Лук. 7:11-16

Братя и сестри,
Във времето на Иисуса Христа в иудейския град Наин живееше бедна жена вдовица, известна на целия град със своята скромност и трудолюбие. От ранна сутрин – до късна вечер, тя неуморно се трудеше, за да нахрани, отгледа и възпита своя единствен син. Той беше нейната радост и щастие, нейното богатство, на него възлагаше всичките си надежди за по-честити и добри дни.
Но един ден буря се изви и помете всичко. Смъртта – жестоката и неумолима съпътница на човешката съдба, се спря и влезе в нейната бедна хижа; докосна с черното си крило челото на любимото ú чедо, пречупи с костеливата си ръка нежния цветец – надеждата на нейното майчино сърце, който единствен ú даваше сили да се бори и понесе несгодите на нейното трудно съществувание. Животът ú бе разбит. Тежка скръб потопи душата ú. Неизмерима бе болката на нейното страдание. Тя неутешимо плачеше и с горчиви сълзи обливаше безжизнения труп на своята свидна и непрежалима рожба.
Почти целият град се стече да вземе участие в погребението и изпроводи тленните останки на покойния момък до вечното му жилище. Когато погребалното шествие стигна до градските порти, срещна една голяма група изморени пътници. Това бяха Христос и учениците Му, и множеството народ, който винаги вървеше след Него. Погледът на Спасителя се спря върху нещастната майка. В нейните очи Той видя отразено море от безутешна скръб. Сърцето на Милостивия Самарянин трепна – не можеше да отмине равнодушно това велико страдание. Той, Който дойде на земята, за да вземе върху Себе Си нашите грехове, болки и страдания, се смили над нея и ú рече: - Не плачи! След това, като се приближи, допре се с ръка до носилото. Носачите се спряха, а с тях и цялото шествие. Всички със затаен дъх очакваха да видят какво ще стане. И ето, над смълчалото се множество се понесе кроткият, но властен глас на Спасителя: - Момко, тебе думам, стани! – И веднага, пред очите на изуменото и ужасено множество, момъкът се надигна от ковчега, седна и започна да говори. Той възкръсна! Иисус го предаде на прещастливата му майка, а народът, поразен от това невиждано чудо, отдаде слава на Бога, като казваше помежду си: „Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ.“
Братя и сестри, с чудото в Наин, възкресението сина на Наинската вдовица, Господ Иисус Христос изяви Своята власт над живота и смъртта; показа, че обещанияят Месия Спасител, дошъл на земята да избави човека от най-страшния му враг – жилото на смъртта и злото в света.
В живота има много злини, скърби и страдания. – „Целият свят лежи в зло.“(Йон 5:19). Те са толкова много, че е невъзможно да се опишат. Не случайно земята е наречена долина на скръбта – горнило на сълзи и страдания. Това не са поетични образи, а самата действителност. Животът на човека не е постоянен празник, наниз от радост и удоволствия, а непрекъсната борба, труд, усилия и мъки. –„ Всичките му дни са скърби, и трудовете му – безспокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой“ (Екл. 2:23). От люлката до гроба нещастия и смърт го дебнат на всяка крачка. Те са във въздуха, водата, храната, която приема, пътя, по който върви. Вечни и неизбежни съпътници на човека, те идват като неканени гости тогава, когато най-малко ги очаква.
И наистина, кой от нас няма свои „Наински порти“ – не е докосван от огненото дихание на скръбта и страданието? Няма къща без кумин – няма човек без грижи и тревоги. Всеки от нас има по един кръст в живота, който ако не явно, скрито носи в сърцето си. Малкото радости, които срещаме по нашия житейски друм, не си сруват цената, която плащаме за тях. Често пъти след един миг на измамливо щастие следват дълги дни и седмици на душевни страдания и мъки.
Богатство и власт, почести и слава, приятелство, връзки, обществено положение, не могат да ни направят истински щастливи, защото са преходни – днеска са, утре ги няма. А когато ни постигне нещастие или дойде смъртта, те са безсилни да ни помогнат, да ни утешат. Затова църковната песен казва: „Коя световна сладост е без скръб? Коя земна слава е неизменлива? Всичко на този свят е по-слабо от сянка, всичко е по-лъжливо от съня – в един миг смъртта грабва всичко. „ И още: „Всички човешки неща са суетни и не съществуват подир смъртта. Не остава богатството, нито славата отива с човека, защото като дойде смъртта, - всички тези неща се изгубват.“
Кръвопролития и войни, болести, лишения и глад, страдания и сълзи, духовна и материална мизерия – това е нерадостната и мрачна картина на нашия краткотраен живот тука на земята. Тя отравя всяка радост, довежда до ужас и отчаяние. Затова мнозина, които са изгубили своята вяра в Бога, не могат да издържат и посягат на живота си. Иван Карамазов – прочутият герой на Достоевски, говори: „Цялата земя, от кората до центъра е изпълнена  с човешки сълзи... Аз не приемам този свят и не мога да се съглася да го приема“ – и ... връща входният билет за него. Братя и сестри, за щастие ние, християните, имаме една твърда и спасителна опора в живота. Това е нашата вяра в Господа Иисуса Христа. Тя ни дава сили да се борим с несгодите и да ги побеждаваме; тя ни крепи в дни на изпитания; тя ни дава утеха, когато беди и нещастия ни сполетят. Сред мрака, бурите и изпитанията на грозното житейско море ние не сме сами, без компас, а имаме един мощен фар, който осветлява и ръководи нашия житейски път към тихото пристанище на жадувания покой, щастие и спасение. Христос Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди. (Пс. 45:2). Само Той може да осмисли и осмисля нашия живот, дава му пълнота, стойност и съдържание. Защото Той е „пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6).
Той дава утеха на всички страдащи: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). „Да не се смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.“ „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“. (Йоан 14:1; 6:33).
Пред дверите на смъртта, при раздяла с близки и скъпи нам същества Той е единствената ни надежда, единствената ни утеха, „защото ако вярвате , че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него“ (I Сол. 4:4).
Със Своята кръстна смърт и възкресение Богочовекът Христос изтръгна жилото на смъртта и изяви на света вечната истина, че гробът не е край, а само врата, през която се влиза в отвъдната страна на живота; че след смъртта има възкресение. „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“. „Тази е волята на Оногова, Който ме е пратил; всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 11:25; 6:40).
Смъртта е обезсилена; гробът престава да бъде страшен кошмар, защото „живеем ли или умираме – Господни сме“ (Римл. 14:8).
Братя и сестри, само от любов към нас, грешните и страдащи човеци, Спасителят слезна на земята , взе върху Себе Си нашите немощи, и понесе нашите болести; болни изцеряваше, прокажени очистваше, мъртви възкресяваше, бесове изпъждаше.
От любов и милост възкреси дъщерята на Иаира, даде живот на Лазаря четверодневни, изтри сълзите на нещастната Наинска вдовица. И накрая принесе Себе Си в жертва заради нашите грехове.
От любов и милост и днес, и утре, и винаги е готов на всекиго и всички да помогне, - стига искрено да вярваме в Него и твърдо да Го следваме в живота.
Всичко може да ни остави, да ни измени, да изгубим богатство, приятели, положение – Христос е винаги при нас и около нас, готов да ни протегне Своята спасителна десница в критичен час.
Ето защо, когато буря се извие и разтърси из основи нашия живот; когато мъка черна сърцето ни рани, сполетят ни беди и нещастия и скръб безутешна свие гнездо в душата ни – да не отпадаме духом, да не се отчайваме; вярата ни да не оскудява, надеждата ни да не отпада; а всичките си страхове, съмнения и тревоги на Господа да възложим. Той е властен, както на Наинската вдовица, скръбта на радост да обърне.
Господи, Иисусе Христе! Ти, Който си път, истина и живот; утеха на безутешните, надежда на отчаяните, опора на всички, които се намират в душевно притеснение и скръб – погледни с милостиво око на нас, грешните и недостойни Твои чада, и в дни на изпитания и беди не ни лишавай от Твоята небесна утеха и подкрепа! – Защото на Тебе се надяваме. С Тебе се хвалим. – Ти ни помогни! Амин.

Свещ. Димитър Томов

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021