Много и разнообразни са греховете, но Бог, по своята милост, е оставил разни начини на покаяние. Четвъртият начин на покаяние е милостинята.
 „Милостинята, казва св. Иоан Златоуст, е царица на добродетелите. Тя е по-светла и от слънцето и от звездите. Милостинята има велики криле, с които разсича въздуха, минава покрай луната, издига се над слънчевите лъчи, достига върха на небесата, минава пред лика на ангелите, архангелите и всички Небесни сили и се спира пред Престола на небесния Цар“. „Корнилие, казва се в св. Писание, твоята молитва и твоята милостиня стигна до Бога“ (Деян. 10:4).

Колкото грехове да има човек, милостинята ги очиства. Нима не ни е известен примерът с десетте деви, за които се говори в св. Евангелие? Петте от тях, а именно юродивите, извършили само подвига на девството без да дават милостиня, и поради тая причина останали вън от чертога. Огънят в светилниците означава девството, а елеят милостинята. Юродивите имали светилници, но нямали елей. Както огънят гасне, когато няма в светилника елей, така и подвигът девство гине без милостинята. Милостинята е откуп за душата. Както водата измива телесните нечистотии, така милостинята омива греховете на душата.
Но ще каже някой: как да правя милостиня, когато нямам с какво? Беден съм. Нямам нищо в себе си. От християнско гледище, тоя въпрос е много неоснователен. „Който напои едного от тия малките само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“ (Мат. 10:42). Е, кой не може да даде такава една помощ? Ами лептата на евангелската вдовица (Мар. 12:41-44)? Няма такъв бедняк, който да не може да даде помощ една чаша студена вода и една лепта. Но освен материална милостиня, има и друга – духовна милостиня...
...Нямаш ли нищо? Душата си дай! Тургенев ни е дал омайваща картина:
Среща нещастник. Иска да му даде милостиня. Нищо няма в джобовете си. Стиска ръката му и издумва: - нямам нищо в себе си, братко! Нещастникът просълзен казва: - и това е милостиня.
Да, това е милостиня, истинска милостиня, яка и всемогъща подкрепа.
В калта на улицата има не малцина. Там е нужна много често такава милостиня, такава ласка, такова зачитане на тяхната личност. Те жадуват за обич, за доверие, за съчувствие, за братска дружба.
Милостинята не е само това – да дадеш на гладуващия кора хляб или няколко монети, а да напоиш жадния, да дадеш на голия дрехи, да посетиш болния и ония, които са в тъмница.
Има и друга милостиня – духовна. От нея се нуждаят онези, чиито души са смразени и потресени от безсърдечието на живота. Те жадуват да чуят за изкази на любовта, на дружбата, на братството. Те са души смутени от жестокостта на света. Те са като сплашени от страховита градушка птички.
Дайте им духовна милостиня! Стоплете сърцата им с братска ласка! Внесете в душите им светлината на любовта. Признайте ги за човеци с Божи образ, и те ще узнаят радост и щастие.
И те, като всички са храм Божий (1 Кор. 3:16). Трябва да ги жалите, иначе спомагаме да се руши този храм. А, „ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори, защото Божият храм е свят (1Кор. 3:17).
(от „Глас на пастирското сърце)