(Мт. 24:36; 25:1-13; 26:2)
В днешното евангелско четиво се съдържа между другото и притчата за десетте девици, очакващи идването на жениха, означаващо в същност второто пришествие на Иисус Христос.
Примерът е взет от източния обичай, където женихът по време на брачните тържества идва в дома на бащата на момата за женене. В продължение на седемдневните (когато излиза да се омъжва девица, и тридневни за вдовица) празненства, извършващи се с голяма тържественост, вечерта или през нощта женихът изпращал момата от своя бащин дом в нейния бащин дом по възможно най-разкошен начин. Съпровождали ги родителите и многобройни родственици и приятели: една част съпровождала жениха, а другите (вероятно роднини и приятели на момата) излизали от къщи да ги посрещнат. При това се употребявали светилници – за по- голяма тържественост и за да осветяват пътя. Девиците, които трябвало да посрещнат жениха с момата у неговия дом, като не знаели точно кога ще пристигнат тези, които очакват, излизали по-рано от дома и очаквали около него жениха с момата. На Изток и до сега са се запазили някои от тези церемонии на брачни пиршества.
Пет мъдри и пет неразумни. Думите мъдри и неразумни се употребяват тук в смисъл на “предвидливи“ и“непредвидливи“, тъй като първите девици взели със себе си достатъчно масло, за да може в случай на закъснение на жениха да не угаснат светилниците им, а другите не предвидили да вземат достатъчно. Под мъдри девици се разбират всички истински християни, готови да посрещнат идването на Христос, които имат чиста и искрена вяра и вършат добри дела. Под неразумни пък – християните повече по име, отколкото по душа, безгрижни, непредвидливи, които нямат добродетели, а само вид на добродетелни.
А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде! За приближаването на жениха съобщавали или тези, които го съпровождали, или онези, които го посрещали. Девиците станали и приготвили светилниците си. Горелите до полунощ светилници поради нагара трябвало да издават слаба светлина. Нужно било да се прочистят и да им се налее масло. В този момент неразумните девици се оказали с недостатъчно масло, което свидетелства за тяхната непредвидливост.
Готовите влязоха с него на сватбата и вратите се затвориха ... – т.е. в дома на момата, където продължавало брачното пиршество и където, след пристигането, вече никого не пускали. Мъдрите девици изобразяват тези християни, които са се приготвили да влязат в Небесното Царство чрез вяра в Христа, покаяние за своите грехове и с добри дела. Вратите се затворили, никой вече не може да влезе там. Така, когато праведните след Христовия съд влезнат в Небесното Царство, то ще се затвори за всички други, и грешниците няма да имат достъп там.
... После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам, т.е. не ви признавам за истински християни, готови да влезнат на сватбата на Небесния Цар; Аз не ви признавам за Свои. Изразът “ познавам някого “ на библейски език често означава “ обичам, одобрявам, считам за свой приятел или ученик “.
И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа когато ще дойде Син Човеческий. Това е целта на тази притча: да ни научи да бодърствуваме, да бъдем готови да посрещнем Господа, тъй като неговото идване ще бъде внезапно. Поради неизвестността на точния ден и час, християнинът трябва да бъде крайно внимателен и осторожен, да не би да настъпи този час във време, когато маслото на неговата вяра и добри дела ще се изчерпи и в резултат на това ще пропусне да влезе в Небесното Царство.
Грижите на този век затъмняват най-съществената грижа и цел в нашия живот – озарението на душата с Христовата светлина, нейното спасение и подготовка за вечното Царство. Всички немарливи, подобно на неразумните девици, останали извън брачното тържество, няма да влезнат в това Царство.