Вторник, 30 Декември 2014

"Колкото безнадеждно да ни се струва, Бог няма да ни изостави"

 

Интервю: Галина Димова, в. "Преса"

 

- Ваше Светейшество, моля ви да направите равносметка. Каква беше за вас отминаващата 2014 година?

 

- Обръщайки поглед назад, бих казал, че това беше една богата на събития година, в която имахме и поводи за много радост, и поводи за горест. За нас паметно ще остане уреждането на собствеността на Патриаршеския храм-паметник „Свети Александър Невски“ и връчването от страна на държавата на Акта за собственост на Българската православна църква. Не може да не ни радват добрите и взаимнополезни взаимоотношения между нашата Църква и гражданската власт на всички нива. Болезнени рани в нашите души предизвикаха бедствените наводнения, трагичният инцидент при Горни Лом, които взеха човешки жертви и нанесоха сериозни материални щети. Но тези трагедии бяха и призив към нашата човечност и повод да преосмислим ценностите си, какво е важно и какво преходно в нашия живот и аз със задоволство констатирах, че солидарността, милосърдието, братолюбието са живи в душите на нашите сънародници.

 

 

- Оптимист ли сте за благоденствието на българския народ след големите наводнения през тази година и политическите кризи, фалита на КТБ, които сполетяха държавата? Как бихте окуражили хората в беда? Знаете, през миналата, а и през тази година имаше няколко случая на зрелищни самозапалвания?

 

- Държим ли се у Бога, имаме ли вярата, надеждата и любовта, които извират от Него, никакви изпитания няма да ни сломят и доведат до отчаяние и униние, а ще излизаме от тях по-силни, по-единни, по-добри и по-успешни. С Бога, с Божията помощ и подкрепа всичко е по-леко и ни е за добро. Нашите предци са преминавали и през далеч по-тежки изпитания: робство, войни, тежки епидемии, бедствия… но са имали православната вяра в душите си и тя ги е укрепявала в тежки дни. Тя ни учи, че колкото и безнадеждно да ни се струва положението, Бог няма да ни остави, ако Го призовем в молитва, и ще ни преведе през бурите на живота в този свят до спокойни води.

 

- Успяхте ли да опазите Църквата от скандали, как мислите? Днес някои хора обвързват институцията единствено със скандали? Кой е виновен за това?

 

- Има един евангелски разказ за една жена, хваната в прелюбодейство - грях, който според еврейското законодателство се наказвал чрез убиване с камъни. Когато запитали Господ Иисус Христос как да постъпят с тази прегрешила жена, Той отговорил: "който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък срещу нея". Естествено е хората да натоварват християните и особено духовенството с по-големи очаквания за нравствена чистота, безкористност, идеал и обществеността да реагира бурно, когато ние, членовете на Църквата, не сме на висотата на тези очаквания. Но не бива с лека ръка да поставяме етикети като „скандал“, „скандално“ и още по-малко с настървение и нетърпимост да се отнасяме към всяка проява на човешка немощ, а повече да се вглеждаме у себе си, като помним, че никой не е застрахован от падения и всеки ще отговаря пред Бога за своите дела.

 

- Колко дълбоко е вкоренена православната вяра у българския народ? Отчитате ли трайни изменения в ценностната система на съвременните българи?

 

- Не само в България, а и в световен план се забелязва едно девалвиране на ценностите, които векове наред са считани за безспорни, т.нар. традиционни нравствени ценности като семейството, родолюбието, честността… Те се подменят от лъжовни ценности. В резултат от това нашите съвременници се чувстват все по-несигурни, дезориентирани , объркани, самотни и нещастни. Това няма как да не ни тревожи.

 

- До 1956 година Българската православна църква (БПЦ) е осъществявала активна социална дейност. Имала е сиропиталища, старопиталища, детски лагери, болници, социални кухни. Имате ли амбицията отново да възобновите тези начинания въпреки липсата на достатъчно средства?

 

- В годината, която цитирате, на БПЦ са й отнети всички сгради и финансови възможности да осъществява тези дейности, те са възложени като грижа на социалното министерство, а на БПЦ със закон й е забранено да извършва своето служение извън стените на храма. При днешните условия ние бихме могли да обединим усилията си с министерството за социални грижи и да сме си взаимно полезни в облекчаването страданията на хората в нужда. Такива разговори и инициативи бяха осъществени и ние се надяваме при сегашното правителство това сътрудничество да бъде продължено.

 

- След като Църквата получи акт за собственост върху патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, може ли да се твърди за ново начало в отношенията между Църква и държава? Сега как ще ремонтирате храма?

 

- Ние от години се радваме на добри отношения с държавата и този акт бе по-скоро знак, потвърждение на тези взаимоотношения и на доверието и уважението, което държавните власти имат към Българската православна църква. Що се отнася до ремонта, църковното настоятелство при храма не би могло със свои сили да се справи с тази задача, но ще търсим възможности.

 

Надяваме се както на помощ от страна на държавата, каквато готовност беше заявена, така и на братска помощ от Руската православна църква и на европейски средства. Разбира се, ще разчитаме и на всеки човек с добра воля.

 

- Има ли още жестове, които държавата може да направи за Църквата?

 

- Доколкото все още има православни храмове и манастири с неуреден статут - да.

 

- От 2013 година започна едно обновление на Светия Синод, в състава му влязоха млади митрополити. Как работите с тях?

 

- Това са достойни архиереи, които вляха в редиците ни млади сили, идеи, желание за работа. Хора, които са от ново поколение, разбират нуждите на съвремието и същевременно са носители на непреходните истини на християнската вяра и следовници на достойните си предци на митрополитските катедри, които заеха.

 

- Какво е вашето новогодишно пожелание към читателите на вестник „Преса“?

 

- Топли благопожелания за бодрост на духа, неоскъдяваща вяра и неугасваща надежда, за здраве, благоденствие и успех във всяко добро дело и начинание! Благодатта и мирът на Родилия се Богомладенец да бъдат с всички нас! Честито Рождество Христово! Мирна и богата на утешения и радости 2015 година!

 

 

 

***

 

"В основата на всяка криза е духовната криза"

 

Интервю: Велислава Дърева, в-к "Дума"

 

Бог ни е дал свобода, за да избираме доброто, истинното, правдивото, казва Българският патриарх и Софийски митрополит

 

- Ваше Светейшество, когато разколниците превзеха Синодната палата, младият Левкийски епископ Неофит удари тревожно камбаните на "Св. Александър Невски". За какво днес патриарх Неофит би ударил тревожно камбаните?

 

- Това, което не може да не буди тревога в мен, е наблюдението, че в наше време става едно повсеместно обезценяване на ценности като честност, почтеност, себежертвеност, безкористност, патриотизъм, родолюбие. Тревожно е и размиването на границите между добро и зло, редно и нередно, правилно и неправилно - това, че нравствени категории, които векове наред са били неоспорими и които са били здрав, непоклатим фундамент за обществото, днес се подлагат на съмнение, представят се като относителни и незадължителни, а над всичко се поставят себичните ни желания и прищевки.

 

- "Криза" на гръцки означава съд, съд Божи. Кризата е духовна, морална и материална, съзнателно предизвикана и поддържана, за да бъде държан човекът в подчинение и духовна немощ. И ако сами предизвикваме съда Божи днес, какво ни очаква утре?

 

- В основата на всяка криза - в личен човешки план или в която и да е сфера в обществото - е духовната криза. Това, че забравяме Бога и Неговите заповеди, и позволяваме нашите страсти да надделеят над любовта към Бога и нашите ближни. А позволим ли на себелюбието, користта, завистта, алчността за материални блага, власт, слава и наслада да ни ръководят, това неизбежно ще ни доведе до страдания - като личности и като общество. Но тези кризи, които Бог допуска за изправяне, трябва да ни напомнят кое е суетно и преходно и кои са истинските ценности, да ни върнат към евангелските истини, придържането към които прави живота ни истински пълноценен и удовлетворяващ, Всеки от нас има известен опит в това кога човек се чувства най-добре - когато върши безкористно добро, когато обича и в своите действия е воден от любов.

 

- Вие проповядвате братолюбие, казвате, че "да ненавиждаш своя ближен и да се ожесточаваш срещу него е много по-осъдително от това да си заел неправилна политическа позиция". Но човекът е преизпълнен с гняв, нетърпимост, омраза, завист. И винаги търси някой друг да му е виновен. Животът сякаш непрекъснато Ви опровергава. Това не е ли отчайващо?

 

- Обичай Бога и обичай ближния като себе си са двете най-важни Божии заповеди, в които се съдържат всички останали, защото който обича Бога и своя ближен, няма да убие, няма да отнеме чуждото, да измени, да оскърби и нарани по какъвто и да е начин. Божият закон е вечен, непреходен, неизменен и това, че ние не го спазваме, че не се придържаме към него, не го обезсилва или отменя. Това наше отклоняване от Божия закон прави не него, а нас несъстоятелни.

 

- Православният човек е свободен, включително - свободен е да греши. Защо Бог не ни възпира в нашите грешки? И какво правим със свободата си?

 

- Бог ни е дал свобода, за да избираме доброволно доброто, истинното, правдивото. За жалост, водени от своите страсти - от егоизма си, алчността, сладострастието си, завистта си и т.н. - в повечето случаи ние се възползваме от тази дарувана ни свобода, за да избираме злото. Дори ако имаме желанието да се държим в доброто, нашата увредена от греха природа ни влече към злото. Свети апостол Павел, като говори за това, казва: "Законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха". И "не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя" (Рим. 7:14-15). Нужни са самопринуда, решимост и благодатна помощ от Бога, за да успяваме да се държим в доброто.

 

- Каква е мисията на Църквата в този свят, обладан от човекоугодие, хладнокръвен егоизъм, властолюбие, лицемерие; свят, подвластен на управници, "които товарят човеците с бремена, а те с един пръст не се докосват до бремената"?

 

- Както казахме, всеки човек е склонен към грях и нашите управници не са изключение. Но ролята на Църквата е да напомня какво високо призвание има човекът, какви трябва да бъдем, как трябва да се отнасяме един към друг и към какви добродетели да се стремим да се придържаме, Кой е идеалът, Който трябва да следваме и Комуто трябва да подражаваме - Господ Иисус Христос.

 

- Преди 25 години, след падането на Берлинската стена, Збигнев Бжежински каза: "Сега единственият наш враг остана Православието". А съвсем наскоро Карл Билд обяви, че православните ценности нямат нищо общо със "световните". Защо е този страх от Православието?

 

- Трудно е да съдим защо един човек е казал едно или друго, но донякъде може да е поради неразбиране и непознаване същността на Православието, което разкрива и дава благодатни сили да се прояви най-човечното у човека. И от друга страна, защото Православието ни напомня, че трябва да спазваме Божиите заповеди, най-голямата от които е да обичаме, а това е трудно.

 

- Навършиха се 100 години от рождението на покойния дядо Максим. Вие сте неговото любимо чадо. На какво Ви научи той във вашето дългогодишно благодатно общение?

 

- В неговата личност виждах въплътени християнски добродетели като: търпение, кротост, смирение, склонност да се вслушаш в другите и да им отдадеш право и уважение, често пренебрегвайки себе си и своята воля в името на любовта и мира. Това бяха безценни духовни уроци, които аз винаги ще помня и към които се стремя да се придържам в своя живот и служение.

 

- "Комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква" (Лука 12:48). Патриаршеският кръст е тежък, но Господ не товари човеците с непосилни за тях тежести. В какви моменти усещате тежестта на своята мисия?

 

- Когато съм изправен пред тежки решения с цялото съзнание за важността и отговорността от тези решения; когато съм разкъсван между необходимостта да избера онова, което е за доброто, мира и единството в Църквата, и нежеланието някой да остане оскърбен. Патриаршеското служение е свързано с много ангажименти, задачи, но най-тежко като че ли е съзнанието, че трябва да постъпваш и решаваш като предстоятел и първойерарх, при цялата ни човешка немощ.

 

- Ваше Светейшество, читателите на вестник "Дума" очакват Вашето благопожелание за Рождество Христово.

 

- Поздравявам ви сърдечно, обични духовни чеда, и молитвено изпросвам от Богомладенеца Христос за всички нас духовни и телесни сили и благодат, за да можем като достойни Негови следовници с всяка своя дума и дело да свидетелстваме пред света, че Бог е Любов.

 

Честито Рождество Христово! Мирна и богата на утешения и радости 2015 година!

 

 

източник: www.bg-patriarshia.bg

 

снимки: Весела Игнатова от Светата Литургия 24.12.2014г., митрополитска катедрала“Св. Неделя“