Тя е едно от възвишените настроения, които преживява душата. Във време на молитва душата се възнася към небесните висини, обладана от сладостта на тая близост, която се възстановява между нея и Всеoпрощаващия Бог. Тъй издигната душата забравя всичко земно, суетно, всичко това, което я влече към земята и греха. С молитвата и чрез молитвата човек добива онази чистота на духа и сърцето, която му приготвя блаженство. Поради това, молитвата заема първо място в религиозния живот на човека. Молитвата е душата на религията. Ако престанем да се молим, какво ще остане от религията. „В тежките, в трудните минути на живота“, казва Лермонтов, „когато сърцето е притиснато от скръб, една чудна молитва ме избавя от лошото състояние и като по чудо от душата се сваля тежък товар, мъчително съмнение, което до това време е глождало съзнанието и измъчвало съвестта; отлетява нейде далече. Човек е готов да вярва. Не! Той вярва, готов е да заплаче, изпълнен от радостта на едно чудно настроение – а на душата е неизразимо леко“.

Молитвата е най-удобния начин за покаяние. Тук се иска не плач, не сълзи, не признаване пред хората греха си, нито пък да правиш милостиня. Потребно е само едно: да се молиш Богу да ти прости греховете. Какво по-хубаво и по-леко от това за грешната душа!
Да се молиш Богу. Моли се всяка минута и час – не се лени. Бог няма да се отврати от тебе. Той ще чуе молитвата ти. И когато узнаеш, че Бог е послушал молитвения ти вопъл, ти пак се моли. „Молитвата, казва св. Иоан Златоуст, може да се назове жили нерви на душата. Тялото се държи от жилите. С тяхна помощ то се движи, стои право, стегнато и стройно е, но прережем ли нервите, всичката хармония на тялото се разрушава. Така и душата посредством молитвата се държи в съгласие, хармония и стройност. Посредством молитвата леко се извършва и подвига на благочестието. Но, ако лишиш душата от молитва, ще сториш за себе си това, което би сторил за рибата, ако я лишиш от водата. Както рибата живее във водата, така и душата живее с молитва. С молитвата се получава и прощение на греховете. Затова е и казано в Господнята молитва: „И остави нам долги нашя, якоже и ми оставляем должникем нашим“.
В историята на човешкия живот има много поразителни примери, от които се вижда, че чрез горещата молитва на майката са се спасявали чедата им. Св. Моника, майката на Блажения Августин, постоянно се молила на Бога да вразуми нейния син, да му прости греховете, да го повърне в майчините прегръдки и да го спаси от тинята на развалата, в която той потънал. Дълги години се молила св. майка. Нейната гореща, пълна с вяра молитва, е била най-силната ѝ утеха в нещастията. Майчината молитва изкупва греховете на развратния син. Последният не само се преражда, не само се отървава от греховете на юността си, но и става един от най-забележителните умове на човечеството и един от великите Отци на християнската църква. Изкупен и спасен чрез молитвата на майка си, Блажени Августин отделя особено място на молитвата в живота на човека, като средство, чрез което Бог прощава греховете на човека.
И тъй, братя и сестри, от казаното до тук става ясно що е покаяние и по колко начини можем да се разкаем. Покаянието казано с думите на св. Иоана Златоуста, е лекарство за душата, което унищожава греха. И това лекарство, за да действа на душата ни, можем да го употребим по пет начини. Както чухте, първият начин е да съзнаем и изповядаме греховете си, вторият начин да се разплачем за греховете си, третият – смирението, четвъртият – милостинята, петият начин – молитвата. Съзнанието и изповядането, плачът, смирението, милостинята и молитвата – ето начините на покаянието. Всеки християнин трябва да си избере един от тези начини, за да се покае. Нека си избере тоя начин, който му най-подхожда. Горделивите да се покаят чрез смирение, като вземат пример от митаря; ленивите и нередовните към молитвата – чрез молитва да се покаят; сребролюбците – чрез милостинята; жестокосърдечните – чрез плач за греховете си; убийците и прелюбодейците – чрез изповядване на греховете си. Но най-спасително ще бъде, ако приложим всички тези начини, а именно когато устата се молят, очите нека плачат, ръцете нека дават милостиня; сърцето нека се смири и душата да изповяда греховете си. Не покаем ли се, последствието се знае какво е: ще погинем. „Ако се не покаете, казва се в Евангелието от Лука, ще погинете“ (Лук. 13:15).
Прочее, нека чуем зова на църквата. Сега е време за покаяние и духовно изправление.  А м и н.
(от  Глас на пастирското сърце)