„Нали десетимата се очистиха, а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?” (Лук. 17:17-18)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Градивно начало в отношенията между хората е благодарността – сърдечната, чистата и постоянна благодарност. Тя се явява като естествен плод, който се откъсва от сърцето на един човек и се поднася на оня, който е направил съответното благодеяние. Ако за човеците е нормално явление, макар и не често, да си благодарят за оказани услуги и помощи при нужди, бедствия и нещастия, то колко повече това е валидно и задължително за хората спрямо Оня, Който ги е дарил, изкупил, обдарил и осветил, т.е. към Господа Иисуса Христа? Ето защо, ние трябва да отправяме всесърдечна благодарност най-вече и преди всичко към Бога, понеже това е велика християнска добродетел, завещана от светото Евангелие и намерила пълно приложение в живота на Божиите угодници и светии.

В днес прочетеното литургийно св. Евангелие (Лука 17:12-19) се разказва за изцеряването на 10 прокажени и съответно как ние човеците, страдащи и излекувани, да не забравяме, а да изказваме дълбоката си благодарност към Всеподателя Бога за всичките Му благодеяния към нас.

Веднъж Христос влязъл в едно село и бил срещнат от десет души прокажени. Проказата е една от най-тежките, трудноизлечими кожни болести. Като видели Назарееца, Който върши чудеса, те извикали: „Иисусе Наставниче, помилуй ни!”.  Божественият Лечител се смилил над тях и им казал: „Идете, покажете се на свещениците”, с което Той указал за тяхното изцерение и за необходимостта еврейските стареи да се уверят в тяхното излекуване. И когато тръгнали, о, какво велико и блажено чудо, те изведнъж, с неизказана радост, се почувствали изцерени от тежкото бреме на проказата.  Само един обаче от тях се върнал обратно при Него, паднал на колене и със сълзи на очи Му благодарил за възвърнатото здраве. Иисус приел тази спонтанна радост, но попитал: „Нали десетимата се очистиха, а къде са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? Стани, иди си, твоята вяра те спаси”.

Господ Иисус Христос с мощното Си слово и Божествена власт е излекувал в миналото десетте прокажени като и днес лекува всички ония, които с дълбока вяра се обръщат към Него за изцерение. „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния”. Тази светоотеческа молитва трябва ежедневно, многократно и проникновено да повтаряме в себе си, докато почувстваме в сърцето си церителната, освещаваща и спасяваща Божествена благодат. И  когато се сподобим с нея нека да благодарим „из глубини сердца” на Господа Иисуса Христа за великите и богати Негови милости към нас като се стараем да се изкачваме по лествицата на религиозно-нравственото съвършенство. „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48) А днес Той – Въплътилият се Син Божий продължава да пита  изцерените от Него люде: „...а къде са деветте” т.е.  всички вие, които получихте от Мен небесна подкрепа и благодатно изцерение? Този Христов въпрос остава без отговор, понеже ние, излекуваните или получилите Божествена помощ, сме неблагодарни и отново сме поели по греховен път. Трябва да знаем, че неблагодарността е най-черното петно в нашето сърце. Тя ни отдалечава от Бога и Той вдига благодатта Си от нас и ние още повече затъваме в мрачните лабиринти на греховете. От друга страна, искрената, дълбока благодарност, съпроводена с чисти и святи дела ни доближава и обединява с Твореца. Затова и св. ап. Павел ни съветва: „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа  Иисуса” (І Сол. 5:16-18). Тълкувайки тези апостолски слова св. Теофан Затворник казва: „Тези три добродетели определят нашето спасение”. Нека не мислим обаче, че Бог има нужда от нашата благодарност. Той е Всесъвършен Всесвят Дух, Който обладава всичко в пълнота. „Бог е Дух и тия, които Му се покланят трябва да се покланят с дух и с истина” ( Йоан 4:24) - това ни препоръчва бащински и любвеобилно Самият Господ Иисус Христос. Чрез това Богопреклонение и Богоблагодарение ние се изявяваме и оставаме да края на живота си словом и делом истински и достойни християни.

Братя и сестри,

Нека винаги и всякога дълбоко и всесърдечно да благодарим на Бога за Неговите неизчислими благодеяния към нас грешните. Най-висшият израз на нашата християнска благодарност е и ще остане през вековете светата Божествена Литургия, по време на която става чудотворното претворяване на предложените дарове от хляб и вино в Тяло и Кръв на Господа Иисуса Христа при умилителното песнопение: „На Тебе пеем, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи и Те молим, Боже наш!”

Нека възкликнем с думите на псалмопевеца: „Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния” (Пс. 102:2).

Амин!  

Протоиерей Кирил Попов