Боголюбиви братя и сестри,

Да не преставаме да благодарим на Бога, че ни е дал безценния и спасителен дар на вярата, която ни води в Неговата Църква, която е Кораб на спасението за нашите грешни души!

След като се удостоихме да участваме молитвено в светото тайнство Евхаристия, при което хлябът става Плът, а виното – Кръв Христова, нека сега извлечем и поучението от прочетеното в последованието на светата Литургия Евангелско четиво!

Миналата, Седма неделя след Петдесетница, чухме тълкуванието на Евангелския откъс за чудесното Христово изцеление на слепите. Такива сме всички ние, братя и сестри – слепи, дори пред Божието Лице. Затова светата ни Православна Църква ни е дала Свещеното Предание – този ясен прозорец към истината на Свещеното Писание, чрез който виждаме по-ясно Христовата правда. Такъв прозорец е тълкуванието на блажения Теофилакт Български, който макар и грък по рождение, обикна нашия народ заради тогавашната му вяра.

Ето как ние, православните, се сдобиваме със съкровището на Божествената истина:

Когато евангелистът пише, че като излязъл спасителят, видял много свят и се смили над тях и изцели болните им, той ни осветлява за вярата на народа, която кара слушателите Му да вървят подир Него. Заради тази вяра народът получава изцеление на болните си. Ако имам същата вяра, както тогавашните последователи на Христа, от нас ще се махнат проблемите на битието. Ще отпаднат несгодите и злобата на деня, в който живеем. Тогава народът е следвал Иисуса пеша и без да се замисли за храна, защото е знаел по сърце, че Бога няма да забрави нуждите му. Каква по-голяма поука за това, защо живеем толкова зле днес! Живеем така, защото не следваме Бога, а собствените си страсти, които ни „награждават" само с омерзение, постоянен глад и жажда, дори когато на трапезата ни има и храна и питие.

Учениците на Господа се приближават до Него и му казват така, че многобройните Му слушатели да не чуят загрижеността им, че мястото е пусто и времето напредва. По това време разумният човек ще отиде да търси храна в най-близките населени места, където все още има кой да я даде. Божественият Учител обаче ги пресича, като им казва, че няма нужда хората да ходят никъде, а по-добре е апостолите да дадат на множеството да се нахрани. Представете си какво изпитание за вярата на най-близките на Христа при такива думи!

Учениците неслучайно са призовани от Христа-Сърцеведеца Негови следовници. Господ знае тяхното човеколюбие, което ги кара да се угрижат, как да не оставят народа гладен. Защо тогава Иисус казва именно те да дадат на народа да яде? Казва го не, защото не знае в каква оскъдица пребивават апостолите, а за да се окаже, че Господ прави чудото не поради човешко славолюбие, а поради Божия любов и поради нуждата на хората.

Знаете какво Му отговарят апостолите – че имат само пет хляба и две риби. Господ разпорежда да Му ги донесат, защото Той е Творецът на времето и макар мястото да е пусто, Той е Този, който дава храна на всяка плът.

Тук обаче има и още една поука: дори да имаме малко, трябва да го употребяваме за гостоприемство. Не си ли спомня всеки от нас, какво е получил, когато е разделил с нуждаещия се не от излишъка си, а от това, което му е за насъщна нужда? Да погледнем в сърцата си, братя и сестри и да си спомним за Божиите благодеяния, които сме получавали уж случайно, уж изневиделица. Случайност няма! Бог ни възнаграждава за всеки случай, в който сме проявили своето гостоприемство към нуждаещия се. Тъй светите апостоли дали всичко, което имат в този момент, колкото и малко да е то. Както тяхното се е умножило, брате и сестро, тъй ще се умножи и твоето!

Господ заповядва на народа да насяда по тревата, като го научава на умереност. Коя трапеза е по-сладка? Тази на преситения, който седи пред отрупана с най-отбрани госби трапеза, седнал върху скъпа дамаска с нозе върху скъп килим или тази на гладния, който седнал на тревата получава нужното да утоли глада си?

Господ погледнал небето и благословил хлябовете. След като целият ден е проповядвал Божествените истини, Бог Господ и в този случай проповядва с поведението Си на народа, откъде идват всички благодеяния за човека. Тъй и ние, когато пристъпваме към трапезата, трябва да благодарим на Бога, да Го призовем да благослови храната ни и чак тогава да пристъпваме!

Господ не пристъпва суетно към народа, за да даде от ръцете Си умножаващите се хляб и риба. Той ги дава на апостолите, които след Кръстната Му саможертва ще проповядват на всички народи в Името на Отца и Сина и Светия Дух. Живеещи в човешките си немощи апостолите се случвало да забравят, затова Господ им дава хляба и рибата в ръце. Всички се нахранват, но защо тогава се преумножават и избитките – този хляб и тази риба, които останали след като народът се е наситил? За да не си помислят апостолите, че чудото е призрачно. Че народът е подлъган, че се е нахранил, за да не роптае. Апостолите носят кошовете с избитките, а между тях е и Иуда Искариот. Господ, Който е Творецът на всичко видимо и невидимо, е сътворил и свободната воля на човека. Иуда може да размишлява върху станалото и би могъл да се откаже от предателството...

Творецът на земята и морето е сътворил и всичко, което се преумножава на земята и в морето и което ни служи за храна според Божествения промисъл. Чудото се случило в пустинята, за да не си помисли някой или зловидеца да не започне да преиначава истината – ако наблизо има град, все ще се намери някой, който да твърди, че Господ сигурно е купил хлбяба и рибата оттам и като някакъв фокусник ги е предложил на множеството.

Този образ обрисуван чрез Господните постъпки, има и друго поучително съдържание: след като Ирод, тоест плътският, грубият иудейски ум, каквото е значението на името му, обезглавил Йоан Предтеча, главата на пророците, тоест не повярвал на пророкуващите за Христа, Иисус отива да проповядва на пусто място – при езичниците, които са пусти в отношението си към Бога, и изцелява болните им души, а после ги храни. Ако не ни прости греховете и не изцели недъзите чрез Кръщението, Господ няма да ни нахрани с пречистите Тайни на Тялото и Кръвта Си, понеже никой, който не е кръстен и не се е покаял, не се причастява! Нека добре разберат тези, които тровят съзнанието на вярващите, като проповядват Причащение без Покаяние и Изповед!

Петте хиляди души народ, според блажени Теофилакт, са петте повредени сетива, които се изцеляват също с пет хляба – петте сетива били болни, затова и колкото рани, толкова и превръзки за изцеление! Двете риби са сетивата на рибарите: едната риба е Евангелието, което чуваме по време на светата Божествена Литургия, а другата е Апостола – четивото, което предхожда Евангелието и е взето от апостолските послание или от книга „Деяния на светите апостоли".

Защо жените и децата се изключват от числото на Божиите слушатели? От една страна, такова е било положението на жената в старозаветното общество. На жената постоянно се е натяквало, че грехопадението идва от Ева. С идването на Спасителя ние виждаме новата и истинска роля на жената – на богородителката Пресвета и Приснодева Мария, която стои по-високо от херувимите и серафимите и всички светии и е постоянна ходатайка за нашето спасение. Св. ап. Павел казва, че за предстоящото спасение, няма значение дали вярващият е мъж или жена. Мъж или жена, той не трябва да носи качествата, за които обикновено биват критикувани жените – мекушавост и колебливост пред нуждата да се взимат твърди решения. Жените светици показват изключително мъжество пред лицето на най-тежките мъчения и предизвестената жестока смърт, докато в същото време мнозина мъже се пречупват и се покланят на идолите. Следователно мъжеството не е просто мъжко качество.

По същата логика делата на спасението не трябва да са за нас детски игри, които да изоставим, когато ни омръзнат, както правят децата понякога. Нека търсим в сърцата си чистотата на детските души, но да не постъпваме във вярата като разглезени деца!

Да благодарим на Бога, братя и сестри за дара на вярата!

Велика е милостта Ти, Боже, Който спасяваш нас, грешните и недостойни раби!

Да бъде преблагословено Твоето име – Отец, Син и дух Светий! Амин!