Иконата на Божията Майка "Акатистна" или "Предвъзвестителка" е една от тези чудотворни икони, които са се прославили на св. Гора с дивни знамения.
Около век и половина преди неудачните последствия на Флорентинския събор (1439/40г.), Западът неведнъж правел опити да привлече православна Византия към уния с папата. Византийският император Михаил VIII Палеолог в това отношение съдействал на домогванията на римокатолиците, за да изпълни клетвата си, която дал на папа Григорий Х след като ослепил Иоан Ласкарис и заграбил престола. И така, в края на юни 1274 г., под натиска на Михаил, на втория Лионски събор пристигнала византийска делегация от верния на императора клир и на 6 юли била подписана злополучната "уния", останала в историята като Лионска.
През 1276 г. във Византия дошли папски пратеници да проверят как се прилага унията - те отишли и на св. Гора за да принудят с оръжие и насилия атонските монаси да приемат тяхната папска ерес. Някои от иноците проявили малодушие и от страх пред мъчителите ги приели като "братя", но повечето твърдо отстоявали светата Православна вяра, изобличавали папата задето кощунствено се самообявил за "наместник" на Иисус Христос, и пострадали мъченически.
Лаврата и Ксиропотам приели западните "гости" с почести и раболепен страх, понеже им помагал императорът. Но Господ наказал иноците и латинците: силно земетресение разтърсило Ксиропотамската обител, тя се разрушила и под сринатите стени загинали голяма част от латинците и иноците по време на Литургия. От този момент се прекратило и чудото, което дотогава ставало в този монастир в чест и слава на св. 40 мъченици.
То било следното: при освещаването на съборния монастирски храм по чудесен начин изникнало при подножието на св. Жертвеник необикновено растение: гъба със стъбла и главички във вид на ябълки, на брой 40, според числото на св. 40 мъченици. Всички болни, които вкусвали от това растение, получавали изцеление от болестите си. Поради тяхното множество, обаче, растението свършвало всяка година на 9 март (по стар стил), когато Църквата празнува паметта на св. 40 мъченици. Тогава то пак израствало.
Но останалите живи пришълци от Италия не обърнали внимание на явното наказание свише и се разпръснали по св. Гора за да търсят нови жертви на своето лъжливо учение и вечна погибел.
В това страшно за св. Гора време близо до Зографския монастир се подвизавал в уединение един добродетелен старец - монах, който по няколко пъти на ден четял акатист на Божията Майка пред Нейната св. икона. Веднъж той стоял пред иконата на Пресвета Богородица и четял, според обичая си, акатист. Но щом произнесъл славословието: "Радвай се", чул от светата икона глас, който му казал:
- Радвай се и ти, старче Божий!
Старецът се изплашил и застанал трепетен.
- Не се страхувай - кротко продължил гласът от иконата, - но иди по-скоро в монастира и извести на игумена и на братята, че враговете на Мен и на Моя Син вече са близко! Който е слаб духом и не може да претърпи, нека се скрие докато премине изкушението; но онези, които желаят мъченически венец, нека да останат. Побързай!
Послушен на заповедта на Небесната Царица, старецът в същия час излязъл от килията си и забързал към монастира за да предаде по-скоро на братята Нейните думи. Но щом се приближил до монастирските врати, с учудване видял, че неговата килийна икона, пред която току що чел акатист, стои над тях. Той паднал пред светата иконата с благоговейна молитва, после заедно с нея отишъл при игумена и разказал на всички за необикновеното Божие откровение.
Вестта за близката опасност силно разтревожила братята. Онези от тях, които били слаби духом, побързали да се скрият в планините и пещерите, а 26 иноци (в това число игуменът и старецът, който известил небесното повеление) останали в монастира и се затворили в кулата.
Латинците не се забавили да се появят и отначало с много измамни и лъжливи думи убеждавали монасите да отворят монастирските врати и да признаят папата за непогрешим и за глава на Вселенската Църква; обещавали им, че ако направят това, ще получат милостта на папата и много злато.
- А кой ви е казал, че вашият папа е глава на Църквата? - отвърнали иноците от кулата. - Откъде се е появило у вас подобно учение?! Ние признаваме един Глава на Църквата - Христос (Еф.1:22) И по-скоро всички ние ще умрем, но няма да ви позволим да оскверните това свято място с вашето насилие! Няма да ви отворим монастира! Махайте се оттук!
- Умрете тогава! - яростно закрещели враговете, нахвърляли около кулата храсти и ги запалили.
Издигнал се огромен пламък и обхванал кулата. А монасите с благодарност към Господа и с молитва за своите врагове мирно предали на Него душите си. Това станало на 10 октомври 1276 г.
Така милостивата Застъпница на християнския род предизвестила на зографските иноци за приближаването на еретиците - мъчители, за да могат да се подготвят за предстоящия им мъченически подвиг, и ги укрепила във вярата с дивното чудо, станало чрез Нейната света икона.
По време на страданието на светите преподобномъченици, чудотворната икона, която предупредила стареца за опасността, била при тях. По-късно братята я намерили невредима под развалините и пепелищата, останали от пожара. Тя е наречена "Акатистна" защото сред православните българи е съществувал обичай да се чете пред нея акатист по време на св. Литургия.
Препечатано от: http://manastir.narod.ru