Днешното литургийно свето евангелие (Мат. 19:16 – 26) поставя пред нас, братя и сестри, един голям и много важен въпрос: въпроса за богатството и вечния живот.
Пред Иисуса Христа се явява богат момък (Мат. 19:19), по обществено положение «началник» (Лук. 18:18). Той пада на колене (Мар. 10:17) и развълнувано пита: как може да наследи живот вечен.
Сърцевидецът вижда, че между този момък и «вечния живот» стои голяма преграда: момъкът бил пленник на богатството си, сърцето му било всецяло завлядяно от Мамона, богатството било негов кумир. Затова Господ Иисус Христос решително му препоръчва да се отърве от имота си, да го продаде и раздаде на сиромаси, за да има съкровище на небето и вечен живот. Момъкът се натъжил. Свети апостол и евангелист Лука обяснява: «защото имаше много имот», бил «твърде богат» (18:23). И си отишъл. Тогава Господ с тъга изрекъл думите: «Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в Царството Небесно».
От този случай някой заключават, че Иисус Христос се е обявил против богатството, че богатството затваря за човека вратата на Царството Небесно, а бедността му дава свободен вход в него.
Тези заключения обаче са прибързани и погрешни!
Богатството само по себе си е безразлично: то нито е вредно, нито полезно; нито добро, нито зло. Има много богатства заровени в земята. Вредят ли някому? Принасят ли полза някому? – Съвсем не! Богатството е мъртво. То се съживява в ръцете на човека и става или лост за човешки напредък или средство за погубване на човешки души и за бедствия и разрушения.
С богатството се твори благоденствие, спечелва се Царството Божие. Кой ще осъди богатството, което издига училища, урежда болници и санаториуми, гради черкви и манастири, строи удобни училища, детски домове, сиропиталища, приюти, създава въобще условия и улеснения за по-добър живот на земята и същевременно насочва погледа към трайното, вечното, небесното?
Но богатството може и да погуби човека. Един мислител казва: «Парите са погубили много повече човеци, отколкото – куршумите; златото е проляло повече сълзи, отколкото бедността».
Богатството може да се оприличи на огъня: стопля, съживява; но може и да изгори, да погуби, за миг да унищожи много блага.
Богатстото е като избухливите вещества: с тях се разбиват скали, прокопават се планини, прокарват се пътища, железници, благоустроява се животът; но със същото вещество се изготвят оръжия и оръдия за войни, убиват се хора, бомбардират се селища, хвърлят се във въздуха мостове, разрушават се вековни културни паметници, причиняват се нещастия, кърви, сълзи, разстройва се животът.
И така: богатството е добро и полезно в ръцете на добрия човек; то е зло и пакостно в ръцете на злия човек. И Господ Иисус Христос не осъжда самото богатство, а злоупотребата с него, превръщането му в идол.
Християнинът не трябва да служи на богатството, да прави от него кумир и да му се кланя, а да си служи с богатството за добро.
Щом богатството стане господар, щом завладее сърцето, щом бъде цел, а не средство за добро, то става вече опасно. За такова богатство Иисус Христос препоръчва операция. Като заболее някой телесен орган, например ръка или нога, така че има опасност за целия организъм, лекарят препоръчва да се отреже заболелият орган, за да спаси цялото. Такъв е случаят и с евангелският богат човек. Той боледувал от страшна болест: всецяло бил привързан към богатството; и то било вече пречка за него да наследи вечния живот. Затова Господ му препоръчал да се освободи от богатството и то така, че чрез него да придобие съкровище на небето и вечен живот.
Ние знаем, че Спасителят е гостувал у богати, например: в дома на Лазара, Марта и Мария, в дома ма богатия Закхей, началник на митарите. Таен Христов ученик бил Никодим, един от юдейските началници. Господ водил с него беседа за царството небесно, но съвсем не го упреквал за богатството му. След Христа вървели и богати жени, които Му помагали с имотите си. Йосиф Ариматейски, който заедно с Никодима погреба тялото Иисусово, е бил също богат човек (Мат. 27:57). Никодим донесъл около сто литра смес от смирна и алой за погребението на Христа.
Да се запомни добре, братя и сестри: Господ осъжда привързаността към богатството, а не самото богатство!
Богатството само по себе си не затваря вратата за вечния живот, нито бедността само по себе си дава свободен вход в него. Всичко зависи от отношението на човека към богатството и бедността. В царството на Христа има място за всички: и за бедни и за богати, които благоразумно употребяват своето богатство и отбягват неговите изкушения. А тези изкушения са много: богатият може да стане горделив, сребролюбив, егоист, жестокосърден и да се увлече в служба на страсти и пороци – да живее безпътно, и така да погуби душата си (1 Тим. 6:9).
Онова, което имаме, трябва да служи за добро и чрез него да си събираме съкровища на небесата (Мат. 6:20) и да богатеем в Бога (Лук. 12:21). Тогава ще се удостоим да чуем някога удобрението на Господа: «Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; вляз в радостта на господаря си!» (Мат. 25:21).

А м и н! – М-т Софроний

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021