Царството Божие бе хоругвата на Христовата проповед: -Времето се изпълни, и наближи царството Божие, покайте се…1:15.
Възвестеното от Иисуса царство Божие трябва да обгърне цял свят, да достигне до всички племена и народи. То трябва да се разпростре и продължи през всички векове до края на времената.
Затова и неговият Божествен основател още при началната Си благовестническа стъпка призова и избра първите работници-строители. Помаза ги с елея на особената служба, която имаха да вършат-апостоли на царството Божие на земята.
Тия избраници бяха само дванадесет души, а предстоеше голяма и усилна жътва. Нужни бяха още работници. И Господ, Господарят на жетвата, повика и избра други седемдесет ученици, които облече в апостолско звание.
Първите избраници – дванадесеттях - бяха постоянно с Христа. Вторите седемдесетте следваха Иисуса, но гледаха и своята работа. Ала и на тях Христос възлагаше важни задачи. Пращаше ги по двама за всеки град и място, като им казваше:“-Вървете! Ето, Аз ви пращам…“В който град влезете, проповядвайте и казвайте: приближи се до вас царството Божие.“ И седемдесетте отиваха по градове и села като навсякъде носеха благата вест за царството Божие на земята и вършеха чудни дела – болни изцеряваха, прокажени очистваха, мъртви възкресяваха, бесове изгонваха.
Окриляни от тези успехи, те се връщаха въодушевени, ободрени, изпълнени с радост и казваха:“Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам“/Лука 10:17/. И при всяко ходене по градове и села на проповед, те чувствуваха в себе си жар за нова работа, за нови подвизи в името на Христа за славния успех на царството Божие на земята.
От съзвездието на седемдесетте благовестници Христови, като най-светла звезда възсия свети евангелист Лука. Неговото служение като апостол заема челно място в живота на апостолската църква. Празнувайки днес светлата памет на този усърден Божи работник, нека озарим души и сърца със светлината на неговия живот и дейност за наше назидание в служението на Христа Спасителя.
Братя и сестри!
По запазени в паметта на светата Църква сведения и по някои данни и указания в свещеното Писание, свети евангелист Лука бил широко образован и много даровит мъж. Учил медицина става лекар. Предаден на професията си, той бързо се прочува, като знаменитост в борбата му с болестите на човешкото тяло. Придобива голяма известност и многобройна клиентела. Тъкмо, когато славата на Лука, като лекар с вещина и умение, се носеше от уста в уста, Христос издигна знамето на царството Божие.
И това знаме зовеше пак за борба с болести. Само че тази борба бе насочена към други болести – тези на душата, проникнати от злокобния бацил на греха.
„Той ще спаси народа Си от греховете му/Мат.1:12/.
Борба с греха бе главната мисия на Христовото служение тук на земята, но като лекуваше язвите на греха, Христос не пренебрегваше и физическите страдания на човека: на слепия даваше очи, на хроми и сакати ръце и крака, прокажени очистваше, на глухи даваше слух, мъртви възкресяваше/Мат.11:5/.
Двойната терапия – лекуването на душата и на тялото- вършена от Христа, привличаше огромни маси народ. Всеки ден около Него се трупаха необозрими множества за помощ и облекчение. Човек трябваше да върви по стъпките на Христа, за да види с очите си колко безкрайно човешко страдание – нравствено и физическо – имаше само в едно и то незначително кътче от долината на плача. Понякога се тълпяха по няколко десетки хиляди, прииждаха всякакви болни и си даваха среща около Христа всички болести и недъзи по света.
Всред това безбрежно море от всевъзможни страдания Христос внасяше най-напред и привеждаше сърцата в умиление предизвиквайки покаяние. И душата започваше да плаче, вопли да раздират гърдите, порой сълзи рукваха от очите…Дошъл до това състояние разкаялият се грешник получаваше прошка на греховете, а след това и телесно здраве и това се случваше всеки ден.
Прочутият лекар Лука един ден, увлечен от грамадно множество, се намери и той около Христа и очите му видяха чудеса. Като медик Лука бе изучавал разните болести. Той знаеше, че голяма част от тях бяха мъчно, а някои съвсем неизцерими. Пред много човешки страдания неговото изкуство просто немееше. Често биваше принуден само да успокоява, без да може да окаже някаква действителна помощ. А тук при Христа той беше свидетел на изумителни неща – най-упоритите и известни като неизцерими болести Иисус веднага изцеряваше с една дума. Болните, излекувани тъй леко, в момента почваха да припкат, като че ли никога не са боледували от току-що изцерената страшна болест.
Като се запозна с Христа, небесният лекар на душата и тялото, Лука го обикна. Сърцето му се прилепи към Него и реши да стане Негов ученик – тръгна в стъпките на Иисуса.
Новият ученик в скоро време прояви особена ревност. Привлече вниманието на Учителя и се удостои да бъде отреден в числото на седемдесетте. Лука лекарят, без да напусне своята професия, всякога намираше време да бъде при Христа и около Христа. Нищо казано и сторено от Господа не можеше да избегне т неговото будно око и всичко видяно и чуто той дълбоко запечатваше в душата си.
Предаден всецяло на своя Божествен Учител, той се сближи и с майката Господня и обичаше чсто да беседва с нея.
Това особено благоговение и почит към света Майка бе възнаградено с много ценно богатство: той узна и запази в сърцето си много важни събития от най-ранното детство на Господа Иисуса. Възпламеняван от любовта към Христа, той беше един от малцината около кръста на Голгота.
А тази негова любов му донесе велика радост, той и Клеопа, негов съученик, между всички други ученици, изключвайки апостол Петър, първи видяха възкръсналия Господ още първия ден на възкресението.
След светата Петдесетница, всички апостоли-ученици Господни, сложиха началото на едно свято и благородно съревнование в работата за царството Божие и свети Лука застана в предната редица на работниците Божии. Стъпките на неговото апостолско служение се отправя към езичниците в обширната римска империя. Среща се със свети апостол Павел. Великият апостол веднага вижда ревността към Божието дело в сърцето на Лука и го привлича за свой близък сътрудник. Обиква го с всичката сила на своето сърце и в посланията си започва да го нарича „Лука многообичния лекар“/Кол.4:14/.
Пред нозете на Христовите благовестници навсякъде се отваря широка врата за словото Божие и царството на евангелието почва бързо да расте. Църквата Божия се разширява и разпространява по всички кътчета на земята. В Антиохия, столицата на изток, учениците Господни обявяват на всеуслушание своята принадлежност към Христа и си присвояват името „християни“. В Ефес въпреки ожесточеното гонение от иудеи и езичници, евангелското слово пуска дълбоки корени. В Мара Азия, във всеки град вече има основана църква. Словото за кръста минава през Македония и Ахайя, достига до столицата на света –Рим. Благата Божия вест прелита и отива и в Испания, а Египет със своята гиздава Александрия вече с напрегнати уши слуша проповедта за тайната на благочестието и църквата Божия се плоди и умножава. Всичко това радва Лука, ревностния Божи работник, но в същото време той забелязва че колкото повече се множи църквата Божия и плоди евангелското семе, толкова повече става недостатъчна устната апостолска проповед. Всяка новооснована църква чува само веднъж или два пъти в годината словото на живота от устата на този или онзи апостол.През другото време те се задоволяват само със запаметени и разказвани от уста на уста евангелски истини и събития от живота на Господа, а това било твърде недостатъчно. Във всяка църква се чувства въпиюща нужда от писмено изложение на живота, учението и делата на Господа Иисуса.
В отговор на тази върховна необходимост мнозина вече и то, както изглежда, не добре осведомени, предприели да съчиняват разкази.
Всичко това възбужда ревност в сърцето на св.ап. Лука. Той пламва от свещено желание да удовлетвори тая потребност в разрастналата се света Църква и да пресече охотата на множество самозвани писатели. Озарен от Дух Светий, взема перото и прави изложени на всичко онова, що е видял и чул за живота, делата на Господа Иисуса. Този благословен труд започва той с думите:…намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало наред“ да опиша „напълно известните между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на Словото“-/1:1-3/.
Така св. Църква се сдобила с третото евангелие, излязло от ръката на св.ев.Лука, сътрудника на св.ап. Павел.
„Всичкото писание, казва св. ап. Павел, е боговдъхновенно и полезно…“/2 Тим. 3:16/. Но написаното от св.ев. Лука свето Евангелие е и една свещена необходимост за пълнотата на вярата и благочестието в живота на църквата.
В тая свещена книга намираме единствени сведения за младенческия земен живот на Христа Господен. Върху нейните страници са отбелявани едни от най-хубавите Господни притчи, незаписани от други евангелисти. Така от евангелието на св.еп. Лука ние знаем за безплодието на света Елисавета, зачатието и рождението на предтечата Господен. Единствен този евангелист отбелязва благата вест, съобщена от Архангела на чистата назаретска отроковица Дева Мария. Само той ни дава пълен разказ за рождението на Спасителя и обстоятелствата, при които то е станало. От него ние знаем за посрещането в храма на четиридесетдневния Младенец от праведния Симеон. Той ни разказва трогателният случай с дванадесетгодишния Иисус в Иерусалимския храм. Само св.еванг. Лука ни предава социалната неправда тук на земята, мерена с мащаба на небесната правда, в картинния живот на богатия и Лазар. Само в третото евангелие се намират притчите: за милосърдния самарянин, за обродената нива на богаташа, за неправедния съдия, за митаря и фарисея, за неправедния домостроител, а бисерът между притчите, венецът короната им – тази за блудния син краси само страниците на евангелието на богоглаголивия Лука. Единствен св.еванг. Лука отбелязва най-възвишената молитва, която някога е огласила слуха на земята – словата казани от Господа на кръста:“Отче! Прости им, защото не знаят що правят“ -/Лука 23-34/. Но освен третото евангелие, „многообичаният лекар Лука“ обогатява светата Църква с още едно много ценно писание – Деяние на светите апостоли. Това е единствената история на апостолската църква написана от апостол. Тя започва с най-великото събитие след Възкресението – слизането на Светия Дух над апостолите и най-близките ученици Христови. От страниците на тая свещена книга знаем за рождението и и нейният благодатен разтеж. Тя свидетелства внасящия смут исторически факт –чудото на чудесата – светкавичното разпространение на благата вест за царството Божие на земята, въпреки чудовищната ожесточена съпротива и кърваво противодействие на всичката поднебесна адска злоба.
Помислете, братя и сестри, че нямахме евангелието от св. Лука и книгата „Деяния на светите апостоли“! От какво скъпоценно, истински божествено, с нищо незаменимо богатство би била лишена светата Църква, а заедно с нея и ние, нейните чада, а каква пълнота внасят те и прибавят към познанията ни, както за живота и учението на Господа, така и за живота и развоя на Църквата!
Но освен като евангелист и дееписател, св. Лука е известен в свещената памет на Църквата още и като изкусен художник. Поднесъл в дар на Христа всичко, което притежавал, той посвещава и тоя свой талант на светата Църква: вдъхновен от божествения образ на майката Господня! Той го снема на платно и подарява на апостолската църква. Това изображение добива свещена почит, особено след Богородичното успение. Знаеше се, братя и сестри, че във ветхия завет, поради голямата склонност на израиля към идолопоклонство, било забранено да се правят каквито и да били изображения. Тая забрана се е чувствувала дори до времето на апостолската църква.Св.еванг. Лука пръв се осмелява да заяви,че забраната да се прави изображение за хората под закона е имала своето значение, но за човека под благодатта тя вече пада, защото благодатния човек знае че „Бог е Дух“ и като такъв Му се покланяме с дух и истина“/Иоан 4:24/. Това той доказа, като изобрази лика на св. Майка върху платно и го предаде на светата църква като скъпоценност, която става предмет на почитание, а това било истинска революция. Със своята смела стъпка светия евангелист постави начало на иконопочитанието и откри широк път на църковната иконопис.
Братя и сестри!
Свети евангелист Лука, човек със завидна светска професия – лекар и с блестящо дарование – художник, макар и да беше от групата на седемдесетте, по ревност и по служение на Словото, надмина мнозина от ония, считани за първи и близки до Госпоа ученици. Целият негов живот говори, че нито професията, нито дарованията могат да пречат на човека да бъде примерен служител на Божието дело. Той е най-красивото доказателство на истината, че всеки, където и да се намира, каквото и място в общесвото да заема, може и е длъжен да бъде работник-строител на Божието дело. Всеки, разбира се, според своите дарби и призвание. Един има дарования и може да се прояви като апостол. Друг има помазание да работи с пророческа сила. Трети – като учител и наставник. Един със слово, друг на дело. Един може и зида със злато, друг със сребро, трети с драгоценни камъни, а някои зидат с дървета, сено или слама. На едни работата ще устои, а на други – ще изгори. Не всеки, безразлично с какво и как се е подвизавал за царството Божие, ще се спаси /Кор.3:15/. Тъй свидетелствува словото Божие. Следователно, важното е да работим за него,независимо че работата ни може да прилича на строеж от сено или слама. Бог не иска, непременно, всеки да строи със злато, сребро или скъпоценни камъни, защото не всеки може да бъде апостол, пророк или учител, но всички трябва да имаме винаги готови сърца и подготвен слух за истините на словото Божие. Аз и ти може да нямаме дарование да бъдем проповедници на словото Божие, но както аз така и ти, така и всички можем да бъдем слушатели на словото. Всеки не може да се отдаде на отшелнически подвиг, но всички можем и сме длъжни често да прекрачваме прага на Божия дом и да се молим с думите на каещия се митар:“Боже, бъди милостив към мене, грешника!“/Лука 18:13/“. Всеки не може да пролее кръвта си за Христа, но всички можем да живеем за Христа. Всеки не може да купи аромати и скъпоценно миро, та да помаже Христа, но всички можем да му принесем в дар сълзи на разкаяното си сърце.Нашата служба, нашето занятие, нашето обществено положение с нищо не могат да ни попречат да бъдем, макар и скромни строители на Божието дело тук на земята. Няма негоден или излишен работник за царството Божие.Всеки е призван да бъде работник на Божията нива и за да бъде такъв не се изисква много нещо. Нужно е да бъдем служители на словото Божие, да имаме искреното желание това слово Божие да го направим жива сила, която да движи живота ни.
Животът и дейността на свети апостол и евангелист Лука може да послужат на всички ни за жив пример, който да бъде винаги пред очите ни. Нека се потрудим да бъдем подражатели на ревността му по Бога, та да бъдем и съучастници заедно с него във вечното царство на нетленната слава. Нека ревнуваме за царството Божие с апостолска ревност, без да гледаме ще имаме ли апостолски успехи. Защото за Бога е ценен не толкова нашия успех, отколкото проявеното ни усърдие на царството Божие тук на земята.Амин!
Прот. Флорински; Прав.пастир окт.1943 г.кн.2,стр.54