Кресту Твоему покланяемся Владико,
и святое воскресение Твое славим!

Православният християнски свят днес празнува тържественото поклонение на животворящия Кръст Господен. В края на утренята вие наблюдавахте благоговейното и умилително въздигане на Кръста в средата на светия храм. Чухте вдъхновенното покайно пеене на кратката молитва “Господи помилуй”, когато свещенослужителят с Кръста в ръце заедно с всички се покланяше към земята и постепенно се издигаше до пълното си изправяне.

Въздигането на Кръста се извършва на четири страни в знак на това, че Господ със страданията си върху него изкупи целия свят – от изток, запад, север и юг. И след това още веднъж свещенослужителят издига Кръста на изток – значи пет пъти, - за да свидетелствува изкуплението на целия човек с неговите пет чувства, с които и непрестанно съгрешаваме.

Кога е положено началото на този обряд, т.е. на това чинодействие? – Когато Кръстът бил намерен от царица Елена, майката на Константин Велики, който с могъществото на императорската си власт провъзгласи християнството за напълно свободна държавна религия. До намерения кръст Господен бил допрян мъртвец и той по чудо възкръснал. Затова и събралия се голям народ в Иерусалим силно пожелал да се поклони на Кръста. Той бил издигнат от патриарх Макарий на високо място, за да бъде видян от всички. Тогава и настъпил най-тържествения и трогателен момент: целият народ паднал на колене с допрени в земята глави и надалеч се разнасяло сърцераздирателното покайно пеене:”Господи помилуй!”

Ето, братя и сестри, началото на празника Кръстовден. Във връзка с него Църквата припомня и чудните небесни явявания на Кръста: едно на цар Константин и воинството му с надпис около него:”с това ще победиш”, и друго – при Констанций и свети епископ Кирил Иерусалимски в лъчезарно сияние, което било видяно от всички жители на Иерусалим.

Днес светата Църква също тъй ни припомня за тържественото освобождение в седмия век на Кръста от персите и духовно-величественото му пренасяне в Иерусалим от император Ираклий, свалил царските си отличия – багреница и венец, с боси крака и просто облекло. Такава е всемирната слава на Кръста след тривековното му пребиваване в недрата на земята под езически идолски храм. По този начин и небесата засвидетелствували славата на Разпнатия на Кръста, светостта и величието на църквата Христова, която претърпя през тези три века кръстни, гологотски мъчения и гонения. Несъмнено е и днес нашето почитание и поклонение на Кръста в оня дух и истина, с които светия пророк ни зове да Му се поклоним:”възнесете Господа Бога Нашего и се поклонете в подножието на нозете Му, защото то е свято”/Пс. 98:5/.

Не напразно ние почитаме Кръста Господен, като го изобразяваме на себе си и му се покланяме. Той е божествената сила, която ни запазва и спасява, както през живота, така и след смъртта. Църквата непрестанно проповядва за неговата мощ и животворност, проявила се през вековете. И понастоящем Кръстът Христов е най-голямата опора и надежда за всички, които искрено и с вяра се молят в подножието му. Силата на кръста изцерява всяка болест, възкресява мъртви, угасява страстите в сърцата ни, дарява чудни победи на войните срещу враговете на вярата и правдата. От Кръста произтича Божествената слава на Христа, защото върху него Той изкупи греховете на света, паднал в дълбочините на греха. С кръста Христос освободи човечеството от игото на проклятието и смъртта и изпроси прощение и благословение от Небесния Отец, като победи нашата смърт и дари на всички възкресение от мъртвите.

Кой може да разкрие чудесата и силата на кръста, а също тъй и всичките му най-благоприятни действия в древното минало и сегашното време? Със знака и силата на Кръста се извършват всички църковни тайнства; с него се освещава водата, всички природни дарове и най-вече венецът на творението – човекът, който с вяра го приема или изобразява на себе си; кръста носим върху гърдите си и чрез него се избавяме от много изкушения и коварства на враговете; с кръстния знак светата Църква ни води към гроба, когато извършва над нас погребални песнопения. Кръст украсява мястото на земния ни покой и той дарява най-голямата утеха на останалите живи. И всички това – защото в кръста, почитан и изобразяван с вяра, действува Божествената спасителна сила на Разпнатия Христос, която постоянно явява Божествената Му власт над света и вселената – над цялата видима и невидима твар, над всички вражии пълчища. Голгота именно ни сочи, че Христос е Бог изкупил със Своя Кръст човечеството от греха, проклятието и смъртта, - че Той има неограничена власт над живота и смъртта, че Той е възкресение и живот /Иоан 11:25/.

В сегашното време на безбожие, на смутени и помрачени умове, на покварени и порочни сърца, не са малцина, които отхвърлят кръста, а тъй също и Разпнатия Христос. Както в старо време и днес Кръстът е съблазън за иудеите, т.е. не оръдие за прослава, а за най-унизително посрамване и отхвърляне; той е безумие за елините, т.е. не е сила и мъдрост, а робско безсилие и учение на безумните и простаците. Врагове и гонители на кръста са и всички ония, които проповядват Евангелие, християнство без Христа Разпнатия. Те възстават и против Бога и Неговия премъдър, всеблаг, спасителен промисъл, против Евангелието на вечния живот, против здравия смисъл, против събора на вярващите християни, против историята, против всички факти, предадени нам от най-верните свидетели и очевидци на Словото. Безполезно е да убеждаваме съзнателните духовни слепци, които са ослепили себе си поради безмерна гордост. Те не могат и да се покаят, защото не искат да видят истината. Затова и ще погинат в гордостта и упорството си, като Корей, Датан и Авирон при Моисей /Числа 16:31/. Но за вярващия човек Кръстът е всегдашно спасение, освобождение, избавление; той е нашият мир и нашата победа. Волно и неволно, съзнателно и несъзнателно всеки ден, и час дори, съгрешаваме, постоянно сме подхвърлени на различни опасности и изкушения от видими и невидими врагове и от собствените си страсти. В кого и в какво ще намерим помощ и спасение? Само в Христа и в Кръста – само в безкрайната велика и всеизкупителна жертва, принесена за нас на Кръста: само с Кръста ние се спасяваме ежедневно от връхлитанията на демоните и от всяка бурна проява на страстите, и то когато с вяра и истински покаяние прибягваме към Христа. Кръстът е нашият живот, нашето спасение, нашата сила, нашата слава, нашата победа, нашето непрестанно обновление, нашето помирение с Божието правосъдие, което праведно наказва безумно дръзките и упорити грешници.

“Кръстът е пазител на цялата вселена; Кръстът е опора на верните; Кръстът е слава на ангелите и поражение на демоните”.

Без Кръста няма за никого спасение. Нека прочее усърдно да почитаме Кръста Христов и с обич да се покланяме на Разпнатия наш Изкупител и Спасител, на Началника и Господаря на нашия живот, като помним провъзгласения от Кръста Негов вечен завет:”любите друг друга” /Иоан 13:34/. Амин!

Свети Иоан Кронщадски