А /Иисус/ , като заповяда народу да насяда на тревата, взе петтях хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа. И ядоха всички и се наситиха“ /Мат. 14:19-20/

Възлюбени братя и сестри,

     Безспорно е, че най-важното благо за човека тук на земята е животът. За да го запазим, ние гледаме преди всичко да сме здрави. Тази прекрасна истина нашият народ изразява със сърдечната благословия:

–     Да си жив и здрав, синко!

     А нали когато пишем писмо, или чакаме новини, ходим си на гости, ние искаме главно да узнаем, дали нашите роднини и близки са живи и здрави.

     В това отношение безспорна истина е, че за да бъдем по-дълго време, докато Всевишният е отредил, живи и здрави. необходимо е да спазваме известни правила, а те са:

Да се храним

Да се обличаме

Да държим тялото си чисто

Да си отпочиваме чрез сън

Да не се отдаваме на лоши и пагубни пороци - пиянство, разврат и други. Безспорно е, възлюбени, че храненето заема първо място в  ежедневните грижи на човека. Затова и Спасителят отделя нарочно място в Господнята молитва „Отче наш“ за насъщния хляб, а и не може да бъде иначе. Човек се състои от тяло и душа и както душата има нужда от духовна храна, за да  расте, да се усъвършенства и да постигне небесно блаженство и спасение, тъй също и тялото ни има нужда от храна и грижи.

За хората, а най-вече за нас християните, храненето не е и не може да бъде  повече от едно средство, за да поддържаме дадения ни от Бога живот и да употребим този си живот за слава Божия, тъй както свети апостол Павел ни съветва:

„Ядете ли, пиете ли, всичко за слава Божия вършете“/1Кор.10:31/. С други думи казано, ние възлюбени, ядем за да живеем, а не живеем за да ядем.Преяждането, гощавките, хубави, богати и изтънчени гозби и питиета не са и не могат да бъдат наша цел и съблазън. Ние вземаме и приемаме храната само като дар Божий, за да поддържаме друг още по-голям дар – дадения ни от Бога живот, като го употребим за достигане на поставените ни от Бога висши цели – изпълнение на Божията свята воля тук на земят. Истинско и пълно предпочитание обаче, човек трябва да отдава на духовната храна, която има по-висша цена и по-важни дела. Нещо повече, когато човек е духовно възроден и нахранен, може да препобеди и физическия и материален глад, или да го задоволи с по-малко количество храна.

За едно такова чудно събитие ни разказва, възлюбени, и днес прочетеното свето Евангелие.

Славата на Христа , като велик и чудотворен лекар, а също така и като невиждан сърдечен и топъл, благ Учител, вече се била разпространила широко из цяла Галилея и Иудея, по цялата Палестина. На тълпи при него идвали хроми и глухи, сакати, слепи и бесновати и Христос ги излекувал, като виждал техните страдания и силната им вяра.

Било надвечер. Уморено слънцето се прибирало на запад, във своите покои. Земята със всичко живо по нея, се готвела за почивка, а около Божествения Учител и Спасител Иисус Христос множеството все още не се разотивало. Всички болни били вече здрави, цялата им душевна пустота била вече напълно изчистена. С благи думи Спасителят им показал красотата на новия живот, който те трябва да започнат, да израдят нов ден и ново човечество, на мир и братство, на любов и сърдечно другарство – нов живот в който хората ще търсят не човешка слава, пиршества и богатства, а Божия мир и ред. Словата на Спасителя идвали като росен и благодатен дъжд върху жадната човешка душа. Слушателите му се възраждали – та нали Христос наистина имал думи за вечен живот. Христовите проповеди раздипляли  човешката душа и давали отговор на въпроси, върху които човешката душа напразно се томяла. Сякаш с топла и благодатна ръка Христос се доближавал до най-нежните и страдални човешки струни и давал тих, тъй отдавна желан мир. Човешката душа била ненаситна за такива слова и на слушателите им се искало тези слова да не прекъсват и да не спират. Никой не искал да напусне Божествения проповедник и Учител. Никому не дохождало и на ум нито за сън, нито за храна.

И ето че в тоя момент пи Спасителя се приближили някои от Неговите ученици и Го помолили да разпусне вече слушателите Си, тъй като било вече твърде късно, а мястото било пусто и нямало откъде да се вземе храна. Налагало се хилядното множество да се пръсне по близките околни села и си закупи оттам храна.

Спасителят обаче им отговорил кротко:“Дайте им вие да се нахранят!“

На тая Христова покана учениците отговорили, че храната им е твърде оскъдна: пет хляба и две риби, които по никой начин не биха стигнали за такова грамадно множество – само възрастни жени и мъже били над пет хиляди души.

Тогава Христос поискал да му дадат храната. Взел я, погледнал молитвено към небесата, благословил я и след като казал на народа да насяда по земята, разпоредил учениците му , еда раздадат всекиму от нея. Тъй и станало. Слушателите яли и то предоволно. След като били събрани остатъците, те се оказали твърде много – напълнени били дванадесет кошници с станалите къшеи и трохи.

Възлюбени братя и сестри,

Събитието за което ни повествува днес прочетеното свето Евангелие, е едно чудо и едно от многото чудеса, които Христос сторил. За обикновения човек то е не само необяснимо, но и невъзможно, но то би  станало и за нас такова, ако ние бихме се опитали да си го обясним по естествен начин. Това чудо е проява за непостижима за нас, но бляскаво очевидна единствена най-могъща Христова сила.

Целта на всички Христови чудеса е ясна: да прославим Бога като велик и всемогъщ разпоредител със всички небесни и земни сили.

И с днешното чудо Спасителят не е искал да задоволи телесния глад на своите слушатели, а само да даде още едно доказателство, че под Неговата власт се намират както духа така и материята и че Той е еднакво техен Учител и Проповедник, но тъй също и техен Бог и Спасител. Заедно с това, възлюбени, спасителят е искал да покаже, че в сравнение с духовната жажда  и глад и с духовното нахранване, телесното нахранване има твърде скромна роля в живота на човека. Най-потребното, насъщното и вечното според Христа Бога е: да си добър, да си честен, да си носител на мир и братство, на сговор и единство, да спазваш Божиите повеления. Това ще рече да търсиш преди всичко Царството Божие, а имаш ли вече него, всичко друго ще ти се придаде.

За нас, християните, обаче това чудо на Спасителя трябва да има и друго още много важно значение – Христос е разполагал с голяма сила и власт, бил разпоредител с телата и душите на хората. Той заповядвал на морските стихии и бури. Той имал всесъвършенното знание и богатствата на цял свят и употребил чудните си дарове само за добруването, благоденствието и спасението на човека. Следователно и притежателите, макар в ограничена мярка на богатства, власт и сила са призовани да следват Христа.

В противен случай, т.е. в ръцете на един престъпник, властта, знанието, богатството биха докарали безброй сълзи и страдания, притеснения и затвори, убийства и кървави войни.. Само в ръцете на светъл и издигнат дух, в ръцете на истински Христов служител всички стопански, културни и духовни дарове и придобивки носят мир и радост, доволство, топлота, братство, чистота и светъл възход.

Ние трябва добре да разберем тази истина и да се стараем правилно да употребим по подражание на Христа дадените ни от Бога блага. Преди всичко да нахраним душите с думите за вечен живот и с Евангелското слово. След това няма да има телесно гладни между нас – всички ще се радваме на материални и културни блага. И ще устроим подобно на Христа благословена  божествена и човешка трапеза.

Възлюбени братя и сестри,

 Да бъдем служители на духа и на духовното, да растем в Бога и да крепнем в истината и доброто, да търсим първо духовната храна, да черпим от неизчерпаемия извор на светото Евангелие и да събуждаме духовните сили в нашите близки, за да изградим един нов свят, за да се чувстват хората преди всичко Божии чеда и служители, готови да рабоятт непрестанно за мир и светлина в личните, семейни, народни и международни отношения, за да почувстваме, че Бог царува в нас и благославя нашата трапеза и нашия живот. Амин!

Православен пастир юли 1949 г., стр.258 – от. Т.