Днешният велик Господски празник, братя и сестри, ни пренася мислено в Иерусалим, 40 дни след Възкресението Господне.
Утринното ведро Палестинско небе, като нежен копринен воал, се е разпростряло над Свещения Град и неговите околности. От градските порти се отправят към Елеонската планина група спътници. Между тях е онзи, Чийто образ е така необикновено чуден и прекрасен, Онзи, от Чиито слова радостно тупти и гори човешкото сърце (Лук.24:32)... Това е Сам Възкръсналият Богочовек, а с Него – „малкото Му стадо“ (Лук. 12:32) – приятелите и учениците, светите Апостоли. Сега тяхната вяра в Него е твърда, сега вече не се разбягват от Него, както в Гетсиманската градина през оная ужасна нощ на предателството. Сред тях не се вижда мрачното лице на коварния Юда, няма и съмняващи се. Невярващият апостол Тома отдавна бе извикал непоколебимо, решително и възторжено: „Господ мой и Бог мой!“...
Ето я – тъй познатата им планина!... Пречистите нозе на Спасителя за последен път се докосват до нейната зеленина...Групата възлиза по планината. Стига на един от върховете ѝ... За сетен път земни обитатели съзерцават лицето на Възкръсналия... Той им дава последни наставления и протяга Своите пречисти ръце за благослов... Отделяйки се величествено от грешния свят, възнася се към небето. Облак го подзема изпред очите на Апостолите (Деян. 1:9). Но те, изпълнени с възторг, благоговение и почуда, продължават да гледат в тайнственото небе, като че ли питали възнеслия се за току-що станалото дивно чудо, гледали, докато двама мъже в бели дрехи – небесни Ангели им напомнили, че Този Иисус, Който се е възнесъл на небето, ще дойде по същия начин в последния ден. Апостолите, - както повествува свети евангелист Лука, - се върнали в Иерусалим с голяма радост (24:52).
Но какво значи това отбелязване на светия евангелист? – Нима радост, а не скръб изпълва човешкото сърце, при раздяла с близки и скъпи нему люде? – Нали Христос е бил всичко за Апостолите: Той е техен Бог, и Приятел и Учител! Заради Него те пренебрегнаха света, оставиха семейства; заради Него те бяха ненавиждани и презирани от своите съотечественици; заради Него се заключваха в горницата, „поради страх от Юдеите“ (Иоан 20:19). А Той ги оставя, като се възнася в невидимия горния свят, и апостолите се радват!... Отгде е тая радост в техните сърца? – Славното възкресение Христово и редицата беседи на Възкръсналия с тях през време на нееднократните Му явявания след възкресението възвисили и укрепили техния религиозен мироглед. Вече без предишните смущения и недоумения те внимават в думите на Възкръсналия Учител. Непоколебимо убеждение в Неговото божествено достойнство, като ярко слънце осветлява, стопля и оживява техния вътрешен мир. Мракът на юдейските погрешни очаквания и предразсъдъци, които неволно поддържали и те като синове на своя век, се разсеял, надеждите и очакванията се одухотворили. Още тъй неотдавна, при тържественото влизане на Христа в Иерусалим, те споделяли юдейските мечти за земно царуване, надявайки се да получат всички негови облаги. Но скръбните дни на страданията, проникнати от Неговото всесъвършено смирение, светлината на възкресението, божествените думи на Възкръсналия – ярко разкрили пред тях истинския смисъл на Неговото Царство, че то не е от тоя свят (Иоан 18:36), и те престанали да мислят за благата на земното царство, особено след като се убедили опитно, че и в скромната горница може да вкусват истинската радост, щом над тях сияят величието и нравствената красота на Учителя и Господа, Който е обещал, че Отец ще им изпрати в Негово име Духа Утешителя, Духа на истината (Иоан 14:26).
До неотдавна сред тях още били лелеяни желанията за превъзходство и първенство в предполагаемото земно царство на Учителя, но сега, с изменение на самото понятие за „царството“, изчезнали и всякакви честолюбиви блянове. Семейството на Христовите приятели в Сионската горница благоухае от взаимна братска обич, пребъдва в постоянна молитва, благодарения и славословия... Върнали се апостолите от Елеонската планина, престанали да се вглеждат в небесното пространство, накъдето се възнесъл Спасителят, но със своите мисли те се издигали постоянно към Възнеслия се, вярвайки радостно, че Той невидимо е с тях през всички дни, и твърдо се надявали да дочакат Духа Утешител... И това светло-радостно настроение, което обзело апостолите при гледката на заключителното действие на Всемирното изкупление – Възнесението Господне, ги направило достойни съсъди за приемане и свободно усвояване на благодатта на Светия Дух и за постоянно възгряване на тоя небесен дар през време на цялата им извънредно трудна апостолска дейност...
Но тази радост на Апостолите като резултат от безкрайните Христови благодеяния не е изключителна привилегия само на тях. Тя е река, която тече в целия свят, за да напои всяка душа, която жадува за такава радост. Християнската религия е всеобхватна, и безкрайната любов на Нейния божествен Основател обгръща цялото човечество, затова тези радостни, свети чувства, с които благоухаели душите на Божиите избраници в деня на Възнесението, са възможни и в душите и на други Христови последователи. А нашата Божествена Литургия е най-доброто средство за изграждане в нас именно на светло-радостно настроение. Възкръсналият извел из суетния, тревожния Иерусалим Своите ученици сред мирната природа, говорил им утешителни слова и им показал Своето славно Възнесение... И нас църковният камбанен звън ни откъсва от грижите на обикновения живот и ни довежда под светия покров на храмовете, в атмосферата на свети мисли и чувства... По пътя към Елеонската планина те се наслаждавали на беседата с Христа, а ние в храма слушаме с внимание, при четене на светото евангелие, Неговите божествени слова. Пред нашия духовен поглед през време на светата Литургия се редят най-важните събития от Христовия земен живот. При вида на последното показване на светия Дискус и светата Чаша пред народа, с думите: „Всегда, нине и присно, и во веки веков“, ние мислено сме на Елеонската планина и присъстваме на Възнесението Господне и като че чуваме обещанието на Възнасящия се: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:220), и даже чувстваме, че Той е с нас.
Вниквайки по-дълбоко в смисъла на светата Литургия и напускайки Божия храм, отнесете си, братя и сестри, във вашите домове тиха струя от оная света радост, която Апостолите занесоха от Елеонската планина в скромната Сионска горница в Иерусалим, и нека тя да ви съпровожда при всички грижи и трудове и да ги облекчава!
А м и н!
(От Сборник проповеди на † Доростолски м-т Софроний)