В моята проповед ще спра вашето внимание върху основните мисли на днешното литургийно свето евангелие от апостола и евангелиста Матея (14:14-22), като ще използвам и някои елементи от повествованието на другите евангелисти за същото събитие (Мар. 6:31-44; Лук. 9:10-17; Иоан 6:1-15).
Св. Иоан Предтеча – Кръстителят Господен бил обезглавен: на блюдо поднесли на Саломия главата му, а тя я отнесла и предала на майка си – злобната, коварна и развратна Иродиада.
Иоановите ученици погребали тялото на Учителя си и отишли, та обадили на Иисуса Христа за станалото.
Господ Иисус Христос, с учениците Си, се оттеглил в пусто място до града Витсаида. „Пусто място“ в смисъл: изоставено, необработваемо място. На североизточния бряг на Генисаретското езеро имало доста такива места и то обширни, които служели за пасища на стадата. Множество народ, който видял чудесата, които Спасителят преди това бе извършил, Го последвал.
В пустото място загъмжало от хора: мъже, жени, деца. Свети апостол и евангелист Матей казва:че били „около пет хиляди души, освен жени и деца“. Значи: само мъжете са били около пет хиляди. – Каква многолюдна и разнообразна аудитория!...
Свети апостол и евангелист Марко съобщава, че Господ Иисус, като видял толкова много хора, смилил се над тях, защото били като овци, които нямат пастир, и захванал да ги поучава много. Приказвал с тях, - по израза на св. апостол и евангелист Лука, - за царството Божие и изцелявал ония, които имали нужда от изцеление. След като нахранил народа духовно и изцерил болните му, нахранил го и телесно. – Как станало това? –
Времето било много напреднало, денят наченал да преваля, мръквало се. Учениците предложили на Господа да разпусне народа, за да идат в околните колиби и села и си купят храна.
Помислете, братя и сестри: летят часове, а насъбралото се множество жадно слуша поученията на Спасителя и не чувствува умора, нито физически глад, и не се кахъри, че са в пусто място, и че вече се стъмва! – Толкова сладка, толкова увлекателна и назидателна, така пленителна и завладяваща е била речта на Господа!...
Господ рекъл на учениците Си: „Няма нужда да отиват за храна: дайте им вие да ядат!. Те Му отговорили: че имали само пет хляба и две риби. Свети апостол и евангелист Иоан Богослов пояснява: че хлябовете били ечемичени и те и двете риби се намирали у едно момченце.
Спасителят казал: „Донесете Ми ги тука!“ И заповядал народът да насяда на зелената трева на купчини, на купчини. И насядали на лехи по сто и по петдесет души.
После Господ взел петте хляба и двете риби, погледнал към небето, благословил и, като разчупил хлябовете, дал на учениците, а учениците – на народа. Също и двете риби разделил на всички. – И яли всички и се наситили, и дигнали къшеи хляб и остатъци от рибите 12 пълни коша. – Това ще да са били кошници, каквито евреите употребявали през време на пътуване, вместо торби, и в които държали взетата за път храна. Носели ги на рамо или в ръка.
Господ извършил чудо!... По Негово благословение, петте хляба и двете риби нахранили толкова народ!... Велика сила има, братя и сестри, Божието благословение!
Някога, по Божие благословение, шепата брашно в делвата и малкото дървено масло в гърнето в дома на Сарептската вдовица, която хранила пророк Илия през време на настаналия в Израиля, вследствие продължителната суша, глад, не намаля до оня ден, в който Господ даде дъжд на земята (3 Цар. 17:14)! 
В Четвърта книга Царства, четвърта глава, четем: „Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на Божия човек (пророк Елисея) хлебен начатък 20 ечемичени хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат! И каза слугата му: какво да дам на сто души? И той каза: дай на човеците, нека ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят, и ще остане. Той им даде, и те се наситиха, и остана още, според словото Господне“ (42-44).
Също пак, по Божие благословение, апостолите, като хвърлиха мрежа за ловитба, не уловиха ли толкова голямо количество риба, та и мрежата им се раздирала, а преди това цяла нощ се бяха мъчили и нищо не бяха уловили (Лук.5:5-6)?
Такава е силата на Божието благословение!...
Господ, братя и сестри, не отрича задоволяването на нашите телесни нужди. Напротив: благославя тяхното удовлетворяване! Едно иска Той от нас: да не забравяме, че „не само с хляб...живее човек“ (Мат. 4:4)! Той има и духовни нужди, на първо място: нужда от нахранване на душата със словото, „което излиза от Божии уста“ (Мат. 4:4).
Човекът не е само плът, не е само кости, месо, кръв и мозък!...Тялото е само инструмент. Друг е, който си служи с този инсрумент. Това е душата!
Следователно, първата ни и най-главна грижа трябва да бъде грижата за нашата душа. Затова и Спасителят първом нахрани множеството духовно, а след това – и телесно.
Нека не забравяме, че всеки момент можем да чуем Божия глас: „Нощес ще ти поискат душата“ (Лук. 12:20). А след туй ще се потърси от нас сметка (Мат. 25:19). И негодният раб ще бъде хвърлен във външната тъмнина (Мат. 25:30).
Да се грижим и за тялото, което е , - както казва свети апостол Павел, - „храм Божи“ (1 Кор. 3:16), „храм на Духа Светаго“ (1 Кор. 6:19); да се грижим и за телесните нужди! – Но да постъпваме по съвета на същия апостол: „Грижите за плътта“ да не превръщаме „в похоти“ (Рим. 13:14), да не изпълняваме прищевките на плътта (Гал. 5:16)!
Чухте как народът с часове слушал словото Божие, как с часове бил в общение с Господа Иисуса Христа!
Какъв урок е туй за нас! – Да жадуваме за словото Божие, да копнеем за общуване с Бога!
И вие, когато сте в храма, слушате това слово. Можете и в къщи да го четете, ако имате света Библия, или Нови Завет, или поне свето Евангелие.
Тук, в храма, чрез светите служби и светите Таинства, особено чрез светото Причащаване, вие сте в най-тясно общение с Иисуса Христа.
Вие получавате Божието благословение, за да може да ви бъде по-лек кръстът на живота ви.
И си излизате духовно сити, задоволени и ободрени. Идете си с мир и света радост!...
„Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общението на Светаго Духа да бъдат с всички вас“ (1 Кор. 13:13)! Амин!  

                                                                                                      
 От Сборник проповеди на  † Доростолски и Червенски Митрополит Софроний 

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021