Понеделник, 18 Август 2014
По: http://dariknews.bg
Разград е дал една от двете жертви за независимост на българската църква от Цариградската патриаршия. Това обяви по време на панихидата за Атанас Попкръстев уредникът в Регионалния Исторически музей в Разград Иво Стоянов.
Днес представители на музея и на храма „Св. Николай Чудотворец” почетоха паметта на 24-годишния младеж, загинал преди 145 години.
Атанас Попкръстев е защитавал самочувствието на рода български, базирано на християнската основа – това заяви архиерейският наместник отец Георги, след като отслужи панихидата край лобното му място зад Хаджикостовата чешма.
Имаме намерение това място да изглежда по-представително, но тъй като е обявено за паметник на културата, процедурата е бавна – обясни директорът на РИМ Иван Иванов. Той обаче изрази убеденост, че това място ще стане по-представително и знаково за разградчани.
В момента зад автентичната плоча, поставена от съвременници на Атанас Попвасилев е поставена съвременна мраморна, която обаче е счупена от вандали, край него е излят цимент.
Младият разградчанин е убит през 1869 г. от грък, чиито баща бил на гости на бащата на Атанас – поп Кръстьо. Докато родителите им провеждали срещата си, младежите излизат на разходка със свои приятели. В района на Хаджикостовата чешма се скарват относно църковния въпрос, Атанас отстоява правото на независимост на българската църква. Опонентът му – Васил – решава спора с оръжие, след дискусията се въоръжава с пушка и два револвера и прострелва смъртоносно Атанас. Властите организират публичен съд, присъдата е обесване. В момента, в който примката е поставена на шията на Васил, на ешафода се качва поп Кръстьо и заявява, че опрощава деянието на Васил, понеже неговата смърт няма да върне сина му от гроба. С това присъдата е отменена. Когато след година излиза султанския ферман за обявяване на независимостта на българската църква, разградчани се събират на гроба на Атанас Попкръстев, за да отдадат почитта си към него.
Днес не е ясно къде точно е гробът му, затова се почита лобното място. Няма данни и за наследниците на рода, тъй като те отдавна са напуснали региона.