„И целият народ от  адаринската околност
го молеше да си отиде от тях.“ (Лук.8,37)

Ако хората са могли да достигнат до сегашната висота на морал и човещина; ако те се радват на лична свобода и човешки правдини; ако техният живот, имот и чест са гарантирани от законите на отечеството им – това се дължи предимно на божественото учение на Христа и на Неговия светъл дух, който през 20 столетия възражда, просвещава и облагородява човешките сърца. Но, при все това, винаги е имало хора, а сега още повече, които възстават на Господа и Христа его. Въпреки безбройните блага, донесени от Спасителя, тия безверници не искат Той да пребъдва в нашето общество. За подобно безумие от миналото ни разказва днес прочетеното евангелие:
- В онова време Иисус отиде в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна го от града един човек, който от много години имаше бесове, не обличаше дреха и в къщи не живееше, а по гробищата.
- Той като видя Иисуса, извика, падна пред него и с висок глас рече: какво имаш ти с мене, Иисусе, сине на Бога Вишняго? Моля ти се, не ме мъчи! – защото Иисус заповяда на нечистия дух да излезе от тоя човек, понеже дълго време го мъчеше тъй, че го връзваха с вериги и оковии го пазеха; но той разкъсваше оковите и гонен биваше от беса по пущиняците.
- Иисус го попита: как ти е името? Той рече: легион, защото бяха влезли в него много бесове. И те молеха Иисуса да не ги пращаа в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете го молеха да им позволи да влезат в тях. – Той им позволи. Като излезоха бесовете от човека, влезоха в свините; и хукна стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
Свинарите, като видяха станалото, избягаха та разказаха в града и по селата. И (хората) излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум, и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им как се излекува бесният. 
И целият народ от Гадаринската околност молеше Иисуса да си отиде от тях, понеже бяха обзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
- Човекът пък, от когото бяха излезли, го молеше да бъде с него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай какво ти стори Бог.    Той отиде и разправяше по целия град...(Лук.8,26-39).
Голямо нещастие е човек да стане свърталище на зли духове. Нищо друго не може да му помогне да се освободи от тия бесове, освен благодатната сила Божия. Това ни говори евангелският разказ. Милосърдието води божествения лекар в Гадаринската страна, хората на която са седели в сянката на смъртта и страданията. Злите бесове са върлували в тая страна. В нещастния гадаринец обитавали цял легион. Когато те го измъчвали, той се умопомрачавал, ходел гол, буйствувал, хвърлял камъни по хората. Освен това, те го гонили по пущиняците и го принуждавали да живее по гробищата...
Щом Иисус пристига, той се хвърля в краката му и със силен глас вика: Иисусе, сине на Бога Вишняго...моля ти се не ме мъчи! Но тая молба очевидно е на бесовете. Те знаят, че силата Божия идва да ги изгони от нещастния човек. Затова се молят да не бъдат пратени в бездната на мъки, а да им се позволи да влезат в свинското стадо. Иисус наистина ги изгонва из човека и позволява да влезат в свините, които побеснели се издавят в морето. С това дава да се разбере, че за здравето на тялото и душата могат и трябва да се правят такива и още по-големи материални жертви...
Свинарите бързо съобщават това в града и по селата. Хората от околността се събират да видят станалото. Те навярно са знаели бесния човек, а сега научили как се изцерил. Те го видели облечен, здрав, мирно и тихо да седи при нозете на Спасителя. Наместо да се зарадват от това, те се изплашили. И наместо да благодарят на Божествения лекар, който дошъл да изцери техните душевни недъзи, те в безумието си всички почнали да го молят да си отиде от тях.
Бог не помага на хората против тяхната воля. И Христос се върнал обратно. И изцереният искал да тръгне подир него. Но Иисус го отпратил, като му казал: върни се сега в къщата си и разказвай какво ти стори Бог. Така Христос оставил освободения от бесовете като паметник и проповедник на силата Божия между гадаринците...
От тоя евангелски разказ две обстоятелства ни дават повод да размислим за сегашната действителност. Първото е: дълголетното страдание на бесния човек, когото Христос дошъл да изцери; второто е: безразсъдното искане на гадаринските жители Христос да си отиде от тях.
Хората са създадени по образ и подобие на Бога; надарени са с разум и свободна воля; предназначени са за нравствено съвършенство и висш духовен вечен живот. И твърде жалки и нещастни са те, когато злоупотребят с дадената им свободна воля, усвоят греховността и изменят на своето висше назначение. Защото тогава стават свърталище на лоши мисли, на низки страсти и желания, изгубват здравия си смисъл и започват да действат пагубно и за себе си, и за другите. В такова състояние било достигнало човечеството до идването на Христа. Злият дух измъчвал хората. Те са били взаимни врагове. Здрав смисъл им липсвало. Робство и пълно морално разложение царувало в управата, обществото и в семейството. Над всичко и над всички силният налагал своята престъпна воля...
От милост и състрадание към тия разумни същества Христос се яви в света. Той дойде да изцери нашите рани и болките ни да понесее; да освободи и възроди сърцата и душите в доброто, да просвети разума в истината. И Той изпълни своята върховна мисия. С учението си, с духа си, с божеската си чудотворна сила Той низложи световния зъл дух. Евангелската светлина огря хората; робството изчезна; духът на свободата и правдата зацарува. Настана ново време на вяра и морал, на милосърдие и човещина. Хората се успокоиха. Духът на доброто ги завладя. Христовият кръст и Неговото учение се сложиха като основа на живота. В семейството избликна радост и щастие; в обществото – честност и благородство; в държавата – право, ред и благоустройство. Изобщо човечеството взема посока към пътя на прогреса, към нравственото напредване, към истинското свое предназначение...
Ала, за голямо наше нещастие, духът на злото не изчезна. Христос го низложи, но не го унищожи. Той не престава да се бори, за да заеме място в човешките сърца. Злите бесове и сега правят всички усилия да завладеят душата и разума на хората. И те често успяват да сторят това. Враждата и раздорите между хората, низките и гнусни страсти, грубият егоизъм, алчността и измамата, жестокосърдието и безверието - всичко това е дело бесовско. Духът на злото като е заел място в сърцата на едни, кара ги да живеят в порочност и беззакония, а други, освен това, да викат против вярата и Евангелието. Тия хора, също като гадаринците искат да изгонят Христа из човешките общества. Те не искат да знаят нито за благата, които Той донесе, нито за морала, правата и свободата, които Неговият дух развива и пази за хората и народите. Очевидно тия хора, преди всичко друго, предпочитат мрачното безверие, низките страсти, гибелните пороци, които водят към страшни болести и мъки, към душевно и телесно робство и ...смърт.
И ето, сега пред нас стои изправен Христос, със Своето Евангелие, със Своя светъл дух, който цери и възражда, троши робски вериги и създава права и свобода, радост и щастие. Срещу Него се очертава мрачната фигура на бесовския дух, духа на злото, който дразни низките страсти, внушава безверие, всява морална поквара, разсройва семействата, разнебитва обществата, кове робски вериги за хората и народите. Трябва ли да се колебаем в избора си, кого да предпочетем? Христос и Неговият благ дух ни носи толкова блага и радости – временни и вечни! Нека отворим широко вратите на своите къщи, на своите сърца и души за Него. Дето е Христос, бесовете не виреят.
Благият Христов дух ще вразуми и съвременните безверници. Гадаринските жители не приеха Христа Спасителя, но Той не ги отхвърли. Той напусна страната им, но им остави изцерения човек. Иди си в къщи и разказвай, какво ти стори Бог. Тоя човек бил един жив паметник на Божията сила, който постепенно имал да призове гадаринците към вяра и покаяние. Същото може да се случи и с нашите безверници, които са изгонили Христа из сърцата си. Пред техните очи са толкова паметници на Неговата благост, на Неговото божествено учение. Най-сетне и те ще се убедят, че разрушителният зъл дух, на който те са проповедници, не може да създаде истинска свобода, братство и равенство и че само там, дето е Христос, дето е духът Господен, там е истинската свобода. Тогава те ще повярват и ще се разкаят.
Прочее, нека и ние не преставаме да разказваме какво ни е сторил Бог – лично нам и на народа ни. Нека се молим, щото духът Христов по-скоро да вразуми разколебаните във вярата. Нека и ние помогнем за това, като заживеем съгласно с Божия закон, с вяра и правда, в милосърдие и добротворство. Защото така ще се създаде едно общо дълголетно и щастливо благоденствие на земята.   А м и н.

От Проповеди неделни –† Видински Митрополит Неофит