя. Има ли в нас такава вяра, действуваща от любов? Проявява ли се нашата вяра в дела на любов към ближните? За съжаление, в повечето от нашите постъпки се проявява не любов, а вражда към ближните, хладина и равнодушие към тях. Обръщайки се към Бога за помощ в своите нужди и страдания, ние носим в себе си неприязън и злоба към ближните, или просто проявяваме безразличие към нещастието на другите, забравяйки предупреждението на апостола за това, че ще дойде съд без милост за тези, които не са оказали милост”(Иак.2:13).

Върви си, и да ти бъде според вярата”, - казал Господ на стотника. Това са думи, които се отнасят и за нас. Ние всички получаваме от Господа според мярката на своята вяра, и затова трябва особено усърдно да се погрижим за утвърждаване на своята вяра. Учете се, братя и сестри, от вярата на стотника, подражавайте на неговото смирение и любов към ближния. Тогава и вярата ни ще стане приятна на Господа, и Бог не ще я отхвърли, и на всички наши прошения ще чуем Неговия благ отговор:”Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде ”. Амин!

Протоиерей Николай Смирнов