На 9 март 2011 г., празника на св. Четиридесет мъченици, братството към столичния катедрален храм „Света Неделя” осъществи поклонническо пътуване до Врачешкия манастир „ Св. Четиридесет мъченици” и Ботевградския (Зелински) манастир „Рождество на Пресвета Богородица”. Поклонниците тръгнаха рано сутринта от София и успяха да стигнат навреме във Врачешкия манастир, където взеха молитвено участие в четенето на часовете, вечернята и светата Преждеосвещена литургия, отслужена от Ловчанския митрополит Гавриил в съслужение с Неврокопския митрополит Натанаил и дошлите от епархията му духовници, както и тези от Ловчанска и Софийска митрополия. На клира пяха сестрите от Врачешкия манастир и игумения София от Неврокопския, наричан още Гоцеделчевски,манастир „Живоприемен източник”. След богослужението бе отслужен водосвет и благословен постния корбан за празника. Богомолците имаха време да се поклонят на чудотворната икона на Божията майка и на частичката от мощите на един от светите Четиридесет мъченици, както и да разгледат манастира и да общуват с духовниците, дошли на празника и със сестрите от манастира.

Днес Врачешкият манастир е действащ, с впечатляващо сестринство по броя на монахините и послушниците и висота на духовния живот. Строго се съблюдава изпълнението на монашеските правило и манастирския устав. Светата обител има два празника: 9 март (Св. 40 мъченици) и 8 септември (Св. Рождество Богородично). Интересна е историята й, тъй като е построена по време на Второто българско царство, след победата на цар Иван II Асен над епирския владетел Теодор Дука (Комнин) при Клокотница (9 ^-ти март, 1230 г.). Тя се случила в деня, в който се празнува паметта на св. Четиридесет мъченици и затова цар Иван Асен построил няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкия манастир. При нашествието на османските турци в края на XIV в. манастирът бил частично опожарен, а при набезите на кърджалийските турци през XVIII в. бил сринат напълно и потънал в забвение до 1890 г., когато според преданието Пресвета Богородица се явила на един местен младеж, Атанас Якимовски, който пасял стадото си под шест вековната манастирска круша. Божията майка му показала мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо, недалеч от манастира и му поръчала да възстанови светата обител. След като младежът споделил видяното със селския свещеник, о. Петър Цанов, същият събрал съселяните и направил разкопки, при които били открити основите на манастирския храм, както и кости на убити монаси и части от дървен полилей, кадилница и една неповредена икона на Божията майка (XVII в.). През 1891 г.върху основите на старата църква била построена малка църква от най-известния майстор в Благоевградския район по онова време – уста Вуно Марков. Манастирът постепенно възродил и функциите си като мъжка обител, а от 1937 г. бил превърнат в девически, какъвто е и в момента. Той представлявакомплекс от еднокорабна, едноапсидна съборна църква, без купол, с вътрешен и открит притвор, над която се издига камбанария. Около нея са разположени жилищни и стопански сгради. В една от жилищните сграда се намира параклис, посветен на св. Климент Охридски. Манастирът е ограден от висока зидана ограда и е изключително красив, за което особено допринася поддържаната му градина и изобилието от цветя и растителност в целия комплекс. В близост до манастира, на брега на реката, се намира и лековитото аязмо.

След като вкусиха от корбана за празника и се порадваха на хубавото време, поклонниците продължиха пътя си към Ботевградския (Зелински) манастир „Рождество на Пресвета Богородица”, където бяха топло посрещнати от о. Борис. Ботевградският манастир се намира в курортната местност Зелин, на около 2.5 км. югоизточно от Ботевград. Преданието разказва, че бил основан в XIV в., но е възстановен в сегашния си вид през 1926 г.. Той се състои от църква и няколко жилищни сгради. Храмът представлява малка, еднокорабна, едноапсидна сграда с притвор, а недалеч от него се намира и неголяма камбанария. На една мраморна плоча вдясно от входа на църквата се чете, че в тази местност е било разположено село Зелин, чиито жители в края на XVIII-ти век се преселили на 2 км. на север, в новосъздаденото село, наречено Орхание или сагашния Ботевград.

Доволни и щастливи, следобед поклонниците се отправиха към София, за да участват молитвено в четенето на третата статия от великия покаен канон на св. Андрей Критски.

9 март 2011 г.

Текст: дякон д-р Петър П. Симеонов