(Любовта на Бога към човека)
„Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан 3:16)
Братя и сестри,
От вековно минало св. Православна Църква е определила днешния неделен ден за предпразничен и подготвителен към чествуването и възпоминанието Въздвижението на светия и животворящ кръст Господен. Тя, за да ни подготви достойно да посрещнем и отпразнуваме празника на св. Кръст, всяка година на днешната неделя спира нашето внимание върху най-живия акт от любовта на Бога към грешния човешки род – Голготската саможертва на Господа Иисуса Христа.
Всемогъщият Бог по Своята неизследима премъдрост и безпределна любов създаде човека, в който отрази образа и подобието Си така, както се отразява слънцето в капките на утринната роса. Направи го наследник на Своите божествени блаженства. Въведе го на върха на съвършенството. Надари го със свободна воля. Встъпи с него в благодатен съюз. И както венец в царството на природата, даде му власт и възможност да я владее и да се ползва и наслаждава от нейните блага и красоти. Но човекът, това мило, привилегировано и облечено в благодатна слава творение, злоупотреби с дадената му свобода. Прелъстен от дявола, той отпадна от Божието благоволение и тежко съгреши. Безкрайно оскърби Своя благ, но при това и безкрайно велик и правосъден Създател. Един страшен катаклизъм с горчиви последици дълбоко разтърси духовната му природа. Той помрачи разума си. Изопачи свободната си вола и затъмни в себе си Божия образ. Но Всеблагия Създател, по неизмеримата Си благост и щедрост, не забрави човека. Той подготвяше и очакваше неговото изправление.
Прочетеното днес св. Евангелие кратко, но ясно подчертава голямата любов и грижа на Бога, както към древния Израил, така и към цялото човечество. Израилевите синове, пътувайки през пустинята за обетованата земя, възроптали срещу Бога. Тези, които упътвани и закриляни от Бога чрез облечен и огнен стълб (Изх.13:21) бягали от земята на египетското робство, за да се заселят в Обетованата страна на свободата и изобилието на благата, не могли да понесат някои временни несгоди и лишения на пустинния живот. Те се обявили срещу своя Бог и Благодетел. За да се разкаят и изправят, били наказани с люти отровни змии, които всявали потрес, ужас и смърт. И след като израилевите синове се опомнили и обърнали поглед пак към Бога за милост и помощ, били помилвани. Моисей, по заповед на Бога издигнал на висок прът една медна змия, чрез която се спасявал всеки ухапан от отровна змия, щом поглеждал към нея с вяра. Това се случило някога с древния Израил. По такъв начин Бог тогава проявил към него своята любов. Обаче пълнотата на любовта Си към човека Той проявил напоследък (Евр.1:2), като изпратил на земята Своя Единороден Син, за да спаси Адамовия род от греха и проклятието и да му посочи пътя към вечния и блажен живот. „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Мат.3:16). Ако за безбедното и благополучно странствуване на ветхозаветния Израил през пустинята беше нужно да се издигне една медна змия, за нас пък, новозаветните синове, трябваше да бъде разпнат на кръст и издигнат на Голгота Самият Божий Син, за да ни направи наследници на царството на светлината и вечното блаженство. Каква велика и неизмерима Божия любов и милост към падналия и окаян човек!
Ние живеем в един свят, преситен със зло (Иоан 5:19). Земният ни живот е път към вечността. Ние сме пътници на земята. Тук нямаме постоянен град, търсим бъдещия град (Евр.13:14). Ние сме призвани от Бога да наследим новия Ханаан, да влезем в царството на небесната слава и да вземем участие в богатата божествена трапеза. Обаче змиите на този свят, греховете и пороците, не рядко отровно нараняват душите ни и ни пречат да вървим напред в живота, да се издигнем и доближим до Бога. И както някога в пустинята за израилевите синове бе дадено средство против смъртоносната змийска отрова, така и за нас, християните, на Голгота, близо преди 2000 години, се даде спасително средство срещу отровното действие на греха и порока. Това средство е светият Кръст, на който Господ Иисус Христос простря ръцете Си и проля кръвта Си, за да очисти и премахне нашето беззаконие. За това, колкото и опасно да протяга към нас отровните си пипала порокът, колкото силен и злобен да е воят на тъмните и зли сили около нас, ние никога не бива да се смущаваме и плашим, а носейки дълбоко в душата си с жива вяра св. кръст и Разпнатия на него Син Божий, ще можем да вървим смело и безбедно напред в живота към нравствена чистота и съвършенство. И в най-трудните моменти да не забравяме св. Кръст, защото той е онзи благословен и спасителен знак, който влива във вярващата душа нова сила и надежда за борба и победа в живота. Победното си шествие в историята на християнството дължи изключително на св. Кръст, под чиято благодатна сянка може само да се развива, устройва и цъфти личният, обществения и държавен живот. Забравим ли, обаче, Божията любов така дивно и в пълнота проявена към нас на Голгота, забравим ли, че сме купени с голяма цена (ІІ Кор. 6:20) с кръвта на Спасителя (Деян.20:28), пренебрегнем ли св. Кръст, ние ще бъдем безутешни страдалци и скиталци из пустинята на живота, ще блуждаем без цел и без път, с помрачен ум, със сломена воля и разбито сърце. Тогава ние наистина ще бъдем окаяни. Ще се чувствуваме безпомощни и безсилни във водовъртежа на живота, изложени на опасност всеки момент да бъдем грабнати от вълните му, без да сме спомогнали да оставим и най-малка следа на светло творчество и възход в живота.
Ето защо, за да не изпаднем в това положение на изоставеност и безнадежност, нека духовният ни взор всякога бъде отправен към светия Христов кръст, който в радост ни поучава, а в скърби и бедствие утешава и спасява. И тогава, колкото и да беснеят около нас вълните на житейския океан, ние ще останем невредими, защото, ако Бог е с нас, никой не може да бъде против нас. Амин.